Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Other Queen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Филипа Грегъри. Другата кралица

Английска, първо издание

Превод: Деница Райкова

Редактор: Боряна Джанабетска

Художник: Христо Хаджитанев

ИК „Еднорог“, 2009 г.

ISBN: 978-954-365-054-5

История

  1. — Добавяне

Юни 1569, имението Уингфийлд: Бес

Кралицата на шотландците, очакваща стражата, която ще я придружи до Единбург, успява да ме убеди да се разходя с нея в градините на имението Уингфийлд. Тя не разбира нищо от градинарство, но много обича цветята и аз й казвам имената им на английски, докато се разхождаме по чакълените пътеки между ниските живи плетове. Разбирам защо я обичат слугите и придворните й: тя е не просто обаятелна, тя е мила и умее да печели симпатии. Понякога дори ми напомня за дъщеря ми Франсес, която омъжих за сър Хенри Пиърпойнт и която сега е майка на моята внучка, малката Беси. Кралицата ме пита за моето момиче и за тримата ми сина и другите две дъщери.

— Прекрасно е да имате голямо семейство — поздравява ме тя.

Кимвам. Дори не се опитвам да скрия гордостта си.

— И всички те ще сключат добри бракове — казвам уверено. — Най-големият ми син Хенри вече е женен за заварената ми дъщеря Грейс Талбот, дъщерята на съпруга ми, а дъщеря ми Мери е омъжена за заварения ми син Гилбърт Талбот.

Кралицата се засмива:

— О, Бес! Колко добре измислено от ваша страна, за да запазите всички пари в семейството!

— Такъв беше планът ни — признавам. — Но Гилбърт е чудесно момче, не бих могла да се надявам на по-добър съпруг за дъщеря си, и е толкова добър приятел със сина ми Хенри: те служат заедно в двора. Когато милорд си отиде, Гилбърт ще стане граф Шрусбъри, и е хубаво, като си помисля, че дъщеря ми ще наследи моята титла, ще бъде графиня и ще живее тук, като мен.

— Толкова бих искала да имам дъщеря — казва тя. — Мисля, че би трябвало да я кръстя на майка ми. Последния път загубих бебетата си. Бях заченала близнаци, трябваше да родя две момчета. Но след последната битка, когато ме заловиха, изгубих моите момчета.

Потресена съм:

— Децата на Ботуел?

— Синовете на Ботуел — казва тя. — Помислете си какви мъже щяха да излязат от тях! Близнаци, синове на Ботуел и на Мери Стюарт. Англия повече никога нямаше да спи спокойно!

Тя се засмива, но смехът засяда на гърлото й.

— Затова ли признахте брака си с него? — питам я много тихо. — Защото знаехте, че чакате дете?

Тя кимва:

— Единственият начин да запазя репутацията и короната си беше да приема смело случилото се, да оставя Ботуел да ми наложи този брак, и да откажа дори да обсъждам това с някого.

— Той би трябвало да умре заради това — казвам ожесточено. — В Англия за насилие се увисва на бесилото.

— Само ако жената се осмели да назове насилника си — казва тя сухо. — Само ако може да докаже, че не е дала съгласието си. Само ако един състав от съдебни заседатели повярва на думата на една глупава жена, противопоставена на думата на един здравомислещ мъж. Само ако съдебните заседатели не са убедени в сърцата си, че всички жени се поддават лесно на съблазняване и казват „не“, но имат предвид „да“. Дори в Англия думата на един мъж се зачита повече от тази на една жена. Кого го е грижа какво казва една жена?

Подавам й ръка. Не мога да се сдържа. Родена съм като бедно момиче, знам колко опасен може да бъде светът за една незащитена жена.

— Сигурна ли сте, че можете да спасите репутацията си и да предявите претенциите си за връщане на трона? Възможно ли е този път, когато се върнете в Шотландия, да бъдете в безопасност? Няма ли да използват този позор срещу вас?

— Аз съм кралица — казва решително тя. — Ще анулирам брака с Ботуел и ще се откажа от него. Няма да го спомена никога повече, нито пък някой друг ще стори това. Ще бъде, сякаш никога не се е случвало. Ще се върна в Шотландия като миропомазана кралица, омъжена за велик благородник. Това ще ми гарантира безопасност и сигурност и останалите скандали ще бъдат забравени.

— Нима можете да решавате какво ще кажат хората за вас?

— Аз съм кралица — казва тя. — Една от дарбите на една кралица е да караш хората да мислят хубави неща за теб. Ако съм наистина надарена и имам късмет, ще направя така, че историческите летописи също да мислят хубави неща за мен.