Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (12) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XI

Годината беше добра и Клаас купи за седем флори на едно магаре и девет мери грах и една заран яхна магарето. Уленшпигел се качи отдире му. Така те тръгнаха да навестят по-стария брат на Клаас, чичото на Уленшпигел — Йос Клаас, който живееше недалеко от Майборг, в Немско.

Йос, който на млади години беше простодушен и мек по сърце, страда много от разни неправди и стана опак; кръвта му се превърна в черна жлъчка, той намрази хората и заживя усамотено.

Сега той много обичаше да докара до бой двама, тъй наречени верни приятели и даваше три патара на оня от двамата, който хубаво натупваше с юмруци другия.

Също така обичаше да събере в топла стая много клюкарки, и то най-старите и най-заядливите, и да ги нагости с препечен хляб и подсладено, подправено с канела вино.

На по-старите от шестдесет години той даваше да предат вълна, като им нареждаше да оставят ноктите си по-дълги. И цяло удоволствие бе да слуша къркането, ломотенето на езици, злобните брътвежи, кашлиците и неприятното храчене на тия стари кукумявки, които с куки за плетене под мишница гризяха вкупом честното име на ближния си.

Когато Йос виждаше, че са силно възбудени, хвърляше в огъня някоя четка, която изгаряше и веднага увоняваше въздуха.

Тогава всички баби заговаряха едновременно и всяка обвиняваше другата, че тя е увонила въздуха; всички отричаха и почваха да си дърпат косите, а в това време Йос хвърляше в огъня още няколко четки, а на земята нарязана четина. Когато гъстият дим, вдигнатият прах и яростното сбиване пречеха вече да се вижда какво става, той довеждаше двамина свои слуги, преоблечени като общински пазачи, и те изгонваха бабите с тояги като ято разкрякани гъски.

А Йос разглеждаше бойното поле и намираше парчета от фусти, чорапи, ризи и старешки зъби.

И си казваше доста разтъжен:

— Отиде ми напразно денят. Ни една от тях не си е изгубила езика в бъркотията.