Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (10) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2010)
Допълнителна корекция
moosehead (2010)

Издание:

Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел

Белгийска. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1976

Редактор: Иван Колев

Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

История

  1. — Добавяне

IX

След като го отбиха, Уленшпигел израсна като млада топола.

Клаас вече не го целуваше често и проявяваше обичта си някак сърдито, за да не го разгали.

Когато Уленшпигел се връщаше в къщи и се оплакваше, че са го пердашили в някое сбиване, Клаас го биеше, задето той не е бил другите, и това възпитание направи Уленшпигел храбър като лъвче.

Когато Клаас го нямаше, Уленшпигел поискваше от Зуткин един лиар, за да отиде да играе. Зуткин се ядосваше и му думаше: „Защо ти е потрябвало да играеш? По-добре остани тук и връзвай снопове дърва.“

Виждайки, че тя не му дава нищо, Уленшпигел почваше да кряска като орел, но Зуткин вдигаше силен шум с котлите и паниците, които миеше в едно дървено ведро, та да изглежда, че не го чува. Тогава Уленшпигел заплакваше и нежната майка забравяше своята престорена строгост, отиваше при него, почваше да го милва и му думаше: „Ще ти стигне ли едно дение?“ А забележете, че едно дение правеше шест лиара.

Тя го обичаше премного и когато Клаас отсъствуваше, Уленшпигел беше царят в къщи.