Тами Хоуг
Пръст от пръстта (39)

39.

— Никога не съм го харесвала — каза Ивон Ветър на униформения офицер, застанал пред гаража на Роб Маршал. Тя се загърна в широкото си вълнено палто. Кръглото й кисело лице надничаше изпод червена, весела барета. — Обаждах се на вашата гореща линия няколко пъти. Смятам, че той е убил Битси.

— Кого?

— Моят Битси. Милото ми малко куче!

— По-скоро го е очистил — подхвърли Типен.

Лиска го плесна по ръката.

Оперативната група щеше да разгледа камерата за мъчения на Роб, преди да започне събирането на доказателства. Операторът с видеокамерата ги следваше по петите. Почти веднага след като влязоха в къщата, журналистите започнаха да пристигат.

Къщата беше хубава и на тиха улица. Районът бе гъсто залесен с дървета и се намираше близо до едно от най-известните езера в Минеаполис. Мазето бе чудесно поддържано. Агентите от фирмите за недвижими имоти щяха да се постараят да продадат имота успешно, въпреки че Роб Маршал бе измъчвал и убил поне четири жени тук.

Тръгнаха из мазето, лутайки се сред телевизионни камери, записващи устройства и куфарче, пълно с видео- и аудиокасети.

Типен се обърна към оператора:

— Не заснемай стереоуредбата. Необходим ми е нов тунер и записващо устройство.

Операторът моментално насочи видеокамерата в друга посока.

Типен вдигна очи към тавана.

— Пошегувах се. Вие техничарите нямате чувство за хумор.

Операторът извърна обектива към задните части на Типен, когато той се отдалечи.

Манекен без глава стоеше в ъгъла на стаята. На него имаше прозрачен дантелен сутиен и морава минипола.

— Хей, Тинкс, избери си нови дрехи — провикна се Типен, оглеждайки отвратителното нещо, с което бяха нацапани раменете на манекена. Вероятно кръв и още някаква течност.

Лиска продължи по коридора, надникна в килера. Нейните момчета щяха да харесат тази къща. Непрекъснато говореха да се преместят в къща като тази на приятеля им Марк със студио за записи в мазето — където можеха да избягат от вниманието на майка си, — с билярдна маса и телевизор с голям екран.

Имаше билярдна маса и тук, в стаята накрая на коридора. Беше увита с найлон, изпъстрен с кървави следи. Върху нея бе положено тяло. Въздухът бе напоен със силна миризма на кръв, урина и изпражнения. Вонята на насилствената смърт.

— Типен! — извика Лиска, хуквайки към масата.

Мишел Файн лежеше извита под странен ъгъл, взирайки се в лампата, светеща в лицето й. Не мигаше. Очи на мъртвец. Устата й бе отворена. По брадичката й имаше засъхнала слюнка. Устните й незабележимо се раздвижиха.

Лиска се наведе над нея и постави два пръста на шията й. Не усети пулс.

— … ощ… ми… помог… нете… ми — дочу тя откъслечни думи. Почти не долавяше дишане.

— Повикайте линейка — заповяда Лиска. — Може пък да оживее и да ни разкаже цялата история.