Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (33) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XXXII

На задушница Уленшпигел излезе от катедралата заедно с няколко хаймани на негова възраст. Ламме Гудзак се бе заблудил между тях като овца сред вълци.

Ламме щедро почерпи всички, тъй като всеки неделен и празничен ден получаваше от майка си по три патара.

Той тръгна заедно с другарите си и отиде в Червения щит, у Ян Ван Либеке, който им поднесе бира от Куртре.

Пиенето ги сгорещи и като почнаха да приказват за молитви, Уленшпигел заяви, че от задушницата имат сметка само свещениците.

Но в компанията им имаше един Юда: той направи донос, че Уленшпигел е еретик. Въпреки плачовете на Зуткин и молбите на Клаас Уленшпигел бе хванат и затворен. Той с гоя месец и три дни в един зимник с железни решетки, без да види никого. Тъмничарят изяждаше три четвърти от храната му. През това време събраха добри и лоши сведения за него. Установи се, че той бе само един зъл присмехулник, който непрекъснато се подиграва над ближния, но никога не е злословил срещу господа бога, срещу Богородица Дева, нито срещу преподобните светии. И затова присъдата беше мека; защото биха могли да го жигосат по лицето с нажежено желязо и да го бият с камшик до разкървяване.

Но пред вид на младостта му съдиите го осъдиха само да върви със свещ в ръка сред първото църковно шествие след свещениците по риза, гологлав и бос.

Това стана в деня на Възнесение.

Когато шествието се връщаше вече в църква, той се спря пред входа на катедралата и каза високо:

— Благодаря на господа Исуса! Благодаря на отците свещеници! Техните молитви носят сладост и дори прохлада на душите в чистилището. Защото всяка „Ave“ е кофа вода, изляна върху гърба ми, и всяка Отче наш — цяло каче.

И народът го слушаше много набожно, но се смееше.

На Петдесетница той трябваше пак да върви след шествието: беше по риза, гологлав, бос и със свещ в ръка. Когато се върнаха, той се изправи пред входа на църквата, хванал почтително свещта, но все пак с подигравателни гримаси, и каза високо и ясно:

— Ако молитвите на християните носят голямо облекчение на душите в чистилището, молитвите на старшия отец на катедралата, човек свети съвършен във всички добродетели, така успокояват мъките от огъня, че те изведнъж се превръщат в студен шербет. Но за дяволитепалачи няма ни капчица.

Народът и сега пак много набожно го слушаше, но се смееше, а старшият свещеник на катедралата се усмихваше пастирски.

След това Уленшпигел бе изгонен за три години от Фландрия с условие да отиде на поклонение в Рим и да донесе опрощение от папата.

За тая присъда Клаас плати три флорина; но той даде един флорин и на сина си и му набави поклонническо облекло.

В деня на заминаването, когато прегръщаше Клаас и тъжната си, обляна в сълзи майка, Уленшпигел беше много разстроен. Те го изпратиха доста надалеч по пътя заедно с мнозина граждани и гражданки.

Когато се прибраха в къщурката си, Клаас каза на жена си:

— Жено, много жестоко е да се наказва с такова тежко наказание един младеж за няколко глупави думи.

— Ти плачеш, мъжо — каза Зуткин, — ще рече, ти го обичаш повече, без да си го проявявал, защото ридаеш, а мъжките ридания са като плач на лъв.

Но той не отговори нищо.

Нел се бе скрила в плевнята, за да не я видят, че и тя плаче за Уленшпигел. Тя вървеше отдалеч след Зуткин, Клаас, гражданите и гражданките; когато видя, че приятелят й продължи пътя си самичък, тя се завтече и увисна на шията му.

— Ти ще срещнеш там много хубави дами — каза тя.

— Хубави, не зная, може би — отговори Уленшпигел, — но свежи като тебе — не, защото те всички са изпечени от слънцето.

Те дълго вървяха заедно. Уленшпигел бе потънал в размисъл и от време на време казваше:

— Добре ще ми платят те за своите задушници!

— Какви задушници и кой ще плаща? — попита Нел.

Уленшпигел отговори:

— Всички тия старши свещеници, попове, духовници, клисари и други висши и низши дръвници, които ни хранят с глупости. Ако бях добър работник, с това изгнание те щяха да ми откраднат плода на тригодишен труд. Сега плаща клетият Клаас. Те ще ми платят стократно тия три години и аз ще им отслужа една задушница, заплатена с техни пари.

— Ах, Тил, бъди предпазлив: те ще те изгорят жив — отговори Нел.

— Мене огън ме не хваща — каза Уленшпигел.

И се разделиха, тя — потънала в сълзи, той — тъжен и озлобен.