Дийн Кунц
Входът за рая — платен (47)

Глава 47

Поли харесваше повечето хора, с които се запознаваше, лесно се сприятеляваше и нямаше почти никакви врагове. Но когато служителят от бензиностанцията се приближи до нея, усмихна й се угоднически и й каза: „Здрасти, аз се казвам Ърл Бокман, а жена ми е Морийн. Ние сме собственици на това място и сме тук от двайсет години“, тя веднага прецени, че този няма да й хареса.

Беше висок и с приятна външност. От устата му лъхаше на ментова дъвка, беше чист, спретнат и гладко обръснат. С една дума, той притежаваше основните качества, за да направи добро впечатление. И макар леко изкривената усмивка да му придаваше меланхоличен вид, тази усмивка беше класическа, трийсет и два карата.

— Родом съм от Уайоминг — каза Ърл, — но Морийн е от тези краища. А аз живея тук от толкова дълго време, че също се чувствам кореняк. Всички в окръга знаят кои са Ърл и Морийн Бокман. — Изглежда той се стараеше на всяка цена да им внуши своите добри намерения. — Само споменете името ни и всеки ще ви каже, че сме собственици на малката бензиностанция и супермаркет на пресечката на двете федерални шосета. И сигурно ще ви кажат, че Морийн е сладка като праскова и че аз съм най-щастливият съпруг на света.

Той дърдореше невероятната си тирада, а широката усмивка не слизаше от лицето му. Поли беше готова да се обзаложи на десет хиляди долара, че бедната Морийн вече лежи мъртва в магазина, може би удушена от Ърл, пребита или може би маринована и консервирана с пикантен сос.

Вездесъщата усмивка и непрекъснатото бърборене бяха достатъчни Поли да го сложи в личния си списък на хората, на които в никакъв случай не трябва да се доверява. Но имаше и нещо странно в ръчния му часовник. Циферблатът беше черен и празен: нямаше нито цифри, нито стрелки. Сигурно беше от онези неудобни електронни часовници, които изписваха времето само когато натиснеш някакъв бутон. Тя обаче подозираше, че това изобщо не е часовник. От мига, в който се беше появил, Ърл непрекъснато сочеше ръката с празния черен циферблат ту към Кас, ту към Поли. В същото време тайно хвърляше поглед към червената и жълтата светлина при колонките за зареждане. Ако си мислеше, че я е заблудил, излъгал се е. Отначало Поли си помисли, че онова нещо на китката му сигурно е портативен фотоапарат и че той е някакъв перверзник, който тайно снима жените. Но макар че на челото му сякаш беше изписано ПЕРВЕРЗЕН ТИП, тя беше убедена, че още никой не е изобретил фотоапарат, който може да вижда през дамското бельо.

Кас харесваше хората повече от Поли. По време на двайсет и седемте години обаче, през които близначките бяха живели заедно, оптимизмът й беше балансиран от по-разумния подход на Поли към непознатите и съдбата. И наистина, Кас до такава степен беше развила шестото си чувство, че когато Ърл произнесе първото изречение, тя повдигна едва забележимо вежда и сякаш безмълвно изрече: „Внимание, изрод!“ Изражение, което Поли лесно разчете.

Ърл можеше да си бърбори с тях цяла вечност, като в същото време вече открито насочваше странния си часовник към тях. Това изведнъж им напомни за служителите от охраната на летището, които използваха метални детектори, за да проверяват пътниците. Но докато Ърл дърдореше, Кас внимателно огледа колонката с надпис „ДИЗЕЛ“ и когато откри, че съоръжението работи доста странно, тя потърси помощ от сестра си.

Когато Ърл се обърна към колонката, на Поли й се стори, че той е някак озадачен, сякаш и на него това съоръжение му се струва странно. Сбърчил вежди, той се приближи до колонката, сложи ръка върху нея и остана дълбоко замислен. Сякаш по някакъв телепатичен път се опитваше да разкрие механизма на действие на тази машина. Но скоро отново се усмихна широко и весело каза:

— Да ви напълня ли резервоара?

След като му отвърнаха положително, той натисна една ръчка на колонката, извади маркуча от държателя и се обърна към флийтууда. И там той и усмивката му замръзнаха.

След като стана ясно, че собственикът на бензиностанцията не знае откъде да зареди караваната, Кас попита с поглед сестра си: Какво му става на този? Тя взе маркуча от Ърл, като любезно се извини, че много държи на колата и не иска някой случайно да я издраска. Затова предпочита сама да зареди гориво.

Поли отвори капака на резервоара, отвъртя капачката, отстъпи назад и остави сестра си да зареди. През цялото време обаче тя държеше под око Ърл, който, беден, че клиентката му е твърде заета, смело насочваше хитрия уред с форма на часовник към двата прозореца на караваната. Заедно с това поглеждаше циферблата, сякаш разчиташе някакви данни върху него. Това го правеше още по-странен в очите на Поли, защото дори обратните мъже понякога хвърляха похотлив поглед към задника й, а този не го стори нито веднъж.

