Дийн Кунц
Входът за рая — платен (51)

Глава 51

Благодарение на директното прехвърляне на огромни масиви от данни в мозъка Къртис знае, че докато Ню Джърси има гъстота на населението от близо единайсет хиляди души на квадратен километър, в Невада те са по-малко от петнайсет души, като повечето от тях живеят около двете меки на хазарта — Лас Вегас и Рино. Десетки хиляди от около двеста и петдесетте хиляди квадратни километра на щата са пусти и безлюдни, от пустинята на юг до планините на север. Тук се произвеждат основно игрални автомати, други устройства за хазарт, има авиационна и космическа промишленост, злато, сребро, картофи, лук и полуголи танцьорки. В „Хлапето от Карлсън Сити“ Рой Роджърс — с помощта и куража на незаменимия Габи Хейс — успешно преследва един комарджия убиец от Невада, макар и филмът да е от 1940 година и в него да няма жени с голи гърди. Ако Роджърс и Хейс още участваха в героични подвизи, те без съмнение щяха да се заемат с разкриването на потайната дейност в район 51, знаменития военен обект в Невада, в който мнозина вярват, че се държат извънземни същества, живи или мъртви, или и двете, както и космически кораби от други светове. В действителност в обекта се работи върху нещо много по-странно и опасно. Така или иначе огромните райони на Невада са безлюдни, загадъчни и определено страшни през нощта.

От магазина на кръстопътя на двете магистрали — където истинските Ърл и Морийн лежаха мъртви в джипа и където две изкривени и странни, надупчени с куршуми маси плът се бяха проснали на земята и чакаха да изплашат този, който пръв ги зърнеше — магистрала № 93 продължава на север и върви направо, без други пресечки, докато стигне магистрала № 50. Това става на петдесетина километра южно от Ели.

Управлявайки флийтууда с умението на самолетен пилот, и то с невероятна скорост, Поли решава да завие на изток по магистрала № 50, която води към щатското шосе на Юта.

С население над сто и петдесет хиляди на запад от тях се простира Рино. В града има много движение. Но между тях и него магистрала № 50 минава през петстотин и трийсет километра полуизсъхнали планини — точно този вид ландшафт, в който момчето и двете шоу гърли (макар и въоръжени), могат да изчезнат завинаги.

Докато изгрява луната, постепенно се стъмнява. Поли продължава на север по магистрала № 93 още двеста и двайсет километра, докато стигнат пресечката с междущатско шосе № 80. На още двеста и осемдесет километра на запад оттук лежи Уинемука, където през 1900 година Бъч Касиди и Сънданс Кид обират Първа национална банка. Близо триста километра на изток се намира Солт Лейк Сити, където Къртис с удоволствие би изслушал изпълнението на мормонския хор под най-големия купол на църква.

Кас, която сменя Поли зад волана, продължава на север по магистрала № 93, защото нито тя, нито сестра й имат настроение за туристически обиколки на споменатите градове. На сто и десет километра се намира Джакпот, Невада — точно на границата с щата Айдахо.

— Когато стигнем там, ще заредим отново и ще продължим — казва Кас.

От мястото си до шофьора Къртис си признава за пропуск в неговата подготовка за мисията:

— Не разполагам с никаква информация за град Джакпот.

— Не е голямо градче — обясни му Кас. — Просто място на пътя, където хората си изхарчват всичките пари.

— Това има ли някакво религиозно значение?

— Само ако се кланяш на рулетката — отвръща му Поли от дневната, където си почива на дивана заедно със Стария Жълтьо. Макар и да не получава никакви отговори, тя непрекъснато нашепва въпроси на кучето. Към Къртис се обръща с нормален тон: — В Джакпот има около петстотин хотелски стаи и две казина, няколко първокласни бюфета за по шест долара. А мястото е заобиколено от хиляди декари пуста земя. След като се навечеряш добре и бъдеш разорен в казината, можеш да отидеш с колата в дивата пустош, да си пообщуваш с природата и да си пръснеш мозъка.

— Явно затова толкова много хора в ранчо „Ниъри“ си купуваха от знаменития местен сос на баба. Сигурно са искали да го използват в Джакпот — разсъждава Къртис.

Поли и Кас мълчат. После Кас казва:

— Къртис, рядко ми се случва, но в момента изобщо не те разбирам за какво говориш.

— Аз също — признава Поли. — Изобщо не мога да схвана.

— Там в ония фургони продаваха студени напитки, тениски и други неща — отговаря момчето. — На етикета за бабиния сос пишеше, че е достатъчно лют, за да ти отнесе главата.

Близначките отново мълчат, този път в продължение на половин километър.

Тогава Поли заключва:

— Странно момче си ти, Къртис Хамънд.

— Вече ми казаха, че не съм съвсем наред, прекалено съм сладък за този свят и че съм глупак. Но много бих искал някой ден да се оправя.

— На мен ми приличаш на „Рейнман“ — казва Кас.

— Хубав филм! — възкликва Къртис. — Дъстин Хофман и Том Круз. Знаете ли, че Том Круз е приятел със сериен убиец?

