Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (7) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

VI

Занесоха да кръщават Уленшпигел; изведнъж рукна пороен дъжд и го измокри цял. Това беше първото му кръщение.

Когато го внесоха в църквата, клисарят, който бе и учител, каза на кръстника и кръстницата, на бащата и майката да застанат около купела и те застанаха.

Но на свода над купела имаше дупка, пробита от един зидар, за да може да окачи лампата в една звезда от позлатено дърво. Зидарят, като видя отгоре кръстника и кръстницата, изправени вдървено около купела, който бе още закрит с капака, изля за пакост през дупката на свода една кофа вода, която плисна върху капака и пръсна наоколо. И измокри най-много Уленшпигел. Това беше неговото второ кръщение.

Дойде свещеникът и те му се оплакаха, но той им каза да не се маят и че това е станало случайно. Уленшпигел се разрита силно, защото водата го бе измокрила. Свещеникът го кръсти със сол и вода и му даде името Тилбер^[1], което ще рече „бързоподвижен“. Това бе третото му кръщение.

Когато излязоха от църквата, те отидоха в насрещната улица „Лонг“ и влязоха в кръчмата Броеница от бутилки^[2], дето една кана за бира изобразяваше „Веруюто“. Изпиха там седемнадесет пинти^[3], а може би и повече. Защото във Фландрия измокрените хора се сушат най-добре по тоя начин: запалват огън от бира в корема си. И това бе четвъртото кръщение на Уленшпигел.

Когато тръгнаха да се връщат в къщи и вървяха зигзагообразно из пътя, с глави по-тежки от телата им, стигнаха до едно мостче над локва. Катлин, която беше кръстницата и носеше детето, се препъна и падна в калта заедно с Уленшпигел. Това бе петото негово кръщение.

Измъкнаха го от локвата, изкъпаха го с топла вода в къщата на Клаас и това беше неговото шесто кръщение.