Любен Дилов
Парадоксът на огледалото (25)

2.

От щаба му предадоха, че го е търсил нотариусът при Окръжния съд, молел го веднага да отиде при него. Той накара К. да го отведе при колата на Герчев: ще я гарираме пред хотела, там и ще закусим… К. пак му напомни, че не се нуждаел от храна, което даде повод за нови смешки, тъй като предната вечер той бе лапал за трима. Драмов крачеше победоносно, за да забрави поражението си пред огледалото. Жестикулираше, възторгваше се от снощното му поведение, по едно време се престраши:

— Слушайте, един киборг не би трябвало да си позволява да будалка хората! Това е принципно положение. Кой ще седне да произвежда киборги, за да…

— Аз не знам дали съм киборг. Вие го измислихте — прекъсна го К., но и това повторно напомняне не му позволи или дори му попречи да осъзнае какъв сериозен обрат можеше да вземе всичко онова, което бе започнало като внезапно хрумнала някому, фантастично забавна, с пикантния привкус на мистиката карнавална шега.

На централната търговска улица, вече пълна с хора, вече нашарена с натуралистично или стилизирано нарисувани котки с отрязани опашки, или котки, на които тъкмо режат опашките, с карикатурни плакати и лозунги, чието съдържание би смутило хората в друго време, ги срещна Живка Пефина. Драмов видя най-напред ръцете й. Голи до рамото, пищни, но още неомекнали в пълнотата си, те светеха с кремаво-бистрата плът на отворени и набъбнали за опрашване плодници на голямо, пъстро цвете. Той заприщи пороя от комплименти в себе си, за да не прозвучат подигравателно, изрече със сдържана патетика:

— Отрадно е да срещне човек в такъв ранен час една хубава и добре облечена жена.

Второто беше несъмнено. Скъпа, умело ушита, пролетната рокля не бе съвсем деформирана от тялото под нея; скъпи и очевидно чуждестранни бяха обувките на пълните, но с необикновено изящни глезени крака. Първото също би могло да бъде вярно за мъжете, които се съблазняваха от терасовидно разположените като висящите градини на Семирамида женски красоти. Драмов обаче видя ръбовете на инквизиторски стегнатия корсет под лъскавия плат, защото не събра кураж да я погледне в лицето. Кръглите й, смущаващи някога със строгата си невинност очи от няколко години насам само смущаваха с една окръглена тревога, от която прямо и остро се излъчваха въпросите: Не съм ли умна? Не съм ли работлива и енергична, и безкористна? Не умея ли да любя? Не ви ли дадох цялото си пламенно сърце? Защо тогава ме захвърляте? Само защото старея и станах дебела? Аз ли съм виновна за това?

Като всички мъже Драмов не знаеше отговора на тези въпроси, но него те изпълваха с неловка жалост. Той можеше да се шегува само с мъжкото остаряване. Затова щом тя надипли бръчиците около очите си пред комплимента му, избърза да посочи с пръст:

— Виж там какво пише! И ей там!

Пефина само за миг изтърколи тревожния си поглед нататък, та едва ли прочете лозунгите „Борим се за град без кисели физиономии“ и „Внимание! Усмихването е задължително!“

— Добре, че те срещнах…

— Да ти представя моя приятел, професора…

— Приятно ми е — подаде тя енергично и тревожно ръката си на К. — Би ли ми отделил малко време?

— Оу, днес ми е невъзможно! Впрочем, ако не бързаш с пазаруването, ела да пием едно кафе в „Балкан“. Пътем ще вземем една кола…

— Аз… насаме.

— Разбирам, мило момиче, но как да зарежа сега госта си, той е чужд тука, не познава града, пък и…

— Простете, че аз така… Да не би вие да сте професорът, който разбирал от астрология? Мъжът ми снощи ми разказа. Защо не ми дойдете следобед на гости?

— А не ти ли каза, че професорът е противник на астрологията?

— Не се опитвайте да изклинчите, няма да ви оставя — позасмя се Живка съвсем не в стила на лозунгите, та шеговитата й закана прозвуча като настойчиво искане. — Той много ми говори за вас. Само вие истински сте разбирали от астрология.

