Дъглас Адамс
Сбогом и благодаря за рибата (20)

Глава 19

Форд Префект се ядосваше, че непрекъснато го будят със стрелба.

Той се измъкна през люка на сектора по поддръжката, който беше превърнал в удобно леговище, като бе спрял някои от по-шумните машинарии наоколо и го бе постлал с пешкири. Спусна се по стълбата и тръгна навъсен по коридорите.

Те предизвикваха клаустрофобия и бяха лошо осветени, а и колкото светлина имаше, тя непрекъснато мигаше и гаснеше, тъй като захранването отиваше ту тук, ту там из кораба, като причиняваше силни вибрации и жужене.

Не беше това.

Спря и се облегна на стената, докато нещо подобно на сребърна бормашина прелетя покрай него надолу по мрачния коридор с изправящо косата свистене.

И това не беше то.

Прекрачи неспокойно през вратата в преградата и се озова в по-голям коридор, макар и също лошо осветен.

Корабът се разтресе. Правеше това доста често, но сега беше по-силно. Малък взвод роботи премина край него с ужасно дрънчене.

Пак не е това.

От единия край на коридора идваше кисел дим, така че той тръгна в другата посока.

Премина покрай няколко монитора за наблюдение, монтирани в стените зад плочи от подсилен, но въпреки това зле изподраскан плексиглас.

На единия от тях се виждаше някакво ужасно зелено влечуго с люспи, което крещеше и се пенеше по въпроса за „Системата за трансфер на един вот“. Трудно можеше да се каже дали е за, или против нея, но явно беше силно емоционално ангажирано. Форд намали звука.

Не беше това.

Премина пред друг монитор. На него вървеше реклама за някаква паста за зъби, която ще те накара да се чувстваш свободен, ако я ползваш. Чуваше се и някаква отвратителна, гърмяща музика, но не беше това.

Застана пред друг, по-голям монитор с триизмерно изображение, който показваше какво става извън огромния, сребрист Ксаксизийски кораб.

Както гледаше, хиляда ужасно натоварени с оръжие крайцери-роботи на Зизрла излетяха иззад тъмната сянка на спътника, силуетите им се очертаха на фона на ослепителния диск на звездата Ксаксис и в същото време от всички отвърстия на кораба срещу тях излетя зловещ ураган от ужасни неведоми сили.

Това беше то.

Форд поклати глава с раздразнение и потри очи. Отпусна се върху повреденото тяло на един сребрист робот, който явно беше горял, но сега бе достатъчно изстинал, за да седнеш отгоре му.

Прозя се и изрови от чантата си своя екземпляр от „Пътеводителя на галактическия стопаджия“. Активира екрана, прегледа лениво няколко бележки на трето и четвърто ниво. Търсеше добър лек против безсъние. Намери „ПОЧИВКА“, от което смяташе, че има нужда. Намери „ПОЧИВКА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“, но неочаквано му дойде по-добра идея. Погледна нагоре към екрана на монитора. Ожесточеността на битката нарастваше с всяка секунда и шумът беше ужасяващ. Корабът се тресеше и подскачаше при всяка получена или излъчена порция енергия.

Погледна отново „Пътеводителя“ и прегледа вероятните места. Изведнъж се засмя и отново започна да рови в чантата си.

Извади малък модул за съхраняване на информация. Изчисти го от прахоляка и трохите от бисквити и го включи в интерфейса на „Пътеводителя“.

Когато цялата информация, която смяташе за нужна беше записана в модула, той отново го изключи, подхвърли го леко в ръката си, прибра „Пътеводителя“ в чантата си, подсмръкна и тръгна да търси база данните на корабния компютър.