Можеше да мине и за безобиден хахо, откачил от необятната пустош на Невада и от липсата на достатъчно контакти с хора. Но дори и хаховците, ексцентриците и напълно лудите мъже се заглеждат в задните й части, когато имаха тази възможност. Колкото по-често се взираше в трийсет и два каратовата му усмивка, толкова по-малко й напомняше на клоун или психопат. И толкова повече й приличаше на един от онези динозаври с озъбени челюсти от „Джурасик парк“. Неочаквано си помисли, че никога не е срещала такива като Ърл.

От мрака изникна кучето, което тичаше и беше страшно развълнувано. Насочи се към левия сандал на Поли и го захапа. Поли изруга. Изненадана, Кас повика кучето, а сестра й се опита да освободи крака си, без да нарани животното. Кучето обаче всячески се увърташе и продължаваше енергично да дъвче сандала, без дори да изръмжи. Усмихнатият Ърл Бокман, сметнал, че в суматохата никой не го наблюдава, насочи часовника си към кучето и трескаво се вторачи в циферблата, сякаш електронното устройство можеше да определи дали животното е бясно или не.

В опита си да освободи крака си от Стария Жълтьо, Поли изхлузи сандала си. Кучето веднага избяга с плячката, като се спря при предната врата на караваната, за да се огледа назад и за да захапе по-здраво сандала.

— Тя иска да си играем — каза Кас.

Поли добави:

— Доколкото разбирам, иска да се гоним. Ей там при жълтата и червената светлина, дето приличат на коледни.

И отново маниакалната усмивка на Ърл се стори на близначките доста неуместна.

Маркучът на колонката беше пъхнат в резервоара и бяха необходими поне пет минути, за да се зареди караваната. Ръцете на Кас яха свободни, а Поли беше уверена, че сестра й спокойно би могла да се справи с тип като Ърл Бокман дори непознатият да беше влязъл в книгата на рекордите „Гинес“ за най-много отрязани глави, държани във фризера. Накуцвайки, тя тръгна след Стария Жълтьо и зави зад караваната. Кучето се качи по стъпалата и влезе през отворената врата на флийтууда.

Когато Поли влезе вътре, сандалът лежеше на пода на дневната, точно под единствената лампа, която беше оставена да свети. В същото време в кухнята кучето скочи върху масичката, проточи врат и захапа кутията с карти за игра. Докато Поли си взимаше сандала, Стария Жълтьо се върна в дневната и разтърси кутията, в резултат на което картите се разпиляха на пода.

Като човек, израснал на село, където кравите, прасетата и кокошките служеха като пример за добро поведение, каквото често липсваше у хората, като акробатка, участвала в струващ милиони долари шоуспектакъл, в който двата слона, четирите шимпанзета, шестте кучета и дори питонът често бяха по-дружелюбни от седемдесет и четирите танцьори, Поли обичаше животните. Затова бързо усети, че кучето се държи доста странно и че иска да й каже нещо. Поради тази причина тя не му се скара и не се зае да подрежда, както би постъпила обикновено, а остави Жълтьо на мира и коленичи на пода.

Половината от картите бяха разпръснати с лицето надолу. Стария Жълтьо започна трескаво да ги придърпва с лапи и сякаш съзнателно извади две карти спатии, две купи и една пика. Избраните карти нямаха никаква последователност, но номерата върху тях криеха някакво значение, защото с помощта на носа и лапите си кучето ги подреди в правилен възходящ ред — тройка пика, четворка спатия, петица купа, шестица спатия, седмица купа — и погледна Поли в очакване.

Кучета-акробати, балансиращи върху плажни топки и ходещи по въжета, кучета, скачащи през огнени обръчи, малки кучета, яздещи по-големи, смешно облечени в рокли кучета, танцуващи на задните си лапи — във Вегас Поли беше виждала обучени кучета да изпълняват впечатляващи трикове, но никога досега не беше срещала четириноги с подобни математически способности. Затова дори когато гледаше как Стария Жълтьо подрежда картите, тя не повярва на очите си и потръпна от странно усещане. След което изрече думите, които Ласи сигурно беше чувала милион пъти до втръсване от устата на Тими:

— Опитваше са да ми кажеш ли нещо, момичето ми?

* * *

Без да иска да обижда Ромул, Тарзан и ХАЛ 9000, на Кас й се стори, че уменията за общуване на Ърл Бокман са по-слаби и от тези на дете, отгледано от вълци, осиновено от племе маймуни и по-късно образовано от машини.

Той се държеше странно. Лицевите му изражения рядко отговаряха на това, което казваше. Всеки път, когато усещаше своята неуместност, той прибягваше до познатата вече усмивка на анимационен герой, която явно смяташе за непринудена и приятелска.

