Т. Дж. Макгрегър
В съня си виждам (21)

Глава 21

В девет сутринта в сряда Шепард отиде да опише намереното в тайната къщичка на Рей. Недопушена пура, обгорена снимка, няколко други дреболии. Към тях прибави копие от доклада си за огледа на тайното гнезденце, в който отбеляза, че резултатите от изследването на специалистите — криминалисти можеха да се очакват след един-два дена. Отиде да потърси Гери Янг.

Откри го в стаята с факса. Под очите му имаше тъмни кръгове. Умората му бе очевидна като едра шарка.

— Гери? Имаш ли минутка?

Внезапно Уейн осъзна, че личният залог за Янг в това разследване е по-голям от неговия. От изхода му зависеха петима — две бивши съпруги и три деца между седем и шестнайсетгодишна възраст, всеки един от тях получаваше своя дял от заплатата му. За разлика от него Шепард не плащаше издръжка и никога не му се бе налагало да се грижи за деца. Кой знае защо обаче имаше ясното усещане, че за умората на Гери бе виновен не само призракът на надвисналата безработица.

— Разбира се? Какво става? — попита Янг, като вдигна показалец към тавана, а след това посочи към коридора.

Щом излязоха от стаята, Гери прошепна:

— Не сме успели да проверим все още докрай сградите за подслушвателни устройства. Мисля, че хората на Флечър вероятно продължават да ни подслушват.

„Нищо чудно“ — помисли си Уейн и последва капитана към мъжката тоалетна.

— Намерих къщичката — обяви той.

Лицето на шефа му беше непроницаемо.

— И?

— Почти нищо. — Измъкна торбичката с доказателствения материал от джоба на якето си. — Извадих ги от пепелта в камината.

Протегна напред торбичката, за да даде възможност на Гери да види угарката от пура и обгарялата снимка. Капитанът я пое, завъртя я на светлината.

— Имаш ли представа кой е той?

— Още не.

— Нашите експерти откриха ли нещо?

— Ще разберем най-рано утре по някое време.

Янг пъхна в джоба си доказателствата.

— Имаш ли нужда от подкрепление за срещата ти с непознатия в „Елбо Рум“ утре вечер?

Капитанът вече беше готов да сложи край на срещата. Младият мъж обаче още нямаше намерение да свършва с това.

— Не, не искам подкрепление. И не съм приключил. Мира описа някакъв мъж с прошарена коса… но не е Стийл.

— Това ли е? Това ли е всичко, което улови тя?

— Тя усети, че връзката е приключила преди няколко месеца.

— Не е кой знае какво, Шеп.

— Тя улавя каквото може.

— Не сме помислили сериозно за една възможност във връзка със загадъчния мъж, с когото се сблъскваме, Шеп.

— Само една ли? — попита сухо той.

— Възможно е той да е убиецът на Стийл.

Уейн се бе сетил за тази възможност… и я бе отхвърлил поради същата причина, поради която я отхвърли и сега: тя просто не звучеше правдоподобно. Но не можеше да обясни защо.

— Не мисля.

— Аз ще дойда с теб утре вечер, Шеп.

Младият мъж поклати глава и се облегна на стената в коридора.

— Или ще бъда сам, или изобщо няма да отида.

Янг го изгледа така, сякаш си бе изгубил ума, и се засмя: силен, мощен, недоверчив смях, който отекна из коридора. Приведе се напред към своя събеседник и втренчи в него очи, тъмни и непроницаеми като гъста гора.

— Нека си изясним едно нещо, Шеп. Щом искам да дойда като твое подкрепление, значи ще дойда. Ако сметна за нужно, мога да те отстраня така светкавично от този случай, че свят да ти се завие. Разбрахме ли се?

Гневът на Уейн бе не по-малък от този на капитана. Той заби показалеца си в гърдите на Янг.

— Тогава давай, направи го. Нямам нужда от тази помия. Вземи случая, Гери, и ме избави от него.

Янг отстъпи, Шепард отпусна ръка. Покрай тях минаха някакви новобранци, вероятно отиваха на часове.

— Какво, по дяволите, ти става? — изсъска Гери.

— Мога да ти задам същия въпрос.

Капитанът сведе поглед към земята. Прокара пръсти назад из оредяващата си посивяла коса и поклати глава.

— Прекалено е сложно, за да навлизаме в подробности.

Шепард знаеше, че шефът му няма предвид разследването. Тук всъщност имаше нещо друго. Нещо съвсем лично. Но нямаше да пита.

— Това не е убиецът на Стийл, Гери. Не мога да ти обясня откъде го знам, но съм сигурен. Знам също, че ако дойдеш, той ще усети и цялата работа ще се провали. Ще избяга. Ще го изгубим.

Янг скръсти ръце пред гърдите си, ъгълчетата на устата му увиснаха.

— Значи сега вече си екстрасенс, а?

— Остави ме да го направя така, както го разбирам.

Показа УНЧ и предаде онова, което му бе казал Пиколо предишния ден.

