Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (2) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

I

Уленшпигел, син на Клаас, се роди в град Дамме^[1], във Фландрия^[2], когато май разпукваше пъпките на глога.

Съседката Катлин, която бабуваше на родилките, го пови в топли пелени и като погледна главата му, посочи върху нея една ципа.

— Роден с риза, късметлия! — рече весело тя.

Но веднага изохка, като показа едно черно петънце върху рамото на детето, и рече плачливо:

— Уви, това е черният белег от пръста на дявола.

— Мигар господин Сатаната — обади се Клаас — е станал толкова рано, че е имал вече време да отбележи със знак сина ми?

— Той не си е лягал още — каза Катлин, — защото петелът едва сега събужда кокошките.

Сложи детето в ръцете на Клаас и излезе.

След малко зората проби нощните облаци, лястовиците захвърчаха с цвъртене ниско над ливадите и слънцето показа на кръгозора своето пурпурноослепително лице.

Клаас отвори прозореца и рече на Уленшпигел:

— Сине, роден с риза, ето Царя-Слънце, който иде да поздрави земята на Фландрия. Погледни го, когато ще можеш да виждаш, а по-късно, когато някое съмнение те омотае и не знаеш какво да сториш, за да постъпиш добре, помоли го да ти даде съвет; то е светло и топло; бъди чистосърдечен, както то е светло, и добър, както то е топло.

— Клаас, мъжо — рече Зуткин, — ти проповядваш на глух; ела, синко, да си пийнеш.

И майката приближи до новороденото своите хубави, сътворени от природата бутилки.