Нещо по-лошо, Ърл непрекъснато дърдореше. Всяка пауза в разговора по-дълга от две секунди го изнервяше. Той бързаше да запълни и най-малкото мълчание с първото нещо, което му дойдеше наум. А това се оказа много досадно.

Кас реши, че Морийн, набедената за праскова съпругата Ърл, или е светица, или е тъпа като пън. Никоя жена не би издържала този мъж, освен ако по този начин тя не целеше да пречисти душата си чрез страдание или нямаше нищо в главата си.

Подпряла се на караваната и чакаща резервоарът да се напълни, Кас се почувства като осъдена на смърт затворничка, изправена пред стената за разстрел. Ърл беше като картечница — думите бяха неговите куршуми, а скуката и досадата — начинът на екзекуция.

И какъв беше номерът с този часовник? Не по-ловък в потайните действия, Ърл насочваше устройството към най-различни посоки около тях. Дори коленичи да завърже обувката си, която обаче изобщо не се беше развързала. Очевидно търсеше извинение, за да насочи циферблата към пространството под Флийтууда.

Сигурно страдаше от някаква налудничава обсебеност. Вероятно непрекъснато насочваше часовника си към хора и предмети, също както някои вманиачени луди мият ръцете си по стотици пъти на ден, а други броят през час чорапите в чекмеджетата си или чиниите в кухненските шкафове.

Отначало й се стори жалък, но постепенно я побиха ледени тръпки.

През трите години, докато беше омъжена за Дон Флекбърг — филмов продуцент и по-малък брат на Джулиан — Кас се движеше сред висшите кръгове на холивудското общество, където разбра, че от всички успели актьори, режисьори, продуценти и други хора от филмовия бизнес шест и половина процента бяха луди и добри, четири и половина — нормални и злобни, а останалите осемдесет и девет — луди и злобни. Докато трупаше опит, тя се научи да разпознава най-различни мимики на лицето, жестове на тялото, както и други физически и невербални знаци, които й помагаха безпогрешно да разкрива лудите и перверзниците. Три минути наблюдение й бяха достатъчни, за да разбере, че Ърл Бокман, обикновен бензинджия и продавач, беше по-луд и зъл и от най-богатите и известите членове на филмовото общество.

* * *

В мрака зад магазина между облятия от лунна светлина фалшив корвет и експлорър, натоварен с трупове, Къртис наблюдава задната врата на сградата и двата ъгъла, зад които всеки момент може да го връхлети сериозна опасност.

По-голямата част от вниманието му обаче е запазена за връзката момче-куче. Сух ветрец шепне сред прерийната трева зад гърба му. Той е тук, но също — и по-пълноценно — с духовната си сестра в караваната. Изумява Поли с кучешка аритметика, но и с инструмент по-сложен от карти за игра.

Когато се уверява, че Поли разбира посланието, че е уловила сигнала „тревога“ и ще направи всичко, за да спаси себе си и сестра си, Къртис се оттегля от кучето и от караваната. Сега духом се намира само тук, пред топлия дъх на прерията, в студената светлина на луната.

Ловците винаги се движат на двойки или на групи, никога не са сами. Фактът, че и двата трупа в джипа са със свалени дрехи, показва, че освен мъжа при бензиностанцията в магазина чака и убиец, маскиран като жена му.

Този корвет е по-широк от спортната кола, за която се опитва да мине. Машината може спокойно да побере четирима.

Без да губи надежда, както винаги са го учили, Къртис ще действа с предположението, че наблизо има само двама убийци. Така или иначе, ако има четирима, той няма никакви шансове да оцелее в сблъсък с тях. А и ако се стигне до там, той не знае как да се бие с четирима свирепи хищници. Следователно в този случай единствената разумна стратегия ще бъде да побегне към прерията в търсене на високи скали или дълбока река. Или да избере някаква друга смърт, по-лека от тази, която убийците му готвят.

Макар че обикновено той би избягнал стълкновение дори само с двама от тези ловци — или дори само с един! — сега не може да си позволи да бяга, защото има дълг пред Кас и Поли. Предупреди ги да бягат, но ако негодниците са сметнали, че те го укриват, сигурно са ги заловили. Тогава той може да отвлече вниманието на врага и да го отклони от близначките само като им се покаже.

„Бързо, между форда експлорър с мъртвите тела и извънземния звяр на четири колела, към задната врата на сградата. Завърти дръжката внимателно, тихо.“

Заключено.

Къртис натисна вратата по-силно, волята срещу материята. На теория би трябвало да победи — както победи вратата във фермата на Хамънд в Колорадо, както победи вратата на джипа върху автовоза в Юта…

Той няма шесто чувство, нито свръхсили като тези на супергероите от комиксите. Неговата основна разлика се крие в разбирането му на квантовата механика. Не така половинчато както в този свят, а по-пълно изследвана и систематизирана като в другите.

