Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (15) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XIV

Когато се върна у дома си, яхнал магарето и с пълна торба патари, която му бе подарил брат му Йос заедно с един хубав потир от английски калай, в къщицата и празник, и делник имаше пиршества, защото всеки ден ядяха месо и бакла.

Клаас често пълнеше догоре големия потир от английски калай и го изпиваше до капка.

Уленшпигел ядеше за троица и лапаше от паниците като врабец в купчина зърна.

— Гледай — рече Клаас, — той ще изяде май и солницата.

Уленшпигел отговори:

— Ако солницата е направена както нашата от издълбан крайшник хляб, трябва от време на време да се изяжда, защото инак ще завъди червеи.

— Защо избърсваш омазаните си ръце в гащите? — рече Зуткин.

— За да не си измокрям кълките — отговори Уленшпигел.

При тия думи Клаас изпи от потира си голяма глътка бира.

Уленшпигел му каза:

— Защо ти пиеш с тоя голям потир, а аз с такова мъничко канче?

Клаас отвърна:

— Защото съм ти баща и господарят в къщи.

Уленшпигел каза:

— Ти пиеш от четиридесет години, а аз само от девет: твоето време е минало, сега е мой ред да пия и затова аз трябва да взема потира, а ти — канчето.

— Синко — рече Клаас, — който иска да налее бъчва в буре, все едно, че излива бирата в канавката.

— Тогава бъди умен и налей твоето буре в моята бъчва, тъй като аз съм по-голям от твоя потир — отговори Уленшпигел.

Доволен от отговора, Клаас му даде потира си да го изпие. Така Уленшпигел се научи как трябва да приказва, за да си спечелва пиене.