Филипа Грегъри
Другата кралица (89)

Март 1571, по пътя от замъка Шефилд към Тътбъри: Бес

Както винаги, те яздят начело, а аз се тътря мъчително отзад с каруците, натоварени със скъпите й вещи. Но щом те пристигат в замъка и милорд я отвежда безпрепятствено в обичайните й покои, той я оставя и тръгва обратно, за да ме посрещне. Забелязвам как се изненадва, когато вижда колко много са каруците — по време на това пътуване те са четирийсет — и колко съм изморена и прашна, докато яздя начело на кервана.

— Бес — каза той неловко. — Какъв голям брой, аз не…

— Да ми помогнете в разтоварването ли сте дошъл? — питам злъчно. — Мен ли търсехте, милорд?

— Питах се дали имаш вести от Гилбърт или Хенри, или от някой друг в двора — казва той колебливо. — Знаеш ли защо ни изпратиха обратно тук?

— Тя не ви ли казва? — питам саркастично. — Бих си помислила, че тя сигурно знае.

Той поклаща глава:

— Тя се страхува, че ще престъпят обещанието си да я изпратят обратно в Шотландия.

Завиваме нагоре по алеята към замъка. Кално е, както обикновено. Започнах да мразя този малък замък. Той стана както нейна тъмница, така и моя. Ще му кажа всичко, което знам: не ми се нрави да измъчвам нито него, нито кралицата.

— Не знам нищо за това — казвам. — Това, което знам от Хенри, е че изглежда вероятно кралицата да приеме брак с френския принц. Сесил я съветва да го приеме. Предполагам, Сесил е сметнал, че при тези обстоятелства е най-добре шотландската кралица да бъде някъде, където може да й се попречи да убеди семейството си да не приема тази женитба, което тя със сигурност ще направи, или да предизвика други неприятности.

— Неприятности ли? — пита съпругът ми. — Какви неприятности може да предизвика?

— Не знам — казвам аз. — Но пък и никога не ме е бивало особено да предричам бедите, които тя може да предизвика. Ако бях прозряла бедите, които може да причини, нямаше да бъда тук сега: да пътувам пред керван от четирийсет каруци към къща, която мразя. Знам само, че Сесил ме предупреди, че се опасявал за съществуването на заговор, но не успял да открие доказателства.

— Няма заговор — казва искрено той. — А Сесил не може да намери доказателства, защото такива не съществуват. Тя даде думата си, не помниш ли? Тя даде пред лорд Мортън своята дума като кралица, че няма да има никакви заговори и никакви писма. Тя ще бъде върната в Шотландия. Тя се закле в честта си, че няма да крои заговори.

— Тогава защо сме тук? — питам го аз. — Ако тя е толкова невинна и почтена, както казваш?