На фундаменталното структурно ниво на вселената материята е енергия. Всичко е енергия, изразена в най-различни форми. Съзнанието е движеща сила, която изгражда всички неща от това необятно море от енергия. Най-вече всеобхващащото съзнание на Създателя, игривото Присъствие в сънищата на кучето. Но дори един простосмъртен, дарен с интелект и съзнание, притежава силата да влияе върху формата и функцията на материята само като упражни волята си. Това не е великата сила на игривото Присъствие, която създава светове и галактики, а една по-низша сила, с чиято помощ можем да постигнем само ограничен ефект.

Дори на този свят, в неговия ранен стадий на развитие, учените, занимаващи се с квантова механика, знаят, че на атомно микроравнище вселената прилича повече на мисъл, отколкото на материя. Те също така знаят, че очакванията и мислите им могат да повлияят на резултата от някои експерименти с елементарни частици като електрони и фотони. Те разбират, че Вселената не е само механично понятие, както са смятали до скоро, и вече са започнали да подозират, че тя съществува и като форма на волята. Че тази сила на волята — божествено съзидателното съзнание на игривото Присъствие — е организиращата сила във физическата Вселена и че тази сила намира отражение в свободата на всеки смъртен да формира и опредяла съдбата си чрез силата на своята воля.

На Къртис тази теория му е до болка позната.

Въпреки това той остава уплашен.

Страхът е неотменен елемент от смъртоносното състояние. Творението в цялото си великолепие и красота, с безкрайния си чар и оригиналност, с всичките си чудеса, както на Създателя, така и на създадените, с цялата си пленителна загадъчност и с цялата радост и щастие, които получаваме от тези, които обичаме, до такава степен ни омайва, че на нас ни липсва въображение да си представим какъв много по-изумителен и великолепен свят ни чака отвъд. И затова, ако вярваме, упорито се придържаме към познатото и тривиалното, уплашени, че въображаемият рай може да се окаже само илюзия.

Заключено. Задната врата на магазина е заключена.

Но не е.

Вътре има малък склад, осветяван не от голата крушка на стената, а от светлината, идваща от другата стая.

Къртис пристъпва навътре. Тихо затваря външната врата след себе си, за да не я блъсне вятърът.

Тишината по принцип успокоява, но тази изнервя. Това е тишината на студената стомана на острието на гилотината, надвиснало на върха, а вратът на жертвата вече е вкаран в отвора отдолу. Плетеният кош чака главата да тупне в него.

Без да губи никога надежда, дори и в страха си, Къртис тръгва към притворената врата, от която се процежда светлина.

* * *

В спалнята на караваната Поли грабна едрокалибрената дванайсетзарядна пушка-помпа с пистолетна дръжка от гардероба, където оръжието седеше зад дрехите.

Кучето гледаше.

Поли отвори едно от чекмеджетата и извади кутия с патрони. Вкара един в цевта и още три в пълнителя.

Кучето изгуби интерес към оръжията и започна любопитно да души обувките на пода в гардероба.

Панталоните й нямаха никакви джобове. Поли пъхна три резервни патрона в сутиена, между гърдите, благодарна на природата, че й е дала достатъчно пищни форми.

Кучето я последва от спалнята през банята към кухнята, но се разсея от миризмата на някаква вкусна храна в шкафа.

Докато Стария Жълтьо душеше трескаво процепа между вратичките на шкафа, Поли пристъпи в дневната и се втренчи в лаптопа на пода.

Компютърът беше прибран в шкафа под телевизора. След трика с картите кучето се изправи на задните си лапи и задраска с предните по шкафа, докато Поли не извади лаптопа, сложи го на пода и го включи.

Изумена, но готова да се подчини на животното, Поли бързо стартира компютъра, а в това време Жълтьо отиде до банята. След малко кучето се върна с четката за зъби на Кас. Използвайки четката като писец, Стария Жълтьо изписа някакво съобщение на клавиатурата.

Минута след като кучето свърши да пише, Поли стоеше онемяла, вперила поглед в монитора на лаптопа, на който пишеше:

БЯГАЙ!

МЪЖ ЗЛО.

ИЗВЪНЗЕМЕН.

ЗЪЛ ИЗВЪНЗЕМЕН.

БЯГАЙ!

Думите бяха абсурдни, несвързани. Ако те бяха написани от някое невръстно дете, Поли нямаше да им обърне такова внимание и нямаше да грабне веднага пушката. Но това, което я накара да предприеме незабавни и драстични мерки, беше фактът, че ги беше написало куче с помощта на четка в зъбите си! Тя не беше ходила в колеж и без съмнение беше изгубила доста мозъчни клетки през трите години в Холивуд, но знаеше какво е истинско чудо. А ако пишещо с четка за зъби куче не е чудо, тогава не е чудо нито отдръпването на Червено море пред Моисей, нито възкръсването на Лазар.

