Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (155) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

V

На другия ден задуха вятър откъм Брабан, стопи снега и ливадите се наводниха.

И камбаната borgstorm призова съдиите на мястото на съда под навес, защото чимовете бяха мокри.

И народът обкръжи съда.

Доведоха Йоос Дамман без вериги и в благородническото му облекло; Катлин бе доведена с вързани отпред ръце и в сива рокля, каквито носят затворничките.

При разпита Йоос Дамман призна, че е убил приятеля си Хилбер на дуел със саби. Когато му казаха: „Той е бил убит с кама“ — Йоос Дамман отговори: „Аз го мушнах когато бе паднал, защото умираше бавно. Признавам бе: възражение това убийство, тъй като съм под закрилата й; фламандските закони, които забраняват преследване за убийство, след като са изтекли десет години.“

Управителят му каза:

— Не си ли магьосник?

— Не — отговори Дамман.

— Докажи го — рече управителят.

— Ще го сторя, когато му дойде времето и там, дек трябва — каза Йоос Дамман, — но сега не ми се ще.

Тогава управителят почна да разпитва Катлин; тя не го слушаше и като гледаше Ханс, рече:

— Ти си моят млад господар, хубав като слънцето. Махни огъня, миличък!

Вместо Катлин отговори Нел:

— Тя не може да признае нищо друго освен това, кое то вие вече знаете, уважаеми господине и господа; тя не е магьосница, а само безумна.

Тогава управителят каза:

— Магьосник е онзи, който чрез някакви дяволски средства, употребявани съзнателно, се мъчи да постигне нещо. Затуй тия двамата, мъж и жена, и по намерения, и по действия са магьосници; той, задето й е давал билка, за да отиде на магьосническо сборище, и си е правил лицето светло като на Люцифер, та по тоя начин да добие пари и задоволи своята похот; тя, защото му се е подчинила мислейки го за дявол, и е изпълнявала всичките му желания; той е правел магии, тя е била негова явна съучастница. Не бива прочее да се проявява никакво снизхождение и аз трябва да кажа това, защото виждам, че общинските съветници и народът са премного благосклонни към жената. Вярно е, че тя не е нито убила, нито крала, нито е правила магии било на животни, било на хора, нито е церяла болни с някакви необикновени лекарства, а само с прости, известни билки като честна християнка-целителка, но тя е поискала да даде дъщеря си на дявола и ако дъщерята в своята младост не се е противила тъй открито и смело, тя е щяла да се отдаде на Хилбер и да стане и ТЯ магьосница като майка си. Затова аз питам господа съдиите, не са ли съгласни да подложим и двамата на мъчение?

Общинските съветници не отговориха, като с това по казаха достатъчно ясно, че не желаят Катлин да бъде измъчвана.

Тогава управителят продължи:

— Като вас и аз съм изпълнен с жалост и милосърдие към нея, но ако на тая безумна магьосница, тъй послушна на дявола, бе заповядал нейният развратен съобвиняем, нямаше ли да отреже с градински нож главата на дъщеря си, също както стори това Катрин Дарю във Франция с двете си дъщери по желание на дявола? Нямаше ли, ако дяволът-мъж би й заповядал, да причини мор по животните? Да развали маслото, като пусне захар в бутилката? Да участвува във всички чествувания на дявола, танци, ужасии и съчетания на магьосници? Нямаше ли да яде човешко месо, да убива деца, за да прави от тях пирожки с месо и да ги продава, както бе направил един парижки сладкар? Да изрязва бедрата на обесените, да ги отнася и да ги ръфа после със зъби, като по тоя начин извършва едновременно гнусна кражба и светотатство? И аз искам съдът да реши, докато се установи дали Катлин и Йоос Дамман не са извършили и други престъпления освен тия, които вече се знаят, да бъдат и двамата подложени на мъчение. Тъй като Йоос Дамман отказва да признае каквото и да е друго освен убийството, а Катлин не каза всичко, законите на империята ни повеляват да сторим това, което изложих.

