Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (42) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XLI

По него време, продължавайки поклонничеството си, той се глави за слуга при някой си Йос по прякор Kwaebakker, сърдития хлебар, поради киселото му лице. Хлебарят му даваше за храна три сухи хляба седмично, а за жилище — един ъгъл от тавана, дето здравата валеше и духаше.

За да си отвърне за лошото му държане, Уленшпигел му правеше какви ли не дяволии, между които и тая: когато печаха хляб призори, брашното се пресяваше през нощта. През една лунна нощ Уленшпигел поиска свещ, за да може да вижда, но господарят му отговори:

— Пресей брашното на лунна светлина.

Уленшпигел го послуша и преся брашното на земята, дето бе огряла луната.

На сутринта хлебарят отиде да види какво е свършил Уленшпигел, намери го, че още пресява брашното и му каза:

— Да не би брашното да е вече без пари, та го сееш върху земята?

— Аз пресявах брашното на лунната светлина, както ми заповядахте — рече Уленшпигел.

Хлебарят каза:

— Глупаво магаре, трябваше да го пресяваш със сито.

— Помислих, че луната е новоизобретено сито — отговори Уленшпигел. — Но не е голяма загуба, аз ще събера брашното.

— Много е късно — рече хлебарят — да се приготви тесто и да се пече.

Уленшпигел отвърна:

— Господарю, в мелницата тестото на съседа е втасало: да ида ли да го взема?

— Върви на бесилото — отвърна хлебарят — и донеси, каквото намериш там.

— Отивам, господарю — отговори Уленшпигел.

Той отърча до мястото на бесилките, намери там една изсъхнала ръка на крадец, занесе я на хлебаря и каза:

— Ето една знаменита ръка, която прави невидим всеки, който я носи. Не искаш ли да скриваш отсега нататък лошотията си?

— Аз ще те обадя в общината — рече хлебарят, — ти ще видиш, че си нарушил правото на господаря.

Когато и двамата се изправиха пред кмета, хлебарят започна да изрежда злочинствата на Уленшпигел, но видя, че той се бе ококорил и така се ядоса, че прекъсна показанията си и каза:

— Какво искаш?

Уленшпигел отговори:

— Ти ми каза, че ще ме обвиниш по такъв начин, та съм щял да видя. И аз гледам, за да видя.

— Махай се от очите ми! — извика хлебарят.

— Ако бях в очите ти — отвърна Уленшпигел, — не бих могъл да изляза от тях, когато ги затваряш, освен като мина през ноздрите ти.

Кметът видя, че през тоя ден се дрънкат само глупости и отказа да ги слуша повече.

Уленшпигел и хлебарят излязоха заедно и хлебарят вдигна бастуна си срещу него; Уленшпигел се дръпна и му каза:

— Господарю, щом искаш да пресяваш с тояги моето брашно, вземи триците: това е твоят гняв; аз ще взема чистото: то е моята веселост.

След това му показа задника си и рече:

— А пък ако искаш да печеш, това е вратата на фурната.