Освен това с неговите странности Ърл Бокман приличаше повече на зъл извънземен, отколкото на прост бензинджия и продавач на дъвки от Невада. Това беше едно от онези неща, които човек усеща интуитивно още от самото начало.

Тя не възнамеряваше да изтича навън и да пръсне главата на Ърл. Сегашното й състояние нямаше да е достатъчно, за да оправдае лед това постъпката си пред съда. Всъщност тя не знаеше какво да прави с пушката, но се чувстваше по-сигурно в компанията на мощното оръжие.

Някакво изпукване я накара рязко да се обърне и да насочи по посока на шума дванайсет зарядната пушка. Слава Богу, източник на звука беше Стария Жълтьо. Кучето си беше заклещило главата в плика от пуканки, който Къртис остави до пътническата седалка.

Поли издърпа целофановия плик. Кучето гледаше глупаво. Не би и предположила, че това създание ще изпише съобщението за извънземната заплаха. Обърна се отново към компютъра в очакване да види празен екран, но думата БЯГАЙ! Все още гореше с бели букви на син фон, а надолу следваха още четири реда тревожна информация.

Стария Жълтьо облиза муцунката си с език. Поли реши да не поставя под съмнение чудесата, нито да пренебрегва съобщението заради глуповатия вид на неговия автор, а с Божия помощ да действа според ситуацията.

И тогава изведнъж се сети:

— Къде е Къртис?

Кучето наостри уши и изскимтя.

Поли отиде с пушката до вратата, пое си дълбоко дъх, както правеше, преди да изскочи гола от летящата чиния и да слезе по неоновите стъпала по време на спектакъла в Лас Вегас, и излезе навън в прерийната вечер.

* * *

Подобно на командос Къртис Хамънд се е съсредоточил в тишината, докато безшумно се опитва да отвори вратата на магазина. Дава си сметка, че е повече поет, отколкото воин, но се концентрира върху незабележимото движение. Влиза вътре и си налага волята да не изкрещи от ужас и да не избяга. Върви приведен в търсене на фалшивата Морийн.

Рафтовете със стока са подредени успоредно на стените на магазина и затова редовете са дълги, а витрините не му позволяват да гледа през предните прозорци на магазина.

Очевидно хората от прерията не държат много на здравословната храна, защото тук не се продават никакви пресни плодове и зеленчуци, а само най-различни пакетирани храни. До задната стена са подредени хладилни шкафове с бира, безалкохолно, мляко и натурални сокове.

В края на първия ред Кътис се поколебава, заслушан за звук, който да издаде позицията на Морийн. Но явно убиецът се е съсредоточил в тишината също толкова старателно, колкото и Къртис.

Накрая се навежда напред и надзърва зад ъгъла към витрината с батерии и газови запалки. Този ред с рафтове е по-къс от другите и води направо към предната част на магазина. А там има само три дълги реда високи рафтове.

Оттук има изглед само към част от покритото с прах стъкло, но не може да види дали Кас и Поли са се качили на флийтууда. За тази цел ще трябва да стане. Рафтовете са по-високи от него, което означава, че ако лошата Морийн се върти някъде отпред, тя няма да го забележи. Въпреки това той остава приведен.

Скоро ще обяви открито присъствието си, за да отвлече вниманието на двойката ловци от близначките. Успехът обаче зависи от избора на най-подходящия момент да се разкрие.

Придвижва се покрай батериите и запалките и внимателно надниква към средния ред. Чисто е.

Продължава към следващия ред витрини — бръснарски ножчета, нокторезачки, джобни ножчета, за съжаление няма никакви сериозни оръжия. Отново спира, за да се ослуша.

Тишината е дълбока, необятна. От това мъртвило на Къртис му се иска да извика само за да докаже, че още е жив.

Внезапно го побиват ледени тръпки. Оглежда се назад, тръпнещ в очакване на дебнещ го убиец. Едва не извиква, когато вижда, че зад него няма никого. Засега.

Протяга се и оглежда реда, който се намира най-близо до предната част на магазина. Веднага забелязва лошата Морийн. Тя стои на около метър от отворената врата и прилича на единия от труповете в джипа.

По-вероятно е тези ловци да се част от глутницата, която го преследва още от Колорадо. Макар че е възможно и да са други. Защото те не пътуват в крадена кола, не използват местен транспорт. Съмнява се, че това са двамата, които, маскирани като каубои, го преследваха на паркинга за камиони в сряда вечер.

Нови или не, ловците са също толкова свирепи и опасни като останалите. Те не са просто някакви отделни типове, а членове на смъртоносен рояк. Цял легион.

