Тами Хоуг
Пръст от пръстта (23)

23.

Гордост, екстаз, възбуда. Това бяха нещата — част от триумфа му — смесени с мрачните му чувства на гняв, омраза и раздразнение, които постоянно го изгаряха отвътре.

Манипулация. Господство. Контрол. Властта му се разпростираше отвъд жертвите. Упражняваше същите сили върху полицията и Куин.

Гордост, екстаз, възбуда.

Останалото беше без значение. Трябваше да победи.

Напрежението бе поразително. Трепереше, потеше се, изчервяваше се от възбуда, докато шофираше към къщата. Подушваше миризмата си. Миризмата бе странна за този вид възбуда — силна, мускусна, почти сексуална. Искаше да се изтрие под мишниците си, да натърка потта по лицето си, в ноздрите си, да я оближе от пръстите си.

Искаше да се съблече и някоя жена да прокара езика си по тялото му. От гърдите до корема и по гърба. Във фантазиите му, тя е на колене пред него, ближе топките му. Еректиралият му член е огромен, когато прониква в устата й, той я удря всеки път, когато се задавя. Изпразва се в лицето й. После я кара да коленичи и да се подпре с ръце и я обладава анално. Ръцете му стискат гърлото й, изнасилва я порочно, души я, докато тя крещи.

Картините го възбуждат. Пенисът му е корав и пулсира. Трябва да се освободи. Трябва да чуе звуци, остри и прекрасни, като наточени остриета. Нуждае се от писъци, в които има ужас, ще си представя, че тези писъци идват от жената в неговото въображение. Трябва да чуе издигащото се кресчендо, докато животът стигне до пределната си граница. Заглъхващата енергия, лакомо погълната от смъртта.

Бръкна в джоба на палтото си и потърси касетата, но не я намери.

Обля го вълна на паника. Отби колата и започна да претърсва джобовете си, провери пода, касетофона. Касетата я нямаше.

Гняв се разгоря в него. Огромен и отчаян. Стена от ярост. Проклинайки, подкара колата и се върна на улицата. Беше направил грешка. Неприемлива. Знаеше, че не е фатално. Дори полицията да открие касетата, дори ако успеят да свалят отпечатъци от нея, нямаше да го открият. Отпечатъците от пръстите му не бяха в информационната система. Не беше арестуван и в младежките си години. Но идеята за грешка го вбеси, защото знаеше, че това ще насърчи работната група и Джон Куин, докато той искаше да ги провали.

Триумфът му не беше пълен. Празникът му бе съсипан. Ерекцията му спадна. В ума си чуваше презрителен глас — въображаемата жена се изправи и си тръгна, отегчена и загубила интерес.

Спря на алеята и натисна копчето на дистанционното за вратата на гаража. Гневът се сви в него като змия, процеждайки отрова. Лаят на малкото куче го последва и в гаража. Тъпото куче на съседите. И без това вечерта му бе съсипана, сега пък и проклетото животно.

Слезе от колата и отиде до кофата за боклук. Вратата на гаража започна да се затваря. Втренчи се в очите на кучето и взе някаква торба от купчината вехтории. Вече си представяше как ще го пъхне вътре и ще започне да го удря в бетонната стена.

— Ела, Битси, тъпо малко куче — прошепна той с мил глас. — Защо не ме харесваш? Какво съм ти сторил?

Кучето изръмжа и не помръдна, гледайки към вратата на гаража, на половин метър от него.

— Знаеш ли, че съм убивал дребни кучета като теб и преди? — прошепна той, докато кучето скачаше върху него с оголени зъби.

Вратата на гаража се затвори.

Дочу се изненадано приглушено лаене.