И общинските съветници издадоха присъда за мъчение, което да стане в петък, значи, след един ден.

А Нел викаше:

— Милост, уважаеми господа!

И народът викаше заедно с нея. Ала напразно.

А Катлин, загледана в Йоос Дамман, рече:

— Донесох ръката на Хилбер, ела тая нощ да я вземеш, любими.

И двамата бяха отведени в затвора.

По заповед на съда началникът на затвора определи на всеки от тях по двама пазачи, които трябваше да ги бият, щом затворените се опитваха да спят. Но двамата пазачи на Катлин я оставиха да спи през нощта, а пазачите на Йоос Дамман го биеха жестоко всеки път щом затвореше очи или само навеждаше глава.

Оставиха ги гладни през целия ден на срядата, през нощта, както и в четвъртък до вечерта, когато им дадоха да ядат и пият — солено и посипано със селитра месо и солена, примесена със селитра вода. Това бе началото на мъчението им. На сутринта, когато крещяха от жажда, пазачите ги отведоха в помещението за мъчения.

Там ги поставиха един срещу друг, всеки вързан за една скамейка, изплетена от въжета с възли, която им причиняваше големи болки.

И трябваше да изпият по една чаша солена и селитрена вода.

Когато Йоос Дамман почна да задрямва на скамейката, пазачите го набиха.

А Катлин думаше:

— Не го бийте, господа, вие ще съсипете клетото му тяло. Той извърши само едно престъпление, дето уби Хилбер, и то от любов. Жадна съм, както и ти, Ханс, любими. Дайте най-напред на него да пие! Вода! Вода! Снагата ми гори. Пощадете го, аз съм готова още сега да умра вместо него. Дайте ми да пия!

Йоос й каза:

— Отвратителна магьоснице, умри, пукни като кучка. Хвърлете я в огъня, господа съдии. Жаден съм!

Секретарите записваха всяка негова дума.

Управителят каза:

— Няма ли да признаеш нещо?

— Няма какво да кажа — отговори Йоос Дамман, — вие знаете всичко.

— Щом продължава да отрича — рече управителят, — той ще остане до ново и пълно признание на тая скамейка и върху тия въжета: няма да му се дава да пие и да спи.

— Аз ще остана — каза Йоос Дамман — и ще ми бъде приятно да гледам как се измъчва магьосницата на скамейката. Как ти се вижда брачното легло, миличка?

И Катлин отговори със стенание:

— Студени ръце, горещо сърце, Ханс, любими. Жадна съм. Главата ми гори!

— А ти, жено — рече управителят, — нищо ли няма да кажеш?

— Чувам — каза тя — колата на смъртта и тракане на сухи кости. Жадна съм! И тя ме откарва до голяма река, дето има вода, студена и бистра вода; но тая вода е огън. Ханс, приятелю, развържи тия въжета. Да, аз съм в чистилището и виждам горе господа Исус Христос в неговия рай и милосърдната Богородица Дева. О, мила Богородице, дай ми една капчица вода; недей яде сама тия хубави плодове.

 

— Тая жена е обзета от страшно безумие — рече един от общинските съветници. Трябва да я махнем от пейката за мъчение.

— Тя не е по-безумна от мене — каза Йоос Дамман, — това са чисти преструвки и комедии. — И каза заплашително на Катлин: — Ще те видя скоро в огъня, колкото и хубаво да се преструваш на безумна.

И той скръцна със зъби и се засмя на своята жестока измислица.

— Жадна съм — продължи Катлин, — смилете се, жадна съм. Ханс, любими, дай ми да пия. Колко си блед! Пуснете ме да отида при него, господа съдии. — Разтвори широко уста и извика: — Да, да, сега те слагат огън в гърдите ми и дяволите ме връзват за това страшно легло. Ханс, вземи сабята си и ги убий, ти си толкова силен. Вода! Дайте ми да пия! Дайте ми да пия!

