Марион Зимър Брадли
Мъглите на Авалон (37)

16

Арфистът Кевин се появи отново в двора на Артур ден или два преди навечерието на Белтейн. Моргана се зарадва, като го видя — пролетта й се бе видяла дълга и изтощителна. След като оздравя от треската, Ланселет замина на север, към Лотиан. Моргана също имаше намерение да замине натам, за да види как е синът й. Само че не искаше да пътува с Ланселет, пък и той надали би избрал нея за другар по пътя. Затова си каза: „Синът ми си е много добре там, ще ида да го видя друг път“.

Гуенхвифар беше тъжна и мълчалива; през време на дългогодишното отсъствие на Моргана от двора, кралицата се бе превърнала от безгрижно, непораснало дете в постоянно замислена зряла жена. Бе пестелива на думи и прекалено набожна. Моргана подозираше, че тя вехне по Ланселет, а тъй като познаваше братовчед си добре, си казваше, че Ланселет е точно човекът, който нито ще остави жената на мира, нито пък ще се осмели да прегреши с нея докрай. Всъщност, с Гуенхвифар си бяха лика-прилика — тя също не би го дала на друга жена, но не би се поддала и на желанието си. Чудно, какво ли мислеше Артур за това, но Моргана не намираше смелост да го попита.

Моргана поздрави Кевин с „добре дошъл“, и си каза, че най-вероятно ще отпразнуват Белтейн заедно. Слънцето караше кръвта й да кипи, и като не можеше да има мъжа, когото желаеше (не можеше да се заблуждава, Ланселет все още я привличаше), би могла поне да приеме за любим друг, който намира нея за привлекателна. Приятно бе да се чувстваш търсена и обичана. Освен това Кевин разговаряше с нея за държавните дела — нещо, което нито Артур, нито Ланселет биха сторили. За миг й мина през ума горчивата мисъл, че ако не бе напускала Авалон, досега вече всички щяха да се допитват до нея за най-важните събития на тяхното време.

Но беше късно, стореното си оставаше сторено. И тъй, тя посрещна Кевин в тронната зала и нареди да му поднесат храна и вино. Гуенхвифар с радост се отказа от това си задължение в нейна полза. Тя обичаше да слуша музиката на Кевин, но гледката на обезобразеното му тяло й се струваше непоносима. Така че Моргана го обслужваше, докато той вечеряше, и го заразпитва за Авалон.

— Добре ли е Вивиан?

— О, да, и все така твърдо решена да дойде по Петдесетница в Камелот — отвърна Кевин. — Може би така ще е най-добре, защото Артур не пожела да се вслуша в моите думи. Но поне обеща тази година все още да не забранява огньовете по Белтейн.

— И да ги забрани, няма да има голяма разлика — каза Моргана. — Но Артур има и други неприятности, при това източникът е съвсем наблизо. — Тя посочи към прозореца. — От прозорците на замъка се вижда островното кралство на Леодегранс — чувал ли си какво се случи там?

— Някакъв човек, когото срещнах по пътя, ми каза, че Леодегранс е мъртъв — отвърна Кевин, — и че няма син, който да го наследи. Лейди Алиенор също умряла няколко дни по-късно, при раждането на последното си дете. Треската е отнесла много хора наоколо.

— Гуенхвифар не отиде там за погребението — поде Моргана. — Няма и защо да скърби, защото той не бе кой знае колко любящ баща. Артур иска да чуе нейното мнение за човека, когото да постави като регент на мястото на Леодегранс. Той казва, че след като тя е наследила кралството, би било редно вторият им син един ден да властва над него. Но няма никакви изгледи Гуенхвифар да го дари дори с едно дете.

Кевин бавно кимна.

— Да, тя пометна последното преди битката при Маунт Бадон, и беше много зле след това. Оттогава не съм чувал дори слух, че е бременна. На колко години е върховната повелителка?

— Мисля, че най-малко на двадесет и пет — отвърна Моргана. Не можеше да бъде съвсем сигурна, защото тя самата бе пребивавала много дълго в царството на феите.

— Късничко й е за първо дете — отвърна Кевин, — но предполагам, че като всички безплодни жени, и тя се моли за чудо. Какво й е на кралицата, та не зачева?

— Не съм бабувачка — отвърна Моргана, — но мисля, че е напълно здрава. Изтрила си е коленете от молитви, но не може и не може да забременее.

— Е, всичко става според волята на Боговете — каза Кевин. — Но те наистина трябва да проявят голяма милост към нашата страна, ако кралят самодържец умре, без да остави наследник. А пък сега не ни заплашват и саксонците отвън, та нищо не би попречило на британските крале да се нахвърлят един върху друг и отново да разпокъсат страната. На Лот никога не съм имал вяра, но той е мъртъв, а Гауейн е най-верният човек на Артур. Надявам се поне от Лотиан да не дебне опасност, освен ако Моргоуз не си намери достатъчно амбициозен любовник, който да пожелае да владее Британия.

