Филипа Грегъри
Другата кралица (39)

Октомври 1569, замъкът Тътбъри: Мери

Графинята влиза в покоите ми, с твърдо и сурово лице.

— Ваша светлост, отново потегляте на път. Знам, че ще се радвате да се озовете далеч оттук.

— Къде отивам? — питам аз. Чувам страха в гласа си: тя също ще го чуе.

— Ашби-де-ла-Зуш, Лестършър — казва тя кратко. — С граф Хънтингдън.

— Предпочитам да остана тук. Ще остана тук.

— Трябва да се изпълнят нарежданията на кралицата.

— Бес…

— Ваша светлост, не мога да направя нищо. Не мога да отхвърля заповедите на моята владетелка по отношение на вас. Не би трябвало да искате това от мен. Никой не би трябвало да иска това от мен.

— Какво ще направи Хънтингдън с мен?

— О, той ще ви осигури по-добър подслон, отколкото сме в състояние да направим ние тук — казва тя успокояващо, сякаш разказва приказка на дете.

— Бес, пишете на Сесил от мое име, попитайте го дали мога да остана тук. Моля ви — не, нареждам ви — да му пишете.

Усмивката не слиза от лицето й, но то е напрегнато.

— Та на вас дори не ви харесва тук! Сигурно сте се оплаквали от миризмата от бунището поне дузина пъти. И от влагата! Лестършър ще ви допадне далеч повече. Това е прекрасен ловен район. Може би кралицата ще ви покани в двора.

— Бес, страхувам се от Хенри Хейстингс. Невъзможно е той да ми желае друго, освен зло. Позволете ми да остана при вас. Настоявам за това. Заповядвам ви. Пишете на Сесил и му съобщете, че настоявам да остана при лорд Шрусбъри.

Но начинът, по който произнасям името на съпруга й, „Шюзбюи“, внезапно пробужда яростта й:

— Прахосахте половината от състоянието на съпруга ми, моето собствено състояние — изрича ядно тя. — Богатството, което му донесох с брака ни. Заради вас той изгуби доброто си име в очите на своята кралица; заради вас тя се съмнява в лоялността ни. Тя му нареди да се яви в Лондон за разпит. Какво мислите, че ще му причинят? Те мислят, че ние ви подкрепяме. — Тя прави пауза и аз виждам злобното проблясване на ревността й, завистта на една стара жена заради моята младост, заради външния ми вид. Не бях помисляла, че тя изпитва това. Не знаех, че забелязва какво изпитва съпругът й и как се държи с мен. — Мислят, че съпругът ми е благосклонен към вас. Няма да е трудно да се намерят свидетели, които да кажат, че той е благосклонен към вас. Изключително много.

— Но, Бес, знаете много добре…

— Не, не знам — казва тя ледено. — Не знам нищо за неговите чувства към вас, или за вашите към него, или за вашата така наречена магия, вашето така наречено обаяние, вашата прочута красота. Не знам защо той не може да ви откаже нищо, защо пилее богатството си по вас, защо пилее по вас дори моето състояние. Не знам защо е рискувал всичко, за да се опита да ви освободи. Защо не ви е пазил по-внимателно, защо не ви нареди да не излизате от покоите си, защо не намали числеността на свитата ви. Но не може да го прави повече. Ще трябва да се примирите. Можете да изпробвате чара си върху граф Хънтингдън, и да видите как ще въздейства върху него.

— Хънтингдън е човек на кралица Елизабет — казвам отчаяно. — Знаете това. Той е неин родственик. Ухажвал я е, за да се омъжи за него. Той е следващият наследник на нейния трон след мен и сина ми. Мислите ли, че мога да го очаровам?

— Бог знае, че сте добре дошла да опитате — казва тя кисело, прави реверанс и тръгва заднешком към вратата.

— В противен случай какво? — питам, докато тя си отива. — В противен случай какво? Какво ще стане с мен, когато му бъда поверена, за да ме пази? Изпращате ме на смърт и го знаете. Бес! Бес!