Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (8) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

VII

В същия ден по случай рождението на сина си негово свето величество император Карл реши да устрои големи празненства. Също като Клаас той реши да отиде на риболов, но не на канал, а в кесиите на своите народи. Тъкмо оттам царските въдици измъкваха разни златни и сребърни монети и всички тия чудодейни риби се превръщаха по волята на рибаря в кадифени рокли, скъпи накити, изискани вина и префинени ястия. Защото най-богатите с риба реки не са тези, дето има най-много вода.

Като свика съвета си, негово свето величество реши риболовът да стане по следния начин:

Негово височество инфантът ще бъде занесен на кръщаване между девет и десет часа; за да изразят радостта си, жителите на Валядолид^[1] ще се веселят и танцуват през цялата нощ на свои разноски и ще хвърлят на Големия площад свои пари за бедните.

На пет кръстопътя ще има по един голям фонтан, отдето ще тече до зори силно вино, платено от града. На други пет кръстопътя ще бъдат наредени по дъсчени сергии луканки, колбаси, хайвер, наденици, говежди езици и разни други меса, също за сметка на града.

По пътя, дето ще мине шествието, жителите на Валядолид ще издигнат пак на своя сметка многобройни триумфални арки, които да представят алегорично мира, благоденствието, изобилието, щастието, както и всякакви други небесни дарове, с които населението е било обсипано през царуването на негово свето величество.

Най-сетне освен тия мирни арки ще бъдат издигнати още няколко други, дето ще се нарисуват с ярки бои не толкова благи символи на властта като например: орли, лъвове, копия, алебарди^[2], пики с огнени езици накрая, аркебузи^[3] с куки, топове, фалконети, мортири^[4] с широки дула и други оръдия^[5], които показват образно силата и военното могъщество на негово свето величество.

Колкото до осветлението в църквата на гилдията^[6] на свещолеярите ще бъде позволено да изработят безплатно повече от двадесет хиляди свещи, неизгорелите угарки, от които ще се предадат на църквата.

Всички останали разходи ще бъдат доброволно поети от императора, който с това иска да покаже доброто си желание да не обременява много своите народи.

Тъкмо когато общината се готвеше да изпълни тия заповеди, от Рим^[7] дойдоха тъжни известия. Принц Орански^[8], херцог д’Алансон^[9] и Фрюндсберг^[10], императорски военачалници, бяха нахълтали в светия град и бяха разрушили и ограбили църкви, параклиси и къщи, без да пощадят никого — нито свещеници, нито монахини, нито жени и деца. Бяха пленили Светия отец. Грабежите продължаваха вече цяла седмица, без да спрат, и райтери^[11] и ландскнехти^[12] вилнееха в Рим^[13], замаяни от преяждане и пиене, размахваха оръжия и търсеха кардиналите^[14], като казваха, че така ще им изрежат кожата, та да не могат никога да станат папи. Други бяха вече изпълнили тая закана и се разхождаха гордо из града, на гърдите с броеници, които наброяваха двадесет и осем, може би и повече зърна, големи колкото орехи и целите в кръв. Някои улици бяха като червени потоци, в които лежаха оголените трупове на мъртвите.

Някои казваха, че тъй като се нуждаел от пари, императорът искал да спечели от кръвта на духовенството и че когато научил за наложения от неговите военачалници договор на пленения папа, принудил папата да му отстъпи всички крепости в неговите владения, да му заплати 400000 дуката и да остане затворен, докато не изпълни всички тия условия.

Все пак скръбта на негово величество бе голяма; той отмени всички приготовления за веселбите, празненствата и увеселенията и заповяда да се обяви дворцов траур.

И инфантът бе кръстен в бели пелени, което ще рече траурни пелени за кралския двор.

Придворните дами и господа изтълкуваха това като злокобна поличба.

Все пак госпожа дойката показа инфанта на придворните дами и господа, за да могат те според обичая да му направят благопожелания и подаръци.

Госпожа дьо ла Коена окачи на шията му един черен камък, който предпазвал от отрова и имаше формата и големината на лешник, а черупката му беше от злато. Госпожа дьо Шофад му върза на копринен конец един лешник, който висеше над стомаха и който помагал за ускоряване на храносмилането; достопочтеният господин ван дер Стин от Фландрия му подари една луканка от Ганд, дълга пет лакти и дебела половин лакът, и пожела смирено на негово височество, щом само я помирише, да усети жажда за бира от Ганд, като добави, че който обича бирата на някой град, не може да мрази тамошните производители на бира; достопочтеният кралски щитоносец Якоб Кристоф от Кастилия помоли негово височество инфанта да носи на сладките си крачета скъпоценния зелен камък яспис, който ще го направи бързоход. Ян дьо Папе, придворният шут, каза:

— Достопочтени, подарете му по-добре тръбата на Исус Навин^[15], от звука на която всички градове хуквали да бягат от него, като бързали да пренесат другаде имуществото и жителите си — мъже, жени и деца. Защото негово височество не бива да се учи да бяга, а да кара другите да бягат.

Неутешимата вдовица на Флорис ван Борселе, някога владетел на Веере в Зеландия, подари на негово височество Филип един камък, който според нея правел мъжете влюбени, а жените — неутешими.

Но детето ревеше като теле.

А в това време Клаас пъхаше в ръцете на сина си една дрънкалка от върба и като подхвърляше Уленшпигел на ръце, думаше: „Дрън, дрън, звънчета, дано винаги ги имаш на шапката си, мое момче; защото само на шутовете е дадено да живеят леко на тоя свят.“

И Уленшпигел се смееше.