Привлечена от движението при бензиновите колонки, Морийн се приближава до отворената врата, след което се показва на прага. В момента тя не може да види Къртис.

Между Къртис и предната врата, върху щанда близо до касата лежи пистолет. Сигурно или мъжът, или жената, които сега са мъртви в джипа, са имали време да извадят оръжието, но не са успели да го употребят. А лошият Ърл го е оставил, когато е излязъл да посрещне караваната.

Въпреки че ловецът отиде при близначките невъоръжен, опасността за тях не е по-малка. Тези убийци са жестоки, бързи като змийско ухапване, по-свирепи и от изгладнели крокодили. Те предпочитат да убиват без подръчни средства, затова често го правят само с голи ръце. Нито красотата на сестрите, нито любезността, нито интелигентността и жизнерадостното настроение ще ги спрат, ако решат да ги унищожат.

Загледат в пистолета, който се намира на около четири метра от него, Къртис решава да използва дадената му възможност. Дори не е необходимо да си припомня предупрежденията на майка си за издебването на подходящия миг. Стрелва се покрай витрините към касата, все още приведен, като белязан от смъртта войник на фронта, покрай който свирят куршуми. Стигнал е наполовина до крайната цел, когато си помисля дали не са му устроили капан.

Лошата жена би могла да се обърне, да се нахвърли срещу него и да го обели като кора на портокал, преди да е успял да изохка.

Къртис обаче не се отказва. Защото той е Рой Роджърс, без да пее, Индиана Джоунс без шапката си, Джеймс Бонд без разбитото мартини, изпълнен с целия героизъм от девет хиляди шестстотин петдесет и осемте филма, които с удоволствие е гледал през двата дни на интензивно триседмично директно пренасяне на данни в мозъка му, преди да пристигне на тази планета. Всъщност голяма част от филмите той още не може да проумее и невинаги може да отличи истината от измислицата от видяното върху сребристия екран в мозъка му. Но понеже филмите го вдъхновиха за свобода и силна страст по този странен свят, той с готовност приема последиците от временния умствен дисбаланс като цената на двудневния, с нищо несравним период на развлечение, обучение и попиване на данни.

Наистина, примерите от филмовите герои са точно това, което му е необходимо в момента, защото стига до мястото на касата и се изправя в цял ръст, без да го забележи Морийн. Тя продължава да стои на вратата, облечена в дрехите на мъртвата жена, обърната към колонките.

Прозорецът зад мястото на касиера е покрито с прах, но Къртис вижда флийтууда. Кас се е подпряла на него и гледа към лошия. Изглежда, не съзнава опасността.

Минали са две минути откакто Поли получи съобщението чрез кучето. Без съмнение тя скоро ще предприеме нещо. Дойде време Къртис да отвлече вниманието.

Когато взима пистолета от щанда, забелязва роман на любимата писателка на Габи Нора Робъртс. Явно всички я четат. Предполага обаче, че книгата е принадлежала на един от двамата мъртъвци, а не на убийците. Едва ли популярността на госпожа Робъртс е стигнала и до другите планети.

Хваща оръжието с дясната и ръка и се навежда напред, за да е готов за отката. Поколебава се обаче, защото мишената до вратата изглежда досущ като обикновена уязвима жена. Къртис е сигурен деветдесет и девет процента, че не е по-уязвима от брониран танк и че изобщо не е жена, нито пък обикновена. Но въпреки това не може да си наложи волята да натисне спусъка.

Този един процент съмнение го измъчва, макар че майка му винаги е повтаряла, че нищо в този живот не може да бъде напълно сигурно. И че когато отказваш да действаш, защото нямаш сто процента гаранция, просто проявяваш морален страх — оправдание, което никога не издържа проверката на времето. Сеща се за Кас и Поли и си задава въпроса, дали мъртвата жена в джипа има еднояйчна близначка, която в момента стои с гръб към него. Смешно притеснение, като се има предвид извънземната машина, маскирана като корвет, като се имат предвид жертвите с пречупени вратове. И все пак момчето е обзето от нерешителност, защото макар да е син на майка си и макар заедно с нея да е участвал в тежки битки и да е виждал много насилие, никога не е убивал досега, не се е обучават да борави с оръжие и никога не е стрелял по живо същество. И тук, в този малък магазин на кръстопътя, той разбира, че убийството, дори и в името на героична цел, е трудно, много по-трудно, отколкото майка му го предупреждаваше. И много по-трудно отколкото във филмите.

Дали благодарение на интуицията или усетила нещо, жената при вратата обръща главата си назад толкова бързо и рязко, че вратът и едва не изпуква. И веднага разпознава Къртис. Очите й са отворени широко като на всяка нормална изненадана жена. Тя вдига ръка, сякаш за да се предпази от куршумите, но в същия миг усмивката й я издава. Усмивката тук е неуместна: усмивка на хищник или на влечуго, което отваря паст, за да погълне жертвата си. Или на леопард, приготвил се за смъртоносен скок.

