Дъглас Адамс
Сбогом и благодаря за рибата (18)

Глава 17

Нещастие и тъга. Още повече нещастие и още повече тъга. Трябваше му някакъв план и той го направи.

Трябваше да открие къде е била пещерата му.

На праисторическата земя той беше живял в пещера, не хубава пещера, гадна пещера, но…

Никакво „но“. Пещерата беше отвратително гадна и той я мразеше. Но бе живял в нея в продължение на пет години и тя все пак се беше превърнала в нещо като негов дом, а на човек обикновено му се ще да знае къде е живял преди. Артър Дент бе от тези хора и затова отиде до Ексетър, за да си купи компютър.

Разбира се, той искаше точно това — компютър. Но трябваше да има някоя сериозна цел, преди да отиде и да похарчи куп суха пара за нещо, което иначе хората погрешно биха взели за предмет, с който си играеш. И ето това беше сериозната му цел. Точно да определи мястото на една пещера от праисторическата епоха. Той обясни това на продавача в магазина.

— Защо? — попита той.

Сложен въпрос.

— О’кей, остави това — каза продавачът. — А как?

— Вижте, надявах се вие да ми помогнете за начина.

Мъжът въздъхна и раменете му се отпуснаха надолу.

— Имате ли опит с компютрите?

Артър се зачуди дали да не спомене „Еди“ — бордовия компютър на „Златно сърце“, който би свършил работата за секунда, или „Дълбока мисъл“, или…, но реши да не споменава.

— Не — каза той.

— Изглежда ще се забавлявам този следобед — каза продавачът, но само на себе си.

Артър купи машината марка „Епъл“ и без друго. В продължение на няколко дни той също така се сдоби с някакви астрономически програмни продукти, проследи движението на звездите, начерта груби малки диаграми, на които означи местата на звездите, такива, каквито му се струваше, че си спомня да са били, когато гледаше от пещерата навън към вечерното небе и работи трескаво със седмици, отлагайки с радост заключението, до което беше сигурен, че неминуемо ще стигне, а именно, че планът му е абсолютно нелеп.

Нескопосаните чертежи по памет бяха безполезни. Дори не знаеше преди колко време е било това, освен грубата преценка на Форд Префект, направена някога, че това е станало преди около два милиона години и той просто не е знаел да смята.

И все пак, най-накрая изработи метод, който поне щеше да доведе до резултат. Реши да не обръща внимание на факта, че би имал страхотен късмет, ако улучи вярната галактика при хаоса от елементарни правила, безумни приближения и тайнствени предположения, които използва. Просто продължи и получи резултат.

Щеше да каже, че това е правилният резултат. Кой щеше да знае, че не е?

Но случи се така, че сред множеството необятни възможности на съдбата, той улучи верния отговор, макар че, естествено, никога нямаше да разбере това. Просто отиде в Лондон и почука на съответната врата.

— О, мислех, че първо ще ми се обадиш по телефона.

Артър зяпна от изумление.

— Можеш да влезеш само за минутка — каза Фенчърч — Тъкмо излизах.