— Беше пиян — хвана я Драмов над лакътя. — Не си го разбрала или пък той нищо не е разбрал. Хайде да ни поизпратиш…

— Бях тръгнала…

— Пак ще отидеш! — Дланта му се развълнува от прохладната и еластична женска плът — отдавна не бе се изпълвала с женска плът — и завибрира от сладостни спомени. Това го смути и го направи коварен. — Професоре, я наистина направете на това момиче един хороскоп!

Би било чудесно, ако успееше да му я джироса, хем ще се отърве от тях, хем щеше необезпокоявано поне до обед да си гледа работата. Дано само не се превърнеше в нея, както вчера, аха! — в мъжа й! Горкият Пефин, изведнъж — с две Живки…

— Вие вярвате в астрологията? — за пръв път се обади някак предпазливо К. не толкова с въпрос, колкото с внимателно налучкване.

— Ах, не че вярвам истински… Тука всички на кафе гледат, на карти, моята козметичка се опитва на хороскопи, но какво й разбира главата от астрология! Това е сложна работа сигурно.

— Сложна е — потвърди К. от другата й страна, сякаш още се колебаеше да се подчини на нареждането. Предната вечер с научна добросъвестност бе разяснявал на Пефин седемте основни принципа в изумрудения скрижал на Хермес Трисмегист, създателя на тая древна наука, която като всички някогашни опити да се разбере тотално вселената неизбежно е свързана с окултното. Появата й наистина е представлявала ново, по-научно отношение към физическия свят в сравнение с примитивно-магическото пасивно отношение към тайните на света. Херметичната школа е призовавала човека вече към активно проникване в тия тайни, предлагала му е и методология за обясняването им, но той категорично бе заявил на края, че днес астрологията е само един псевдонаучен заместител за ония, на които науката не отговаря достатъчно бързо и точно на съдбоносните въпроси. И че характерът и съдбата на човека се определят, според него, от обществото и от разположението на гените му в двойната хеликс на дезоксирибонуклеиновата киселина, а не от разположението на планетите.

— Аз… не че вярвам, суеверие е все пак, но, знаете ли, човек се обърква понякога, не знае какво да реши и като ти кажат така нещичко, то някак ти става опора на мисленето…

Живка полюшваше висящите си градини върху тънките глезени и енергично излагаше в тревожния си маниер своята молба. Хумористът още държеше вече затоплената шепа от прелестите на Семирамида, но търсеше сгодата да я пусне.

— Сложно е — повтори К. и на Драмов пак се стори, че той се противи на нареждането му. — Много време се иска, а аз не разполагам с времето си.

— Моля ви, не ми отказвайте!

— Не й отказвайте, професоре! — настоя и Драмов, възпламенен от любопитството да провери още веднъж властта си над него. Пазарската чанта на Пефина го удари в коляното и той с облекчение пусна най-после ръката й.

— Дванайсети май сме днес, нали? — запита проточено К., сякаш сверяваше заложеното в него време с времето на габровци. — Да, числото дванайсет крие в себе си всички тайни на пространството и битието. Зодиите са дванайсет, домовете, в които те влизат, са дванайсет, християнските апостоли по-късно също са дванайсет. Окултната философия твърди, че имало дванайсет степени на космичното съзнание, а човекът притежавал дванайсет сетива, но че засега са проявени само пет, чрез които той познава живота и света. За другите седем нямаме външни органи, те се проявяват в подсъзнанието ни. Впрочем кога сте родена?

— Кажи му го на ухото! — превари я Драмов.

— Аз не се срамувам от годините си! — рязко парира Живка Пефина, разкривайки колко страшно й тежат тия години.

— Професоре, какво ще кажете за тая мъдрост? — поиска вече да го възпре хумористът и прочете на глас насрещният трансперант: — „Сатира, която плува по течението, не стига доникъде.“

Структуралният лингвист дори не погледна трансперанта.

— Добронамерена мисъл, но алогична. Нещо, което плува по течението, не може да бъде наречено сатира.

Живка хвърли рождената си дата насред репликите им, както въдичарят замята кукичката с последната си стръв. (Не е нужно да я пиша тук, нали, другарю следовател?)

