Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (100) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XIV

Ламме престана да яде, тъй като мислеше непрестанно за сладостното видение по стъпалата на „Синият фенер“. Сърцето му го влечеше към Брюге, но Уленшпигел насила го заведе в Анверс, дето той продължи печалното си търсене.

Когато биваше в кръчмите между добри фламандци, протестанти, дори и между католици, приятели на свободата, той им казваше за наредбите:

— Под предлог да ни очистят от ереста те докарват инквизицията, но това очистително ще подействува на кесиите ни. Ала ние обичаме да вземаме само церове, които ни се харесват. Ние ще кипнем, ще въстанем и ще грабнем оръжията. Кралят знаеше това предварително. Като види, че ние не искаме очистителното, той ще тури в действие клизмите — с други думи, големите и малки топове, крепостните топчета, фалконетите и мортирите с широки дула. Кралска клизма! След това лекуване във Фландрия няма да остане ни един богат фламандец. Честита е родината ни, че има такъв царствен лекар.

Гражданите се смееха.

И Уленшпигел казваше:

— Смейте се сега, но когато чуете, че в катедралата са счупили нещо, бягайте или грабвайте оръжието!