— Не знаех — отговаря Поли.

— Един мъж на име Върн Тътъл, достатъчно стар да ви е дядо, колекционера зъбите на жертвите си. Чух го да говори на Том Круз в огледалото. Много се уплаших. Не знаех, че огледалото може да служи като средство за комуникация между господин Круз и него. Като огледалото на злата кралица в „Снежанка и седемте джуджета“. Сигурен съм, че Том Круз не знае, че Върн Тътъл е сериен убиец, защото ако знаеше, щеше да го предаде на правосъдието. Кой е любимият ви филм с Том Круз?

— „Джери Макгуайър“ — отвръща Кас.

— „Топ Гън“ — казва Поли.

— А с Хъмфри Богарт?

— „Казабланка“ — отговарят едновременно близначките.

— И на мен. А с Катрин Хепбърн?

— „Жена на годината“, „Филаделфийска история“ — изброява Кас, след което и двете изричат: — „Да родиш дете“.

И така те продължават в мрака на север, общувайки си като стари приятели. Изобщо не говорят за престрелката при бензиностанцията, за убийците мутанти или за странните способности на кучето и за предупреждението на лаптопа.

Къртис не се залъгва, че бързо усъвършенстващото му се умение да завързва запознанства и да общува ще накарат сестрите да забравят завинаги случилото се. Кастория и Полуксия никак не са глупави и рано или късно ще поискат обяснение.

Всъщност, като си припомнят бързината и хладнокръвието, с което се справиха със ситуацията, те със сигурност ще поискат обяснение от него, когато отново се върнат към темата. Тогава ще трябва да реши до каква степен да им разкрие истината. Те са негови приятели, а той мрази да лъже приятелите си. Колкото повече обаче те знаят, в толкова по-голяма опасност ще са.

След като зареждат догоре резервоара в Джакпот, без да починат и да хапнат в някой от бюфетите, те прекосяват границата на щата Айдахо и продължават на север към град Туин Фолс, който е обграден от два милиона декара обработваема плодородна земя, напоявана от водите на Снейк Ривър. Къртис знае много неща за геологическата и човешката история на града, за района на „Вълшебната долина“ и за обширните плата от застинала лава на север от Снейк Ривър. Сестрите направо са изумени и шашнати от осведомеността му.

С население над двайсет и седем хиляди души Туин Фолс предлага известно прикритие. Там момчето няма да е така лесно откриваемо, както когато пристигна в Колорадо и се превърна в Къртис Хамънд. Тук е в по-голяма безопасност, но не напълно.

Още не са минали и два часа от изгрева, когато Кас паркира флийтууда в един къмпинг. Безсънието и продължителното шофиране си казват своето, макар че сестрите все още изглеждат ослепителни и привлекателни. Служителят на къмпинга, който им помага да се настанят, е изплезил език.

Къртис не се нуждае от сън, но престорено се прозява, докато близначките разтягат дивана в дневната и постилат бели чаршафи. Стария Жълтьо наскоро е научил повече за тъмната страна на вселената, отколкото е необходимо на едно куче да знае, и е малко изнервен след престрелката. На него сънят ще му дойде добре, а Къртис ще сънува заедно с него известно време, след което през останалата част от деня ще планира бъдещето си.

Докато сестрите приготвят леглото, те включват телевизора. Всеки по-голям телевизионен канал предава надълго и нашироко за преследването на наркобосовете, които може да са въоръжени с тежки оръжия. Най-накрая властите признават, че трима агенти на ФБР са загинали при престрелка в паркинга за камиони в Юта, а други трима са ранени.

Съобщава се и за по-ожесточен сблъсък в един реставриран исторически град на запад от този паркинг. Но говорителите на ФБР и на военните отказват да коментират подобни слухове.

Всъщност правителството дава толкова малко информация за кризата, че телевизионните репортери не могат да запълнят времето на навините. Те се интервюират едно други и обменят мнения, опасения и версии.

Властите дори е са дали снимки или компютърни фотороботи на издирваните. Това кара някои от репортерите да мислят, че властите изобщо не знаят самоличността на престъпниците.

— Идиоти — казва Поли. — Изобщо няма никакви наркобосове, само зли извънземни. Нали, Къртис?

— Да.

— Федералните само теб ли търсят… — пита Кас.

— Да.

— … защото си видял извънземните и знаеш твърде много…

— Точно така.

— … или те преследват и извънземните?

— Ами, и едните и другите, предполагам.

— Ако знаят, че си жив, защо ще пишат тогава, че си бил убит от наркобосовете в Колорадо? — чуди се Поли.

— Не знам. — Мама го съветваше, че в крайна сметка във всяка история-легенда за прикритие се появяват противоречия и че вместо да измисля сложни подробности, за да запуши пробойните, което ще доведе до нови противоречия, той трябва само да изразява учудване и объркване винаги, когато е възможно. От лъжците се очаква да се държат уверено и спокойно, докато объркването обикновено е по-убедително. — Изобщо не знам. Не изглежда смислено, нали?

