Дъглас Адамс
Сбогом и благодаря за рибата (4)

Глава 3

Следващите три камиона не бяха шофирани от Богове на Дъжда, но постъпиха по абсолютно същия начин.

Фигурата се завлече, или по-скоро зашляпа нататък, докато стигна до склона и подлата локва остана назад.

След малко дъждът започна да отслабва и луната се показа за малко иззад облаците.

Мина някакво „Рено“ и шофьорът му взе трескаво да обяснява с жестове, че би бил щастлив да повози една фигура, само че този път не може, защото не отива в посоката, в която иска да отиде фигурата, която и да е тази посока и е сигурен, че фигурата ще го разбере. Завърши ръкомахането си с весело вдигнат нагоре палец, сякаш искаше да каже, че се надява фигурата наистина да се чувства добре, както е мокра и наквасена почти до смърт, и че ще я вземе следващия път.

Фигурата продължи да се влачи нататък. Мина един „Фиат“ и направи съвсем същото като Реното.

В отсрещното платно мина едно „Макси“ и мигна с фаровете си на влачещата крака фигура, въпреки че никак не бе ясно дали това означава „здрасти“ или „съжалявам, ние сме в обратна посока“, или „Ей виж, на дъжда стои човек. Какъв кретен!“. Една зелена лента в горния край на предното стъкло показваше, че какъвто и да е бил смисълът на мигването, то е отправено от Стив и Карола.

Бурята сега определено бе утихнала и гръмотевиците недоволстваха над далечните възвишения, като човек, който казва: А, и още нещо…, двадесет минути след като е признал, че е загубил спора.

Сега въздухът бе по-прозрачен и нощта бе студена. Звукът се движеше доста добре. Самотната фигура, отчаяно трепереща, сега достигна до един разклон вляво. Срещу разклона имаше пътеуказател, до който тя стигна с бързи крачки. Започна да го проучва с трескаво любопитство, като извърна глава само, когато неочаквано премина още една кола.

И още една.

Първата профуча, без да обърне никакво внимание, втората — безразсъдно. Мина един „Форд Кортина“ и натисна спирачки.

Фигурата се олюля от изненада, стисна чантата до гърдите си и забърза към колата, но в последния момент Кортината завъртя колелата си на мократа настилка и отфуча нататък по шосето доста шеговито.

Фигурата забави крачка и спря, изоставена и отчаяна.

Случи се така, че на следващия ден шофьорът на Кортината постъпи в болница, за да му извадят апендикса, само че поради едно доста шеговито объркване хирургът му махна по погрешка крака и преди да успее да назначи апендиктомията за друг ден, апандиситът се усложни и се превърна в ужасно смешен тежък перитонит, като по този начин и справедливостта бе зачетена.

Фигурата продължи нататък.

До нея спря „Сааб“.

Стъклото се спусна надолу и приветлив глас каза:

— Отдалече ли идваш?

Фигурата се обърна по посока на гласа му. Спря и хвана дръжката на вратата.

* * *

Фигурата, колата и дръжката на вратата й се намираха на една планета наречена Земя — свят, за който в „Пътеводителя на галактическия стопаджия“ беше написано само: „Предимно безобиден“.

Тези думи беше написал Форд Префект и точно в този момент той се намираше на един далеч не безобиден свят, в един далеч не безобиден бар и безразсъдно създаваше неприятности.