Дъглас Адамс
Сбогом и благодаря за рибата (39)

Глава 39

Артър Дент се дразнеше, че непрекъснато го будят със стрелба.

Като внимаваше, за да не събуди Фенчърч, която някак си успяваше да спи неспокойно, той се измъкна през люка на сектора по поддръжката, който бяха преустроили в нещо като леговище за себе си, спусна се по стълбата и тръгна навъсен по коридорите. Те предизвикваха клаустрофобия и бяха лошо осветени. Лампите жужаха отвратително.

Не е това, помисли си той.

Спря и се дръпна назад, когато една летяща бормашина прелетя край него със зловещо скърцане, като от време навреме се блъскаше в стените като заблудена пчела.

И това не беше то.

Прекрачи през вратата в преградата и се озова в по-голям коридор. Откъм единия му край идваше кисел дим, така че той тръгна в другата посока.

Стигна до един монитор, монтиран в стената зад подсилен, но въпреки това зле изподраскан плексиглас.

— Би ли намалил това нещо, моля те? — каза той на Форд Префект, който се беше свил пред него сред купчината видео апаратура, която бе взел от една витрина на Тотнъм Роуд, след като най-напред през нея бе хвърлил малка тухла и противна купчина празни кутии от бира.

— Шшшшт! — изшътка Форд и впи отново поглед в екрана. Гледаше „Великолепната седморка“.

— Само малко! — каза Артър.

— Не! — изкрещя Форд. — Тъкмо идва най-интересното! Слушай, най-накрая се оправих с всичко, захранване, напрежение, кабели и сега идва най-интересното!

С въздишка и главоболие Артър седна до него и изгледа интересното. Слушаше виковете, пъшканията и дюдюканията на Форд колкото се може по-благо.

— Форд — каза той накрая, когато всичко свърши, а Форд започна да рови в купчината видеокасети, за да намери филма „Казабланка“, — как така, след като…?

— Това е голяма работа! — каза Форд. — Заради този се върнах! Можеш ли да си представиш, че никога не успях да го изгледам целия? Винаги пропусках края! В нощта, когато дойдоха Вогоните отново стигнах само до средата. Когато вдигнаха всичко във въздуха, помислих си, че никога няма да го видя целия. Ей, ама какво всъщност стана с цялата тази работа?

— Такъв е животът… — каза Артър и взе една бира от опаковката, която събираше шест.

— О, стига вече — каза Форд. — И аз си помислих, че трябва нещо такова да е станало. Предпочитам това тук — каза той, когато екранът светна. — Какво „как така“?

— Какво?

— Започна да казваш: „Как така, след като…“

— Как така, след като имаш толкова лошо мнение за Земята, ти… остави, няма значение. Хайде да гледаме филма.

— Точно — каза Форд.