Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (25) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XXIV

В края на Катедралната улица имаше две върби, една срещу друга, на двата бряга на дълбоко езеро.

Уленшпигел опъна въже между двете върби и в един неделен ден след вечернята игра по въжето толкова изкусно, че тълпата безделници му изказа възторга си с ръкопляскания и викове. След това той слезе от въжето и обиколи всички с една паница, която скоро се напълни с пари, но той я изпразни в престилката на Зуткин, като остави за себе си само единадесет лиара.

На следния неделен ден той отново се приготви да поиграе ма въжето, но няколко немирни хлапета, които му завиждаха, че е толкова ловък, рязнаха на едно място въжето, след няколко скока въжето се скъса и Уленшпигел цамбурна във водата.

Докато той плуваше към брега, хлапетиите, които бяха прерязали въжето, му викаха:

— Как си със здравето, Уленшпигел? Да не смяташ, безподобен въжеиграчо, да учиш шараните в езерото да играят на въже?

Уленшпигел излезе от водата, изтърси се и викна подире им, защото те бяха избягали от страх да не ги бие:

— Не се страхувайте; елате следния неделен ден, аз ще ви покажа нови номера и вие ще получите дял от печалбата.

На следния неделен ден момчетата не срязаха въжето, но всички застанаха на стража наоколо, за да не би някой друг да го повреди, защото сума свят се бе събрал.

Уленшпигел им каза:

— Нека всеки от вас ми даде едната си обувка и аз се обзалагам, че каквито и да са те — малки или големи, — ще играя по въжето с тях.

— Какво ще ни дадеш, ако изгубиш? — попитаха те.

— Четиридесет кани бира — отговори Уленшпигел, — а ако спечеля аз, ще ми платите три патара.

— Добре — казаха те.

И всяко от тях му даде една обувка. Уленшпигел сложи всичките в престилката, с която беше препасан, и с гоя товар танцува, наистина доста мъчничко, по въжето.

Момчетата му викаха отдолу:

— Ти каза, че ще ходиш по въжето обут с нашите обуща; хайде обувай ги и изпълни облога си.

Уленшпигел, продължавайки да играе по въжето, отговори:

— Никога не съм казвал, че ще обувам вашите обуща, но че ще играя по въжето с тях. И ето аз танцувам и те всички танцуват заедно с мене в престилката ми. Не виждате ли с вашите ококорени жабешки очи? Дайте ми трите патара.

Но те му дюдюкаха и викаха, че трябва да им върне обувките.

Уленшпигел им ги хвърли една след друга накуп. Произлезе яростно сбиване, защото никой от тях не можеше да познае своята обувка в общия куп, нито пък да я вземе без караница.

Тогава Уленшпигел слезе от дървото и поля биещите се, но не с чиста вода.