— Значи, сте Скорпион — определи К. и тя така енергично го потвърди, сякаш това бе единственото, в което беше действително уверена. — Дааа, Скорпионът е свързан с чувството за живота, а според Розенкройцерите — с чувството за болката. Изглежда, днес точно всичко у вас е подчинено на болката, мила госпожо. Болката обаче е лош съветник. Тя ни тласка към прибързани решения. Пазете се в утрешния ден, изчакайте я да утихне.

Живка бе се спряла и го гледаше в упор с кръглите си, разширени от жажда очи. Бръчиците около тях бяха се изгладили, останали бяха само по-големите и те прегръщаха кладенчетата на тая жажда с крачета на скорпиони. Думите на К. очевидно бяха се впили като насекомното жило в центъра на нейната болка; тя жадуваше за още от отровата му. Попита с глух, размекнат глас:

— Само това ли?

— Хороскоп се прави с писалка, с хартия, с линия…

— Малко ли ти е — скара й се Драмов. — Това е най-умното, което може да се препоръча човеку: да се пази от утрешния ден, да не взема прибързани решения…

И бе се поуспокоил, защото толкова всъщност можеше и всяка циганка да изврачува, не бе нужно да се намесват чак мистичните Розенкройцери. Той отново я хвана над лакътя, но сега дланта му не се развълнува, а доста грубичко я помъкна да тръгва.

— Моля ви, кажете ми още нещо, нещо по-конкретно! — разкри тя сдържано, но докрай отчаянието си.

— Ей, аз съм гладен! И нотариус ме чака! И заседание…

— Колата е зад онзи ъгъл. Какво още да ви кажа, мила госпожо? Навярно и сама го знаете. Вие сте в знака на водния тритон, цветът му е зелен. Това символизира постоянното усилие на природата да хармонизира противоположностите. Мога само още да ви посъветвам да бъдете вярна на тригона си, защото иначе планетата ви е Марс…

Живка не се люлееше вече така енергично на тънките си глезени; висящите градини уморено потрепваха като в летен зной над крепящите ги корсети зидове. Изкачваха една доста стръмна уличка. Драмов се опита да я подкрепи, доверявайки й, че той пък бил от конячния тригон, цветът на който… Но тя се дръпна обидено. В уличката още спяха цяла броеница коли, но К. с уверено безразличие залепи длан върху покрива на червената лада. Хумористът се учуди на висящия вътре костюм, ключът с пластмасовия Швейк обаче влезе безпрепятствено в дръжката на вратата и меко се превъртя. През това време К. продължаваше своята тиха диктовка, изпълнена с непонятни термини. Чак когато стартерът утихна и още незатоплената кола с друсане се отлепи от паважа, Драмов отново отпуши ушите си за думите, които сега идеха откъм гърба му. Не беше карал досега такъв модел, но — дългогодишен шофьор, веднага го принуди към послушание, без да повишава скоростта, защото хотелът беше наблизо. Двамата бяха се разположили свойски на задната седалка.

— Да, вашият метал е желязото — потвърждаваше нещо К. — Вижте, Скорпион е вторият знак във водния тригон, но на него му влияе Марс, който е от огнените планети. Затова уподобяват зодията ви на парен котел, който се нагрява от силен огън и водата постоянно се превръща в пара. Разбирате ли, пасивността на водата под влиянието на огъня се превръща в бурна активност. Скорпионите са извънредно деятелни, волеви, разумни, проницателни. Зодията обаче принадлежи към твърдите, неподвижните знаци, които се характеризират още с гордост, достойнство, постоянство, догматизъм и така нататък. Според класацията на Либра за положителните и отрицателните прояви на знаците, Скорпионът е още мистичен и чувствен…

— Така е — обади се Драмов през рамо. — По-чувствена жена от нея аз…

— Моля те, не пречи! — сряза го Пефина.