И в този миг решителността на Къртис се връща, а съмненията се разсейват. Той натиска спусъка веднъж, два пъти, разтърсен от откатите. Вместо да се изплаши от ужасните писъци на убиеца и да падне назад, той не само че се задържа на крака, но тръгва напред. Върви и стреля — отново и отново.

Страхът, че тази жена е злокобна близначка на мъртвата, се изпарява, когато първият куршум се забива в гърдите й. Макар че човешкото тяло добре се представя във войните на този свят, то не е най-идеалната физиология за воин от извънземния биологичен вид. И преди първият куршум да излезе от цевта, лошата жена започва да се превръща в нещо, което Къртис не е виждал досега.

В първият миг убиецът се хвърля срещу него, но той е смъртен, не е свръхестествен. И макар да е изпълнено с ярост, разумът на съществото надделява и то променя траекторията си, стрелва се към високите рафтове с пакетирани храни.

От трите следващи изстреля три улучват крещящия убиец, който се катери нагоре по рафтовете като акробат. Съществото се опитва да се закрепи за купчина консерви, бутилки и пакети, но бута част от тях и отгоре му връхлита лавина. И въпреки това убиецът прави всичко възможно да преодолее препятствията, за да стигне до върха, дори когато четвъртият куршум го улучва.

Докато светкавично се изкачва нагоре, убиецът мутира в повече от една форми, като едновременно от него се раждат рояк убийствени създания, настръхнали от нокти и рога, заби и други остри образувания. Ръце ръкомахат, пипала потръпват, хоботи се протягат, щипци щракат като ножици. Всякакви стърчащи израстъци поникват и в миг изчезват в най-различни сменящи се форми. В сравнение с този биологичен хаос, объркването на Къртис и деформациите му в банята изглеждат като детска шега.

Макар и да е смъртен, звярът няма да умре така лесно, като би умрял Къртис. Духът на всяко зло същество е издръжлив, а в този случай — и плътта му. Раните му няма да зараснат като по чудо, но те не са достатъчни, за да го унищожат.

Къртис не смее да остави зад себе си осакатения, но опасен противник. Само че Кас и Поли са отвън с втория убиец и безпомощни срещу неговата жестокост. В пистолета са останали най-много пет патрона. Той е решен да продължи да отвлича вниманието на втория убиец, за да могат близначките да избягат.

Трескаво си проправя път през падналите от рафтовете стоки и отива до предната врата, като се моли двете благородни и добри Пепеляшки, крехки цветя на Индиана, да не получат като отплата за сърдечното си поведение към него смърт.

* * *

Докато дизелът се вливаше в празния търбух на флийтууда, Ърл Бокман продължаваше да дърдори за най-различни пакетирани ястия от макарони, замразени и незамразени, които той и Морийн продавали в магазина. Говореше не като търговец, който се опитва да си продаде стоката, а като някакъв стеснителен жалък социопат, който смята, че разговорът може да се поддържа жив с най-различни теми, включително със списъци от имена от телефонен указател. Сигурно и до тях щеше да стигне, ако зареждането на караваната се проточи повече.

Ако Кас беше някакъв престъпник или яростен активист срещу излишния шум, тя сигурно щеше да застреля Ърл и това да сложи край на мъчението. Но вместо това гледаше количеството дизел на скалата на колонката и благодареше на Бога, че е развила у себе си такава устойчивост към досадата по време на детството си в провинциална Индиана и в семейството си, понеже приятелите на родителите й бяха преподаватели от колежа.

Стрелбата в магазина веднага оживи нощта — не самата стрелба, а ефектът, който тя оказа върху Ърл. Кас не се изненада, когато той реагира с тревога, но действията му бяха съвсем изненадващи. Тя видя как лицето му се промени след изстрелите. Освен ако не беше върколак по време на пълнолуние, това не беше този Ърл, побъркан по пакетираните макарони. По-скоро беше нещо, за което Кас нямаше да е подготвена, ако не бяха осемте й години занимания с уфология.

Беше се подпряла на караваната, пъхнала ръка в широката си чанта. Още при първия изстрел тя рязко се изправи. Когато и петия гърмеж раздра въздуха и отекна във флийтууда, Ърл изведнъж се усети да продължи да играе ролята си на селски глупак и потисна животното у себе си. Но Кас вече знаеше какво да прави.

Лявата й ръка излезе от чантата, стиснала деветмилиметров пистолет, който с ловко движение прехвърли в дясната. Откри огън, а Ърл Бокман стана по-грозен, отколкото беше досаден досега. Тя отново пъхна лявата си ръка в чантата и извади втори пистолет. Започна да стреля с двата с надеждата, че няма да уцели бензиновите колонки и да избухне пожар, а тя самата да се превърне в танцуваща факла.