— Пукни, магьоснице — рече Йоос Дамман, — трябва да се пъхне в устата й една запушалка^[1], за да престане тая проста селянка да плещи срещу мене, благородника.

При тия думи един общински съветник, враг на благородниците, отговори:

— Господин управителю, противно на законите и обичаите на империята е да се запушва със запушалка устата на хората, които са подложени на разпит, защото те са призвани тук да кажат истината, за да можем да ги съдим по думите им. Това се позволява само при случаите, когато обвиняемият е осъден и може от ешафода да почне да говори на народа, и така да го разчувствува, че да причини народни вълнения.

— Жадна съм — каза Катлин, — Ханс, миличък, дай ми да пия.

— А! Измъчваш ли се — рече той, — проклета магьоснице, единствена причина на всички тия страдания; но в тая стая за мъчения ти има да изтърпиш изтезанията със свещи на естрападата^[2]; с клечки под ноктите на краката и ръцете. Ще те сложат гола на ковчег с капак, изострен на върха като нож, и ти ще признаеш, че не си луда, а мръсна магьосница, на която сатаната е заповядал да върши зло на благородниците. Дайте ми да пия!

— Ханс, любими — каза Катлин, — не се сърди на твоята робиня; аз ще понеса хиляди мъки за тебе, повелителю мой. Господа съдии, пощадете го; дайте му пълно канче, а на мене оставете само капчица. Ханс, не е ли дошъл още часът да извикаш като морски орел?

Тогава управителят попита Йоос Дамман:

— Защо уби на дуел Хилбер?

— То беше — рече Йоос — за една девойка от Хейст, която и двамата искахме да имаме.

— Една девойка от Хейст ли? — извика Катлин и с все сила се помъчи да се дигне от скамейката. — Ти си ме лъгал заради друга, дяволе, дяволе-изменник. А знаеш ли ти, че аз бях зад яза и те чух, когато каза, че искаш да вземеш всичките Клаасови пари? Значи, то е било, за да отидеш да ги похарчиш за пиене и ядене с нея! О! А пък аз бих му дала кръвта си, ако можеше да я превърне в злато! И всичко това за друга! Бъди проклет!

Ала изведнъж, както плачеше и се мъчеше да се обърне на скамейката за мъчения, тя добави:

— Не Ханс, кажи, че пак ще обичаш злочестата си робиня и аз ще разровя земята с пръсти и ще намеря някакво съкровище; да, има едно съкровище; и аз ще тръгна с лескова пръчица, която се наклонява натам, дето има метали; ще намеря съкровището и ще ти го донеса. Целуни ме, мили, и ще бъдеш богат; и всеки ден ще ядем месо и пием бира; да, да, ония, които са там, също пият бира, студена, пенлива бира. О, господа, дайте ми само една капчица, аз цяла горя; Ханс, аз зная къде има леска, но ще трябва да чакаме пролетта.

— Мълчи, магьоснице — рече Йоос Дамман, — аз не те познавам. Ти си помислила Хилбер за мене: той идваше при тебе. И с твоя побъркан ум ти го наричаше Ханс. Разбери, че не се казвам Ханс, а Йоос; ние, Хилбер и аз, бяхме еднакви на бой; аз не те познавам; навярно Хилбер е откраднал седемстотинте жълтици; дайте ми да пия; баща ми ще плати сто флорина за едно малко канче вода; но аз не познавам тая жена.

— Господа съдии — възкликна Катлин, — той казва, че не ме познава, но аз, аз го познавам добре и зная, че на гърба си има белег — космат, тъмен и голям, колкото зърно бакла. Ах! Ти си обичал една девойка от Хейст! Мигар добрият любовник се срамува от любимата си? Ханс, мигар аз вече не съм хубава?

— Хубава ли! — рече той. — Лицето ти е като мушмула, а снагата — снопче съчки; вижте тая пачавра, която иска да я обичат благородници! Дайте ми да пия!