— Вижте обаче противоречието — продължи К., сякаш изобщо не бе имало прекъсване. — Понеже сте във водния тригон, на него отговаря лимфатичният темперамент, а той съответствува на детската фаза в живота, така че не ви е чужда известна наивност, чистота и импулсивност на постъпките…

Отново разтревожен, Драмов бе готов да потвърди, ето че това наистина е вярно за Живка, но го преглътна, защото К. вече бе казал:

— У лимфатичния темперамент надмощие държи, както при децата, храносмилателната система. Това силно подчинява духа на физическия живот. Този темперамент е хладен и влажен, нисък ръст, бледа кожа, кръгло лице, той е боязлив и нерешителен. Тези хора имат жив ум и въображение, но макар умът им да е добър, те живеят повече с чувствата си. Романтични са в своята привързаност към хората и вещите…

Бяха стигнали пред хотела и предобедният час позволи веднага да се намери удобно място за продължително гариране. Драмов заключи колата и ги застигна на стълбището към хотела, но и двамата не реагираха на подканянето му да бързат. Затова ги отмина, нахълта в ресторанта, нахълта в преддверието на кухнята, да поръча веднага закуската. Не знаеше вече дали да бъде доволен, че е намерил занимание за своя киборг, защото не знаеше дали е безопасно това занимание, което все още му се струваше прикритие на собствената му шега. Дано тоя киборг наистина не е в състояние да прави зло на хората! Но откъде само ги вземаше тия работи! Чак до хороскопите ли бяха стигнали в програмирането му?… Когато двамата седнаха, Живка от дясната му страна, за да бъде срещу К., да го гледа все така жадно в устата, той я чу да възкликва:

— Вие сте изумителен! — Какво ли беше й надрънкал още по стълбището?

— Не бързайте — внимателно я предупреди К. — Макар някои неща да съвпадат, вие явно принадлежите към ония хора, при които няма пълно съответствие между морфологичния тип и темперамента. Така че ще е нужно много време да ви се състави точен хороскоп. Сега Марс, който се намира на пет градуса от Скорпион и се движи към Сатурн, ще бъде в силен секстил. Това не е добре. Какво казахме за Марс? Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, безплодна. Един автор казва: „Марс е демон, чийто носител се нарича човек“…

— Слушайте! Живка, че е огнена, огнена е, но да я наричате демон…

— Деяне, моля те! — почти извика Пефина и Драмов откри, че лицето й е кръгло, че кожата й е бледа, а гласът глух, според определението за лимфатичния темперамент.

— Аз не правя хороскоп, Драмов. Само излагам зодиакалните принципи в общия им план, според класиците на астрологията.

— Не му обръщайте внимание, другарю професор. Момичето, вече дотърчало с трите кафета, някак прекалено бавно избърсваше със салфетката безупречно чистата покривка.

— Ако сте свободна довечера, да идем да си направим някъде един хороскоп, а? — каза му Драмов и подвикна, защото то се връцна засрамено: — Извинете, вие какво точно разбрахте?

— Ти си невъзможен! — разгневи се Живка.

— Изпивам си кафето и се махам.

— Трябва да ви напомня, че Марс спада към така наречените злотворни планети — все така машинално изпълняваше възложеното му киборгът. — Той не признава законите, следва инстинкта. Управлява егоистичните наклонности и самосъхранителните рефлекси, центровете на ядене и пиене… (Живка леко порозовя.) — На чувственост и борбеност, но и на готовността за изтребление. Управлява в тялото главата, жлъчката, носа, лявото ухо, между другото и половата система. Затова тези хора ги наричат медиуми на родовата воля на природата.

— А дясното ухо? — запита Драмов, но не го удостоиха с внимание и той се ядоса, че киборгът не възприемаше намеците му да спре най-после или да го обърне на шега.

— И тук особено важно е така нареченото заточение на планетата, от него зависи отрицателното й проявление. Марс е в заточение в знака Везни, който е противоположен на знака на разума, на Овена. Следователно Венера пък е в заточение на знаците, които управлява Марс. Имайте пред вид това, мила госпожо, неслучайно ви предупредих в началото. Още повече че сега, през пролетта, във вашия знак в стадий на екзалтация се намира пък Уран. А Уран винаги предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота, може и за добро, но може и за лошо. Болестите на Уран са сложни и мъчно изцерими, те са преди всичко на нервна почва. Освен това Луната сега е в падение в Скорпиона, което ще рече, че нейното женско начало, плодовитото, мекото, през тия дни не ви оказва влияние…

Момичето тропна сърдито чинийките с масло, шунка и хляб и побягна, преди да са му казали още нещо неприлично. Пропуснал да си направи вица с овена като символ на разума, хумористът с демонстративна лакомия се нахвърли върху хляба. Но не успя да ги зарази. Двамата бяха се навели един към друг през масата, като заговорници, които съставят план за действие, обсъждайки възможните препятствия. Още не бяха се докоснали и до кафетата си.

