Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (99) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XIII

Там той търси жена си из всички питейни заведения, дето имаше музика, и из кръчмите. Вечер намираше Уленшпигел в „Пеещият лебед“. Уленшпигел ходеше навред, дето можеше, като сееше тревога и подбуждаше народа срещу палачите на татковината.

На петъчния пазар, близо до „Големият топ“, Уленшпигел легна по корем на каменната настилка.

Един въглищар дойде при него и го попита:

— Какво правиш?

— Мокря си носа, за да разбера откъде духа вятърът — отговори Уленшпигел.

Дойде един дърводелец.

— Да не мислиш, че каменната настилка е дюшек?

— За някои тя скоро ще бъде покривка — рече Уленшпигел.

Спря се един монах.

— Какво прави тук това теле? — попита той.

— Моли, паднало по корем, да го благословиш, отче — отговори Уленшпигел.

Монахът го благослови и си отиде.

Тогава Уленшпигел залепи ухото до земята. Дойде един селянин.

— Чуваш ли нещо отдолу? — попита го той.

— Да — отговори Уленшпигел, — чувам как растат дърветата, клоните на които скоро ще послужат за клади на нещастните еретици.

— Не чуваш ли нещо друго? — попита го един общински пазач.

— Чувам — отговори Уленшпигел — жандармерия, която иде от Испания; ако имаш нещо ценно, зарови го в земята, защото скоро човек няма да бъде вече сигурен в градовете поради крадци.

— Побъркал се е — каза общинският пазач.

— Побъркал се е — повториха гражданите.