Дъглас Адамс
Сбогом и благодаря за рибата (35)

Глава 34

В самолета към дома до тях седеше жена, която ги оглеждаше доста странно.

Те разговаряха помежду си тихо.

— Все още не съм научила всичко — каза Фенчърч — и изпитвам острото чувство, че знаеш нещо, което не си ми казал.

Артър въздъхна и извади лист хартия.

— Имаш ли молив? — попита той. Тя потърси и намери.

— Какво правиш, мили? — попита тя, след като той прекара двадесет минути в мръщене, дъвкане на молива, драскане по листа, задраскване на надрасканото, пак дъвкане на молива и ядосано пухтене.

— Опитвам се да си спомня един адрес, който някога ми бяха дали.

— Животът ти ще стане много по-лек, ако си купиш тефтерче.

Най-накрая й подаде листа.

— Ти се грижи за него — каза той.

Тя го погледна и сред драсканиците и задраскваниците се открояваха думите: „Планини Квантулус Квазгар. Севорбеупстри. Планета Прелиумтарн. Слънце — Зарее. Галактически сектор QQ7, активност J-Гама.“

— И какво има там?

— По всичко личи, че там е Последното Послание на Бога към Неговото Творение.

— Това ми звучи по-естествено — каза Фенчърч. — Как да стигнем до там?

— Наистина ли…?

— Да — каза тя твърдо, — наистина искам да знам.

Артър погледна навън към небето през малкия изподраскан илюминатор.

— Извинете — каза неочаквано жената, която ги гледаше доста особено, — Надявам се не мислите, че се натрапвам. Толкова се отегчавам при тези дълги полети и е добре да си поговориш с някого. Казвам се Инид Кейпълсън и съм от Бостън. Кажете ми, вие много ли летите?