— В такъв случай го вземи утре вечер — предложи Гери. — И ми се обади веднага, щом се прибереш.

Въпросът за подкреплението бързо бе решен.

— Ще ти се обадя — отвърна Уейн и понечи да се обърне.

Но шефът му не беше свършил.

— Снощи се обадиха спешно от хотел „Пиър 66“. В апартамента на Ленора Флечър била намерена коралова змия.

— Както изглежда, Флечър има врагове, за които не знаем.

— За жалост не я е ухапала.

— Ти си душевноболен, Гери.

— Аз ли не го знам.

Шепард тръгна с уреда за УНЧ в джоба и с хиляди въпроси, които искаше да зададе.

 

 

Ленора Флечър стоеше върху пясъчната дюна и оглеждаше крайбрежието, засенчила с длан очи. Забеляза Евънс почти до самата вода, крехък човек, движещ се с помощта на бастун. Ако се изключеха неколцината рибари, по плажа нямаше други хора.

Ленора свали обувките си и тръгна по топлия пясък, като правеше гримаси, когато песъчинките влизаха между пръстите на краката й. Крайбрежната ивица не й се струваше приятна гледка. Мисълта да се пече на брега или да плува в солената вода изобщо не я привличаше. Хал често се бе шегувал с отвращението й към акули, насекоми, змии.

Откъде ли той и другите двама се бяха сдобили с кораловата змия? При мисълта за случилото по тялото й преминаха ледени тръпки. Хотелската управа, която вероятно се опасяваше да не заведе дело срещу хотела й предостави друг апартамент, най-сигурния от всички, както я увериха, и я освободиха от плащане в продължение на три дни.

Евънс я забеляза и вдигна бастуна си за поздрав. Той беше почернял от слънцето и сега изглеждаше почти здрав.

— Рано си станал — отбеляза тя.

— Тук слънцето ме буди. Не чу ли телефонното ми послание?

— Снощи не съм прослушвала изобщо телефонния си секретар.

Двамата тръгнаха по брега и тя му разказа за случилото се. Той не заговори веднага.

— Значи те определено са те белязали, Ленора.

— Така е. Но утре вечер Индрио се среща с едно от местните ченгета в един бар край плажа. Възнамерявам да отида там. Той ще знае къде се намират Хал и Манакас.

— Искаш ли компания?

— Благодаря, но мога да се справя и сама, Рич.

Възрастният мъж се позасмя.

— За това никога не са съществували съмнения. Индрио може да те познае, но той никога не е виждал лицето ми.

Флечър се поколеба, след това отклони темата.

— Бих искала да ми отговориш честно за нещо, Рич.

Той вдигна поглед от пясъка и се усмихна.

— Знам, знам. През последните няколко дни си размишлявала непрестанно върху нашия разговор и искаш да знаеш към какво се стремя аз, така ли е?

— Нещо такова.

Евънс погледна към океана.

— Мислех, че ще умра бързо, от куршум или при инцидент. И като се има предвид какво преживявам сега, то наистина щеше да бъде за предпочитане. Никаква болка, никакво време за размисъл какво бих направил по-различно в живота си. Но не се получи така. Затова сега, преди да умра, бих искал да направя някои услуги. Чрез Хал бих могъл двойно да се разплатя.

— Като използваш способностите му, за да се освободиш от някого.

— Да, това е едното. Другата услуга засяга теб. Ако ми осигуриш достъп до Хал, след като го намериш, ще се погрижа да станеш директор на Бюрото, а после министър на правосъдието. Не се съмнявам, че рано или късно ще стигнеш дотам и само със собствени усилия, Ленора, но аз ще ускоря процеса.

Тя знаеше, че той наистина е в състояние да го направи. Но можеше ли да му вярва? По-същественото обаче беше дали да си позволи да не му вярва.

— За колко време ще ти бъде нужен?

— Най-много за двайсет и четири часа. Бих могъл да работя от моя апартамент.

— А каква гаранция имам, че няма да ме предадеш в ръцете на Хал?

Беше очаквала от него да протестира, да се направи на шокиран. Той обаче само сви рамене.

— Никаква. Би трябвало да съм глупак, за да опитам да те убедя в нещо, което противоречи на твоите вярвания. Но аз няма какво да спечеля от кончината ти, Ленора, и мога да спечеля изключително много от позицията ти в Бюрото.

Думите му отговаряха на логиката, която бе ръководила професионалния живот на Ричард. Това я убеди в искреността му, поне доколкото бе възможно да бъде искрен в този момент.

— Добре — заяви Флечър. — Значи се споразумяхме. Но искам утре вечер да се справя сама, Рич. За теб е най-безопасно да стоиш настрани.

— Разбирам. Обади се, ако имаш нужда от нещо. Тук разполагаме с доста хора, способни да помогнат, Ленора. Не е нужно да се справяш с когото и да било от тримата сама, особено с Хал.

Ленора го хвана под ръка и го целуна по бузата, стори й се, че целуна суха хартия.