— Ти не приказваше така, Ханс, мили мой повелителю, когато бях шестнадесет години по-млада от сега. — И като чукна главата и гърдите си, тя добави: — Огънят, който гори вътре, изсушава сърцето и лицето ми: не ме укорявай за това. Спомняш ли си, когато ядохме солено, за да пием повече, както казваше ти? Сега солта е вътре в нас, любими, а господин управителят пие вино от Романя. Ние не искаме вино: дайте ни вода. То тече между тревата, поточето с бистра изворна вода; хубава вода, тя е студена. Не, тя изгаря. Тя е пъклена вода. И Катлин заплака и рече: — Никому не съм сторила зло, а всички ме тикат в огъня. Дайте ми да пия; дават вода на скитащите кучета. Аз съм християнка, дайте ми да пия! Никому не съм сторила зло. Дайте ми да пия!

Тогава един общински съветник каза:

— Тая магьосница е луда само когато говори за огъня, който, както казва тя, изгарял главата й; за всичко друго тя не е луда, защото с бистър ум ни помогна да намерим останките на мъртвия. Ако по тялото на Йоос Дамман се намери косматият белег, това ще е достатъчно да се установи, че той е същият дявол Ханс, заради когото Катлин е полудяла; палачо, дай да видим белега.

Палачът откри шията и рамото на Йоос и показа тъмния, космат белег.

— Ах! — рече Катлин. — Колко е бяла кожата ти! Би рекъл човек, рамене на девойче. Ти си красив, Ханс, любими; дайте ми да пия!

Тогава палачът заби една дълга игла в белега, но той не пусна кръв.

А общинските съветници говореха помежду си:

— Той е дяволът; той е убил Йоос Дамман и е взел неговия образ, за да излъже по-сигурно клетите хорица.

И управителят и общинските съветници се уплашиха:

— Той е дявол и тук има магия.

А Йоос Дамман рече:

— Вие знаете, че няма никаква магия и че тоя белег е от ония израстъци по тялото, които човек може да пробожда, без да пускат кръв. Ако Хилбер е взел парите на тая магьосница — а тя наистина е магьосница, щом признава, че е спала с дявола, — той е могъл да го стори с доброволното и лично съгласие на тая простакеса и по тоя начин той, благородникът, е получавал пари, както правят всеки ден леките момичета. Та няма ли на тоя свят подобно на леките момичета и покварени момчета, на които жените плащат за силата и красотата им?

Общинските съветници приказваха помежду си:

— Гледай каква дяволска самоувереност! Косматата му луничка не пусна кръв: макар че е убиец, дявол и магьосник, иска да мине само за дуелист, като хвърля другите си престъпления върху приятеля си дявол, когото е убил телесно, но не и душевно… И погледнете колко е бледо лицето му. Такива са всичките дяволи: в ада — червени, а на земята бледи, защото нямат огъня на живота, който дава на лицето руменина, а вътре те са само пепел. Трябва да го сложим в огъня, за да стане червен и да изгори.

Тогава Катлин каза:

— Да, той е дявол, но добър, сладък дявол. И свети Яков, неговият патрон, му е позволил да излиза от ада. Той моли всеки ден господ Исус Христос за него. Той ще бъде в чистилището само седем хиляди години — така иска света Богородица, но Сатаната е против. Ала света Богородица прави това, което тя иска. Ще се опълчите ли вие срещу нея? Ако го разгледате добре, ще видите, че той не е запазил от своята дяволска същина нищо освен студеното тяло и блестящото лице, което свети като морските вълни през август, когато се кани да гърми.

А Йоос Дамман рече:

— Млъкни, магьоснице, ти ще ме пратиш на кладата. — Обърна се към управителя и съветниците и продължи: — Погледнете ме, аз не съм никакъв дявол, имам плът и кости, кръв и вода. Ям и пия, смилам храната си и я изхвърлям като вас; кожата ми прилича на вашата, както и кракът ми; палачо, събуй ботушите ми, защото аз не мога да мръдна вързаните си крака.