— Ланселет е там сега, но би трябвало да се върне скоро — отбеляза Моргана, а Кевин допълни: — Вивиан също потегли за Лотиан по някакви нейни съображения, въпреки че всички я убеждавахме, че пътуването ще е много тежко за нейната възраст.

„Значи тя ще види сина ми…“. Сърцето на Моргана подскочи и нещо стегна до болка гърлото й. Помисли, че ще заплаче, но Кевин явно не забеляза нищо.

— Не срещнах Ланселет на идване — каза той. — Може би е поел по друг път, и се е забавил, за да се види с майка си, или пък — и той се усмихна лукаво — е спрял някъде да отпразнува Белтейн. Ако е останал за празника в Лотиан, всички момичета сигурно са ликували. Въпреки че Моргоуз надали би изпуснала такъв улов от ноктите си.

— Тя е родна сестра на майка му — отвърна Моргана. — Освен това според мен Ланс е вече прекалено добър християнин, за да празнува Белтейн. Много е смел, когато се сражава със саксонците, но за тази битка не му стига кураж.

Кевин повдигна вежди.

— Такава била работата значи. Несъмнено имаш лични впечатления — каза той, — но в името на учтивостта нека приемем, че тези твои познания се дължат на ясновидските ти способности. Що се отнася до Моргоуз, тя би дала мило и драго, за да види най-приближения рицар на Артур заплетен в някакъв скандал — това би довело Гауейн още по-близо до трона. Не забравяй, че мъжете все още я харесват — възрастта никак не й личи, все така красива е, а косата й е с все същия червеникав цвят, без помен от побеляване.

— О — отбеляза саркастично Моргана, — чувала съм, че и по пазарите в Лотиан продават къна от Египет.

— Талията й също е тънка като на момиче, а се говори, че привързвала мъжете към себе си с помощта на магии — добави Кевин. — Предполагам, че това са просто клюки. Доколкото знам, тя се справя добре с управлението на Лотиан. Толкова ли я ненавиждаш, Моргана?

— Не. Тя ми е леля и винаги е била добра с мен — каза Моргана и понечи да допълни, че Моргоуз е осиновила детето й. Кажеше ли му това, би могла спокойно да го разпита за новини за малкия Гуидиън… но се отказа. Не можеше да разкаже историята на неговото раждане дори на Кевин. Вместо това каза: — Въпреки това не ми е приятно, че леля ми Моргоуз дава повод за клюки като някоя лека жена.

— Нещата не са толкова лоши — разсмя се Кевин и остави чашата с вино. — Ако дамата има слабост към хубавите мъже, нито е първа, нито пък последна. При това вече е вдовица и никой няма право да й държи сметка кого допуска в постелята си. Но нека не караме Върховния повелител да ме чака. Пожелай ми късмет, Моргана, защото нося лоша вест на краля, а нали знаеш какво сполита този, който носи лоши вести на своя владетел?

— Артур не е такъв човек — отвърна Моргана. — Но каква е тази вест, ако не е тайна?

— Всъщност това не е новина — каза Кевин. — Многократно бе казано, че Авалон няма да допусне Артур да управлява, сякаш е крал само на християните, независимо от това каква религия изповядва лично той. Авалон няма да разреши свещениците да наложат своето, да не ни позволяват да тачим Богинята, да нямаме право да свещенодействаме в дъбовите горички. Ако Артур упорства, Повелителката на Езерото нареди да му предам следното: ръката, която му даде свещения меч на друидите, може да обърне острието към неговите гърди.

— Такива вести наистина не са приятни за слушане — съгласи се Моргана. — Но може би това ще го накара да размисли и да спази дадената клетва.

— Да се надяваме; освен това Вивиан има и друго оръжие, което може да употреби срещу него.

Моргана започна да разпитва какво е то, но не можа да измъкне от Кевин нито дума повече.

Когато Кевин излезе, за да се срещне с Артур, Моргана продължи да седи, мислейки за предстоящата нощ. Щяха да посвирят на вечеря, щеше да има и песни, а сетне… Кевин беше добър любовник, беше нежен с нея и се стремеше да й достави удоволствие. Омръзнало й беше да спи сама.

Тя беше още в голямата зала, когато влезе Кай и съобщи, че към замъка идва друг конник.

— Твой роднина, лейди Моргана. Искаш ли ти да го посрещнеш и да му поднесеш чаша вино за добре дошъл?

Моргана прие, чудейки се възможно ли е Ланселет да се връща толкова скоро, но се оказа, че новодошлият е Балан.

Тя не можа да го познае веднага — беше наедрял още и Моргана си каза, че сигурно му подбират специален кон, който да може да издържа огромното му тяло. Затова пък Балан не се поколеба нито миг, когато я видя.

