Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (52) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

LI

Но лошите дни се върнаха: Клаас сам обработваше с тъга земята си, защото нямаше работа за двама. Зуткин оставаше самичка в къщурката и приготвяше баклата, тяхното, всекидневно ядене, по най-различни начини, за да възбуди апетита на своя мъж. И пееше, и се смееше, за да не му е тежко, като я гледа натъжена. Щъркелът стоеше на един крак до нея, заровил клюн в перушината си.

Пред къщурката спря конник; той беше целият облечен в черно, съвсем слаб и с много тъжен вид.

— Има ли някой тук? — попита той.

— Бог да благослови вашата тъга — отговори Зуткин; — но аз да не съм привидение, та след като ме виждате, питате — има ли някой тук?

— Де е баща ти? — попита конникът.

— Ако баща ми се казва Клаас, той е ей там — отговори Зуткин — и ти виждаш, че сее жито.

Конникът си отиде, а Зуткин остана все така тъжна, защото трябваше да ходи за шести път вече да иска от хлебаря хляб на вересия. Когато се върна с празни ръце, тя се смая, като видя, че Клаас се прибира в къщи тържествуващ и величав, яхнал коня на облечения в черно човек, който вървеше до него и държеше юздата на коня. С едната си ръка Клаас притискаше гордо към бедрото си кожена торба, която изглеждаше добре напълнена.

Като слезе от коня, той прегърна човека, тупна го весело, раздруса торбата и възкликна:

— Да живее брат ми Йос, добрият отшелник! Дано бог даде да бъде винаги весел, пълен, радостен и здрав! Той е Йос, който носи благодат, Йос, който пръска изобилие, Йос, който дава тлъсти супи! Щъркелът не излъга!

И сложи торбата на масата.

Тогава Зуткин се обади жаловито:

— Мъжо, днес няма да ядем: хлебарят отказа да ни даде хляб.

— Хляб ли? — рече Клаас, като отвори торбата и изсипа на масата поток от злато. — Хляб ли? Ето ти хляб, масло, месо, вино, бира! Ето ти шунка, кокали с мозък, пастет от чапли, жълтунки, угоени кокошки и петли, както е в къщите на най-знатните господа! Ето ти бъчви с бира и бурета с вино! Само луд хлебар може да не ни даде хляб, няма да купим нищо вече от него.

— Но, мъжо… — рече слисана Зуткин.

— Сега слушай — каза Клаас — и се радвай. Вместо да чака в Анверското маркграфство края на своето изгнание, Катлин била отведена от Нел пешком от Майборг. Там Нел казала на брат ми Йос, че ние често гладуваме, макар да се трудим много. Както ми каза тоя добър пратеник преди малко — Клаас посочи конника в черно облекло, — Йос е напуснал светата римска вяра и е възприел лютеранската ерес.

Човекът в черните дрехи се обади:

— Еретици са ония, които вярват във великата блудница. Защото папата е отстъпник и продава свети неща.

— Ах — каза Зуткин, — не приказвайте толкова високо, господине, че заради вас всички ни ще изгорят.

— Та — рече Клаас — Йос казал на тоя почтен пратеник, че постъпва във войската на Фредерик Саксонски^[1] и води със себе си петдесет добре въоръжени войници и затова, щом е тръгнал на война, няма нужда от толкова пари, които при нещастие с него биха попаднали у някой нехранимайко-ландскнехт. „Та — рекъл той — занеси заедно с благословията ми тия седемстотин жълтици на брат ми Клаас, кажи му да живее добродетелно и да мисли за спасението на душата си.“

— Да — рече конникът, — време е вече за това, защото бог ще въздаде всекиму според делата му и ще постъпи с всекиго според това, какъв е бил животът му.

— Господине — каза Клаас, — все пак няма да ми бъде забранено да се порадвам временно на добрата новина; моля ви да останете у нас, ние ще отпразнуваме този случай, като хапнем прекрасни шкембета, много кебап и едно пушено свинско бутче, така закръглено и съблазнително, че когато го видях преди малко в колбасницата, зъбите ми изскочиха една педя вън от устата.

— Уви! — каза човекът. — Безумните се радват, но божите очи следят техните пътища.

— Кажи, пратенико — рече Клаас, — искаш ли да хапнеш и да пийнеш с нас?

Човекът отговори:

— Ще дойде време, когато великият Вавилон ще падне и тогава душите на вярващите ще се отдадат на земните радости!

Зуткин и Клаас се прекръстиха, а той тръгна да си ходи.

Клаас му каза:

— Щом искаш да си отидеш, без да сме те гостили както трябва, целуни брат ми Йос в името на мира и го пази в битките.

— Ще го сторя — рече конникът.

И пое пътя си, а Зуткин отиде да се погрижи за отпразнуване на щастливия случай. Тоя ден щъркелът получи за вечеря две кротушки и една глава на дребна моруна.

В Дамме веднага се пръсна новината, че чрез брата си Йос бедният Клаас станал Клаас богатият, а свещеникът разправяше, че Катлин сигурно е направила магия на Йос, тъй като Клаас без друго е получил от него голяма сума, а не е подарил поне едно скромно одеяние на Богородица.

Клаас и Зуткин бяха щастливи. Клаас работеше на нивата или продаваше въглища, а в къщи Зуткин беше отлична домакиня.

Ала Зуткин, която постоянно тъгуваше, търсеше непрекъснато с поглед из пътищата своя син Уленшпигел.

И те се радваха на щастието, което им дойде от бога, и чакаха какво ще им дойде от хората.