Палачът го събу не без известен страх.

— Погледнете — рече Йоос, като показа белите си нозе, — това двукопитни дяволски крака ли са? Колкото до бледността ми, нима между вас няма бледни като мене? Аз виждам тук повече от трима. Ала грехове извърших не аз, а тая противна магьосница и нейната дъщеря, злата обвинителка. Отде е имала тия пари, които е давала на Хилбер, отде е взела жълтиците, които му е дала? Не е ли от дявола, който й е плащал, за да обвинява и предава на смърт благородните и невинни хора? Тях двете трябва да питате кой е заклал кучето в двора, кой е изкопал дупката и е офейкал, като я оставил празна, за да скрие без съмнение на друго място откраднатото съкровище. Вдовицата Зуткин нищо не ми е поверявала, защото съвсем не ме познаваше, но е доверявала на тях и всеки ден ги е виждала. Те двете са откраднали парите, които принадлежат на императора.

Чиновникът записа това, а управителят каза на Катлин:

— Жено, няма ли да кажеш нещо за свое оправдание?

Катлин погледна Йоос Дамман и рече любовно:

— Дойде часът на морския орел. Ханс, любими, аз донесох ръката на Хилбер. Те казват, че ще ми върнеш седемстотинте жълтици. Махнете огъня! Махнете огъня! — И после изкрещя: — Дайте ми да пия! Да пия! Главата гори. На небето бог и ангелите ядат ябълки.

И изгуби съзнание.

— Отвържете я от скамейката на мъченията — рече управителят.

Палачът и помощниците му изпълниха заповедта. И всички видяха, че тя се олюлява и че краката й са подути, тъй като палачът бе стегнал вървите много силно.

— Дайте й да пие — рече управителят.

Дадоха й студена вода и тя я изпи жадно, стискайки канчето със зъби, както кучето държи кокал и не иска да го пусне. Дадоха й още вода и тя понечи да я занесе на Йоос Дамман, но палачът взе канчето от ръцете й. И тя, заспивайки, се строполи като олово.

Йоос Дамман изкрещя яростно:

— И аз съм жаден и искам да спя. Защо й давате да пие? Защо я оставяте да спи?

— Тя е слаба, жена е и безумна — каза управителят.

— Безумието й е преструвка — рече Йоос Дамман, — тя е магьосница. Искам вода, искам да спя!

И затвори очи, но помощниците на палача го удариха по лицето.

— Дайте ми нож — изкрещя той, — за да насека на парчета тия селяци: аз съм благородник и досега никой не ме е удрял по лицето. Дайте ми вода, оставете ме да спя, аз съм невинен. Седемстотинте жълтици ги е взел Хилбер, а не аз. Дайте ми да пия! Не съм правил магии и заклинания. Невинен съм, пуснете ме! Дайте ми да пия!

Управителят каза:

— Как прекарваше времето си, след като остави Катлин?

— Аз не познавам Катлин и никога не съм я оставял — рече той. — Вие ме разпитвате за странични работи. Не съм длъжен да ви отговарям. Дайте ми да пия, оставете ме да спя. Казах ви, че Хилбер е вършил всичко това.

— Отвържете го — каза управителят. — Отведете го в тъмницата. Но не му давайте да пие и да спи, докато признае магиите и заклинанията си.

А това беше жестоко мъчение за Дамман. Той крещеше в килията си: „Дайте ми да пия! Дайте ми да пия!“ толкова силно, че народът го чуваше, но не го съжаляваше. И когато премаляваше за сън и пазачите го удряха по лицето, той се разяряваше като тигър и викаше:

— Аз съм благородник и ще ви избия, селяци. Ще се явя при краля, нашия повелител. Дайте ми да пия!

Но не призна нищо и го оставиха.