Дъглас Адамс
Сбогом и благодаря за рибата (22)

Глава 21

„Пътеводителят на галактическия стопаджия“, както многократно и акуратно е отбелязвано и преди, е доста изумително нещо. По същество, както подсказва и заглавието му, то е пътеводител. Проблемът е, или по-скоро един от проблемите е, защото има много — голяма част от тях непрекъснато задръстват гражданските, търговските и криминалните съдилища във всички области на Галактиката и особено, когато се отдаде такава възможност, по-корумпираните от тях — този.

Предното изречение не е безсмислено. Не това е проблемът.

Той е:

Промяната.

Прочетете го пак и ще разберете.

Галактиката е място, което се променя бързо. Да си говорим честно — тя е много голяма и всяко кътче от нея непрекъснато се движи, непрекъснато се променя. Нещо като кошмар, ще си помислите, за един съвестен и педантичен редактор, който прилежно се мъчи да поддържа своя сложен и изпълнен с подробности електронен том в крак с всички променящи се обстоятелства и условия, които Галактиката ни подхвърля всяка минута от всеки час, от всеки ден, и ще сгрешите. Ще сгрешите, ако не осъзнаете, че редакторът, като и повечето от редакторите на „Пътеводителя“, всъщност никога не е знаел какво означават думите „съвестен“, „педантичен“ или „прилежен“ и кошмарите му общо взето идват от чаша със сламка.

Статиите се осъвременяват или не по мрежата „Суб Ета“, в зависимост от това, дали са написани добре.

Да вземем за пример случая с Брекинда, във Фот на Аваларс, възхвалена в митове, легенди и зашеметяващо тъпи триизмерни минисериали, като дом на величествения и вълшебен вид Фуолорнис, Огнен Дракон.

В древни времена, преди Възцаряването на Сорт от Брагадокс, когато Фрагилис пял, а Саксикуин от Куенелукс се поклащала в ритъма на песните, когато въздухът бил сладостен, а нощите изпълнени с аромат, но някак си, всички успявали да останат — или поне така твърдели, макар че как, по дяволите, са допускали, че изобщо има и най-малък шанс някой да повярва на нелепите им приказки, при сладостния въздух и ароматните нощи и каквото щете още — девствени — не било възможно и една тухла да вдигнеш от земята, без да удариш поне половин дузина Огнени дракони.

Дали ти се иска да правиш такова нещо е друг въпрос.

Не че Огнените дракони не били по природа миролюбиви същества, защото били именно такива. Те обожавали нещата да са на парчета и тази любов към нещата на парчета често сама по себе си представлявала проблем — човек толкова често наранява този, когото обича, особено ако е Фуолорнис, Огнен Дракон с дъх като ракетен двигател и зъби като градинска ограда. Друг проблем бил, че веднъж като им дойде настроението, те продължавали да нараняват и тези, които обичат другите. Като добавим и сравнително малкия брой безумци, които се разхождали наоколо и вдигали тухли, в резултат се получава един значителен брой хора на Брекинда във Фот на Аваларс, сериозно наранени от Огнени дракони.

Но имали ли са нещо против? Нямали са.

Чул ли ги е някой да оплакват съдбата си? Не.

Фуолорнис, Огнените Дракони били почитани по цялата земя на Брекинда във Фот на Аваларс заради дивата им красота, благородството им и навика им да хапят тези, които не ги почитат.

Защо било всичко това?

Отговорът е прост.

Секс.

Поради някаква необяснима причина, има нещо почти непоносимо сексуално, когато ниско над главата ти в небето летят вълшебни, Огнедишащи дракони, особено в лунните нощи, които били и без това опасно сладостни и ароматни.

Защо това било така, романтичните същества от Брекинда във Фот Аваларс не биха могли да ви обяснят, а и не биха си губили времето да разговарят с вас, ако ефектът в момента е налице, защото още с появяването на коприненокрилите, коженотели Фуолорнис, Огнени дракони на вечерния хоризонт, половината от населението на Брекинда вече се спускало в горите заедно с другата половина, за да прекарат там една активна, бездиханна нощ и се появят с първите лъчи на слънцето — усмихнати и щастливи и някак си умилително продължаващи да твърдят, че са девствени, па макар и доста изчервени и лепкави.

„Феромони“, казват някои изследователи.

Нещо като „Сони“, казват други.

Мястото винаги е било наблъскано с изследователи, които се мъчат да стигнат до дъното на всичко, при това за страшно много време.

Неслучайно, примамливото описание на положението на тази планета в „Пътеводителя“ се оказало изумително популярно сред стопаджиите, които позволявали той да ги води и затова било оставено на пътниците от по-късни дни сами да научат, че съвременната, модерна Брекинда в града-държава Аваларс в наши дни не е нищо повече от бетон, свърталища за стриптийз и Драконбургер барове.