— Моргана! Поздравявам те, братовчедке — каза той и седна до нея, приемайки чашата, която тя му предложи. Моргана му каза, че Артур разговаря с Кевин и Мерлин, и че сигурно ще може да го види на вечеря. После го попита какви новини носи.

— Единствената новина е, че на север се е появил дракон. Не, не е измислица като дракона на Пелинор — лично аз видях следата, която бе оставил, и говорих с двама души, които са виждали чудовището. Убеден съм, че не лъжеха, за да си придадат важност — очевидно изпитваха смъртен страх за живота си. Разказаха ми, че драконът излязъл от езерото и отнесъл със себе си техния прислужник. Видях една обувка — единственото, което бе останало от нещастника.

— Обувка ли, братовчеде?

— Да, паднала от крака на онзи човек, когато го отвлякъл драконът. Беше цялата покрита с отвратителна слуз. Нямах никакво желание да я докосвам — отвърна Балан. — Имам намерение да помоля Артур да ми даде дузина рицари, да се върна с тях на север и да унищожим чудовището.

— Вземи и Ланселет, ако се върне междувременно — отвърна престорено весело Моргана. — Ще му е нужно да посвикне да общува с дракони, защото доколкото знам, Артур се кани да го жени за дъщерята на стария Пелинор.

Балан я изгледа с пронизващ поглед.

— Момичето, което ще стане съпруга на по-малкия ми брат, не е за завиждане — каза той. — Доколкото съм чувал, сърцето му не е свободно — или може би трябва да кажа…

— По-добре не казвай нищо — намеси се Моргана. Балан сви рамене.

— Тъй да бъде. Нека приемем, че Артур няма особена причина, поради която би искал да ожени Ланселет и да го отстрани от двора — каза той. — Всъщност не знаех, че ти отново си се появила тук, братовчедке — поде той. — Изглеждаш много добре.

— А как е завареният ти брат?

— Балин беше добре, когато го видях за последен път — отвърна Балан, — но все още не обича Вивиан. Но нямам причини да мисля, че още я обвинява за смъртта на майка ни. На времето беше като луд и се закле да отмъсти, но трябва наистина да е луд, ако е продължава да приема сериозно всичко, което каза тогава. Тъй или иначе, когато бе тук за последен път, на миналата Петдесетница, той не спомена нищо по този въпрос. Не зная дали си чувала за този нов обичай, който въведе Артур — където и да са из Британия, всички негови стари приятели се събират на Петдесетница около кръглата маса. На този ден кралят посвещава в рицарство и приема нови членове в братството на Кръглата маса, а освен това приема и всеки молител, който пожелае да се обърне към него, независимо това колко скромен може да е произходът му…

— Да, чувах за това — каза Моргана и някакво неприятно предчувствие прекоси мислите й. Какво беше казал Кевин за Вивиан — но Моргана си каза, че просто й е неприятна мисълта, че жена на годините на Езерната повелителка би могла да застане като обикновена молителка пред Артур. Както Балан бе отбелязал току-що, само луд човек би могъл да съхранява толкова дълго мисълта за отмъщение.

Прекараха вечерта в слушане на музика, танцуваха и пяха. Много по-късно Моргана се измъкна безшумно като призрак от стаята, която споделяше с неомъжените придворни дами на Гуенхвифар — все още можеше да се движи като обучена на Авалон жрица. Намери стаята, където спеше Кевин и остана там до зори. Промъкна се обратно по същия път преди зазоряване. Беше изпълнена с доволство, но някъде дълбоко я гризеше споменът за нещо, което Кевин каза тази нощ — въпреки че имаха съвсем други теми за разговор:

— Артур не пожела да се вразуми — беше казал той. — Заяви, че Британия е населена с християни. Каза, че нямал намерение да преследва хората заради вярата им, но все пак щял да поддържа Христовата църква и нейните свещеници, както и те щели да поддържат трона му. Нареди да предам на Господарката на Авалон да дойдела да си вземе меча обратно, ако иска.

Моргана си легна отново, но не можа да заспи. Та нали това беше мечът от легендите — мечът, който накара толкова много хора от Племената, толкова жители на Севера да се подчинят на Артур; нали верността му към Авалон обвърза с него малкия народ, който е населявал тези земи още преди да дойдат римляните? Сега Артур отхвърляше този съюз, отдалечаваше се от тези хора повече от всякога.

Може би беше редно тя да поговори с него — но не, той нямаше дори да я изслуша. Тя беше жена и негова сестра, и винаги между тях се изправяше споменът за онова утро след ритуала, с който Древният народ избра Артур за свой крал. Никога вече нямаше да могат да разговарят така свободно, както ако това не бе се случило. Пък и тя вече не олицетворяваше властта на Авалон — беше отхвърлила това си право със собствените си ръце.

Все пак, Вивиан щеше може би да го накара да разбере колко е важно да спази клетвата си. Но колкото и да се опитваше да се успокои, мина много време, преди Моргана да се отпусне и да заспи.