* * *

Когато излезе от караваната с дванайсет зарядната едрокалибрена пушка, Поли чу стрелбата и веднага разбра, че идва от магазина.

Поради общия интерес към огнестрелните оръжия, породен от Кастор и Полукс, митологичните древногръцки воини, на които са кръстени, и поради по-скорошния им общ интерес към самоотбраната и бойните изкуства, породен от трите години, прекарани във висшето филмово общество, Поли и Кас браздяха самотните пътища на Америка с увереност, че могат да се справят с всякакви заплахи.

Поли заобиколи караваната отпред и чу една канонада. Разпозна отчетливия звук на двата пистолета на Кас, които беше чувала доста често през годините по стрелбищата-полигони.

Когато се оказа на сцената, стиснала пушката с готовност, тя с изненада откри, че сестра й е изправена пред заплаха, каквато досега не бяха срещали по пътищата. Злият извънземен, за който Стария Жълтьо писа на лаптопа, изскочил от разкъсаните и смачкани дрехи на Ърл Бокман, отскочи назад между двете бензинови колонки, свиващ се и пищящ от болка и ярост, мятащ се като риба на сухо.

— Този е мой — каза Кас спокойно, макар лицето й да беше смъртнобледо дори и на фона на жълтата и червена светлина и въпреки че беше разтворила широко очи, а косата й се нуждаеше от сресване. — Къртис сигурно е вътре — добави, преди да тръгне към непредсказуемия господин Бокман между колонките.

Уплашена за Къртис, Поли забърза към сградата. По пътя огледа по-добре кабинката на бензиностанцията и си каза, че Ърл й харесваше много повече висок, плешив и досаден. Гърчещ се и виещ, съскащ и мятащ пипала — а сега и издаващ още по-яростни писъци, след като Кас отново откри огън по него — той приличаше на нещо (всъщност беше ужасна плаваща маса от няколко неща), за чието ликвидиране човек би повикал фирма за борба с насекомите, чиито служители-терминатори са въоръжени с автоматични оръжия и огнехвъргачки.

Кучето определено знаеше за какво става дума.

* * *

Къртис се претъркулва настрани, за да стигне до предната врата точно навреме, за да види как втория убиец е отблъснат назад към колонките от силен огнестрелен огън. Кас — позна я по голямата чанта, която виси на рамото й — върви след него с два пистолета, чиито дула бълват пламъци. Дори и в спектакъла за десет милиона долара в Лас Вегас тя не е могла да има по-драматично амплоа от това. Дори и да е била гола с шапка от пера. Момчето обаче си пожелава тя да е опитна с оръжията, както с танците и акробатиката. И веднага се изчервява от това си желание — макар и да има проблеми с пълното вживяване като Къртис Хамънд, на дълбоко емоционално равнище той се превръща все повече в човек. Което е добре.

Ето идва Поли с пушка. Изглежда не по-малко драматично от сестра си, макар и да е напълно облечена. Когато вижда Къртис в отворената врата, тя го вика по име, очевидно успокоена.

Може би това за успокоението му се е сторило, защото когато се приближава до него, тя насочва пушката право към главата му и му извиква. Има пълно право да му се сърди и гневи, задето е довел двама убийци в живота й. Не би я винил, ако го застреля направо тук и сега, макар че очакваше тя да прояви малко повече разбиране и макар че ще му е мъчно да си отиде.

Тогава осъзнава, че тя му крещи: „Долу, долу, долу“. Той се просва на пода и тя открива огън по вътрешността на магазина. Стреля четири пъти по мутиралата Морийн, ранена преди това от него. Съществото спира да пищи и крещи.

Изправя се на крака. Къртис е толкова изненадан, когато вижда как Поли вади патрони от гърдите си подобно на фокусник гълъби от цилиндър, че без да съзнава надзърта в магазина, за да види какво е станало. Там лежи нещо, което би създало сериозни затруднения на съдебния лекар при описването. Лежи между разпръснатите пликове от снакс и чипс, с които е поръсен и трупът.

— Има ли още от тия проклетии? — пита го Поли, останала без дъх, вече презаредила пушката.

— Още доста — отговаря Къртис. — Но не тук — още не.

Кас най-накрая се е справила с убиеца. Идва насам. Изглежда така отнесена, както Къртис не я е виждал досега.

— Резервоарът сигурно вече е пълен — казва тя, като го гледа странно.

— Сигурно — отговаря той.

— Най-добре е да се махаме оттук веднага — добавя Поли.

— Сигурно — съгласи се Къртис, защото макар че не иска да ги поставя отново в опасност, още по-неприятно му е да продължи сам, пеша и през нощта.

— Щом потеглим, трябва да ни обясниш много неща, Къртис Хамънд — казва Кас.

— Вие също.