— Така че, мила госпожо, като съчетаем всичко това със символите на вашия знак, картината става доста обезпокоителна. Скорпионът в осмия дом също управлява половата и отделителната система, но осмият дом е окултен дом, някои автори направо го наричат Дом на смъртта…

Драмов изтрополи със стола си, прав натрупа парчета шунка между две филийки хляб. К. бе вдигнал към него кротката безизразност на киборгските си лещи.

— Прощавайте, ама мене нотариус ме чака, не домът на покойниците. Я си представете, че е пристигнало наследство от Америка! Един милион долара!

— И какво бихте направили с тях? — попита без усмивка К., въпреки очевидността на шегата, защото и той знаеше за какво го вика нотариусът. Изглежда, държеше да регистрира и това в себе си, за в случай че потрябва някому от многобройните сътрудници на изпратилия го институт.

— Ще откупя карнавала — отвърна, дъвчейки, Драмов. — За лично ползуване. А вас ще маскирам като вавилонски астролог, с овнешко наметало. Слушайте, професоре, позабавлявайте още малко моята приятелка, но все пак й обяснете на края, че всичко това са глупости! И дайте да се видим, като вчера, тука в два часа…

— Аз все пак настоявам да говоря с теб — спомни си медиумът на родовата воля.

Драмов бъркаше със свободната си ръка за пари, та пътем да плати поръчката.

— Чудесно, Живе, но нали чу? Дай да изчакаме и утрешния ден! Ще мина край вас. Сега имам и кола, значи, и възможност за пълно усамотяване.

И веднага си тръгна, за да не чуе тревожното й настояване, защото какъв изход можеше да й посочи в нейния пък вариант на трагедията? И защото се надяваше, че този мил, внимателен и всезнаещ киборг щеше да намеря вместо него благия мехлем, който да изсмуче отчаянието от нея.

Нотариусът, в овехтял черен костюм, надиплен като талар по дългото му и кльощаво тяло, му припомни странния Прокруст от нощесния сън. Един Прокруст, назначен да вмества в ложето на документа доброто или лошото, което хората искат да извършат спрямо близките си. Той очевидно бе го чакал, както оня бе чакал своя бог Ки, но не за да му връчи веднага пълномощното за колата, а да му изрази с кокалест възторг преклонението си пред неговия талант: как не пропускал да прочете разказите и фейлетоните му, как се смеели в къщи до захлас, колко умно и смело било всичко!… На края срамежливо му довери, че сам пишел епиграми, посветени на храма на Темида, но не смеел да ги покаже никому освен на жена си, много остри били. Тоя Прокруст няма сам да си отсече главата, реши Драмов, но иначе предпочете да мълчи, за да скъси престоя си в кабинета му.

— Другарят Герчев сигурно също е ваш голям почитател — продължи несръчно да му се подмазва нотариусът, смутен от неотзивчивостта му пред толкова възторг. — Разпитваше ме какви са формалностите, ако реши да ви подари колата си. Аз и на не го казах, ще изпипам така сделката, че никой копче да не може…

— Благодаря — прекъсна го хумористът. — Не ми е никакъв почитател, просто е откачен. Не е добре с нервите, разбирате ли? В такова състояние не бива да кара кола и аз обещах да му я върна в София. Няма никаква сделка тука.

Остави го огорчен и най-вече слисан — как така собствената му готовност за услуга изведнъж бе се превърнала в пречка да пробута епиграмите си. Това беше малкото тържество на Деян Драмов, че веднъж бе успял да надмогне отстъпчивостта си — малко и единствено за тези дни, защото неприятностите му започнаха още пред сградата на съда с мисълта, че Герчев наистина трябва сериозно да е откачил.