— Ако кажат, че си оцелял, ще разпространят навсякъде физиономията ти и хората ще им помогнат да те открият — казва Кас.

— Направо съм озадачен и объркан. — Къртис е горд със себе си и с лекотата, с която прилага съвета на майка си. Успява да овладее ситуация, при която има опасност да възникне подозрение. — Наистина съм объркан. Не знам защо не са направили така. Странно, не мислите ли?

Сестрите си отправят един от онези подобни на сини лазери погледи, чрез които сякаш могат да си предават тонове информация за отрицателно време.

Те отново се впускат в хипнотизиращ диалог, който кара очите на Къртис да се местят с ритъма на метроном ту към едните яркочервени устни, ту към другите. Докато оправя завивките, Поли казва:

— Е, сега не е…

— … време — продължава Кас.

— … да се занимаваме с тия…

— … истории за НЛО…

— … и за това, което се случи…

— … при бензиностанцията. — Кас слага чиста калъфка на възглавницата. — Много сме уморени.

— … и отвеяни…

— … за да мислим ясно…

— … но когато седнем, за да си поговорим…

— … искаме да сме с бистър ум…

— … защото имаме много…

— … въпроси. Цялата тази работа е…

— … много странна — завършва изречението Поли, а Кас продължава:

— Не искахме…

— … да говорим за това…

— … докато карахме…

— … защото трябва да помислим…

— … за да проумеем добре случилото се.

Сестрите си предават една на друга цели масиви информация с помощта на телеметричните погледи, след което двата чифта сини очи се съсредоточават върху Къртис. Чувства се така, сякаш го сканират с такъв електронен лъч, който не само може да разкрие състоянието на органите и артериите му, но съща така дава пълна картина на неговите тайни и на истинското състояние на душата му.

— Ще поспим осем часа — казва Поли, — а на вечеря ще обсъдим положението.

— Може би тогава — добавя Кас — някои неща няма да звучат толкова объркващо колкото сега.

— Може би — съгласен е Къртис, — но може би не. Когато нещата са объркващи, те обикновено си остават такива докрай. Има неща, които винаги ни озадачават и звучат объркващо. Аз открих за себе си, че е най-добре да приемеш объркването и да си продължиш по-нататък.

Парализиран от двойния изпитателен поглед на сестрите, Къртис се стреми да обясни това, което току-що е казал. Когато възпроизвежда думите си наум, те не му се струват толкова логични и убедителни, колкото преди няколко секунди. Усмихва се, защото според мама усмивката може да постигне това, което думите не могат.

Но не е толкова лесно да заблудиш Кастория и Полуксия. Усмивката му не предизвиква аналогична реакция от тяхна страна.

— По-добре поспи, Къртис — казва Поли. — Бог знае какво ни предстои. Каквото и да е то, ще трябва да сме отпочинали, за да се оправим с него.

— И не отваряй вратата — предупреждава го Кас. — Алармата няма да познае дали някой влиза, или излиза от караваната.

Те са прекалено уморени да обсъждат последните събития с него в момента, но са се погрижили да не може да се измъкне, преди да го разпитат хубаво.

Сестрите се оттеглят в спалнята.

В дневната Къртис се пъхва под завивките. Кучето е доста мръсно, но момчето му разрешава да се качи при него на дивана, където животното се свива на кълбо върху одеялото.

Като използва воля срещу материята, на микроравнище, където волята може да победи, той може и да успее да изключи алармата. Но чувства, че дължи на близначките някои отговори, и не иска да ги оставя в пълно неведение.

Освен това той най-накрая е открил истински приятели. Уменията му за общуване може и да не са така изтънчени, както смята, но в лицето на сестрите Спелкънфелтър е спечелил страхотни спътници, а никак не му се иска да се изправя сам срещу света отново, само с духовната си сестра до себе си. Кучето също е желан е ценен спътник, но само неговата компания не е достатъчна. Макар и търсена и обичана от поетите, самотата е изолация и разяжда душата както червея — ябълката. Унищожава надеждата и оставя празнота след себе си.

Още повече, че сестрите му напомнят за майка му. Не на външен вид. Въпреки всичките й добродетели мама никога не е била танцьорка в Лас Вегас. Духът на близначките, техният висок интелект, твърдост и решителност, тяхната нежност — всички тези качества притежаваше и майка му. В компанията на Кас и Поли той е обладан от блаженото чувство, че принадлежи към едно семейство, към тяхното семейство.

Умореното куче спи.

Къртис усеща тупкането на благородното му сърце. Влиза в сънищата му и отново съзира игривото Присъствие, от което простите същества като кучето никога не се дистанцират. На разстояние светове далеч от родния си дом осиротялото момче тихо плаче, по-малко от тъга за загубата и повече от радост за майка си. Тя е прекрачила великия праг и е отишла при светлината. И сега в присъствието на Бог тя е познала радостта, подобна на тази, която синът й винаги е изпитвал в нейно присъствие. Той не може да спи, но за известно време открива малко покой на тази страна от Рая.