Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
One Door Away From Heaven, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
meduza (2010)
Корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Дийн Кунц. Входът за рая — платен

ИК „Плеяда“, 2003

История

  1. — Добавяне

Глава 45

Поли кара с отворен плик пуканки в едната ръка и студена кутия бира в поставката за чаши в седалката й.

Да държиш отворена бутилка или друг съд с алкохол в превозното си средство, докато караш, е нарушение на закона, но Къртис се въздържа от забележка. Не иска да повтаря грешките от контакта си с Габи, който много се обиди, когато момчето му напомни, че трябва да слагат предпазните колани.

Двулентовата асфалтова настилка на шосето очертава прерията като молив на северозапад от ранчото „Ниъри“. Според близначките пътят на юг води към дива пустиня и в крайна сметка към още по-дивите хазартни игри в Лас Вегас.

Още не са уточнили посоката си, нямат план, с който да постигнат справедливост и възмездие за семейство Хамънд. Нямат никаква идея как да постъпят с Къптис и къде да го настанят. Докато ситуацията не се изясни и те седнат сериозно да помислят, близначките са загрижени единствено той да е свободен и жив.

Къртис одобрява тази схема. Гъвкавостта е най-силното предимство на един беглец. Беглецът с точен и ясен план се превръща в лесна плячка и жертва на собствените си действия. Мъдрост на мама. Така или иначе скоро ще трябва да изостави сестрите и затова всяко планиране, надхвърлящо рамките на следващите два часа, е безсмислено.

Поли кара бързо. Караваната се носи из прерията като ядрен боен всъдеход по повърхността на далечна луна.

В дневната Кас си почива на един диван, който се намира точно зад седалката на шофьора. Кучето е легнало до нея и също почива. Блажено се наслаждава на галенето и чесането.

По настояване на сестрите Къртис заема седалката до шофьора, която разполага с доста екстри, включително и възможност за завъртане във всички посоки. Обърна седалката към шофьора и към дневната, той може да вижда едновременно и двете жени.

Макар че е само със саронга хавлия, той вече не го притеснява. Чувства се като полинезиец, като Бинг Кросби в „Пътя към Бали“.

Дават му и на него плик с пуканки и кутия портокалов сок, макар че е поискал бира.

Това е по-добре. Щастлив е, че е попаднал в компанията на сестрите Кастория и Полуксия Спелкънфелтър. Намира подробностите за живота им невероятни, такива, каквито не е гледал и по филмите и не е чел по книгите.

Родени са и са отгледани в едно провинциално градче в Индиана, което Поли нарича „една дълга дупка от тухли и дъски“. Според Кас най-вълнуващите развлечения, които градчето предлага, са да гледаш как пасат кравите, как пилетата кълват, а свинете спят. Къртис обаче не може да си представи какво забавно може да има в подобни занимания.

Баща им Сидни Спелкънфелтър е преподавател по гръцка и римска история в един частен колеж, а жена му Имогена преподава история на изкуството. Сидни и Имогена са мили и любящи родители, но в същото време са и, както казва Кас „наивни като рибки, които мислят, че светът се ограничава само с техния аквариум“. И понеже и техните родители били академици, Сидни и Имогена години наред обяснявали на другите философията на живота, а самите те водели жалко съществуване.

Въпреки че били сред учениците им гимназисти, Кас и Поли зарязали колежа и заминали за Лас Вегас. След около месец се превърнали в гвоздея на програмата на един от големите хотели в столицата на хазарта. Започнали да танцуват в едно вариететно шоу в трупа от седемдесет и четири танцьори, дванайсет изпълнителки на еротични танци, два слона, четири шимпанзета, шест кучета и един питон.

Поради силния интерес към акробатиката и жонгльорството след една година работа те се издигнали до небосклона на Лас Вегас — участвали в атрактивен шоуспектакъл за десет милиона долара, чийто основен сюжет бил контактите с извънземни. Те играели извънземни кралици-акробатки, които заговорничели да превърнат всички мъже на земята в сексуални роби.

— Тогава за пръв път се заинтересувахме от НЛО — разкрива Кас.

— В откриващия танцов номер — припомня си Поли — ние слязохме по стълбичка от една огромна летяща чиния. Беше невероятно.

— И не трябваше да сме голи през цялото време — добавя Кас. — Е, от летящата чиния излязохме голи, разбира се.

— Както биха сторили едни извънземни кралици на любовта — допълва Поли. Двете се усмихват сладко, което напомня на Къртис за безсмъртната Голди Хорн.

Къртис също се засмива, развеселен от тяхната самоирония.

— След първите две минути обличахме страхотни костюми, подходящи за акробатика на трапец и за жонглиране — казва Кас.

— Ако жонглираш с плодове, когато си гол, рискуваш да сграбчиш тези пъпеши, дето не трябва — обяснява Поли.

Двете отново се изкискват, но този път Къртис не разбира шегата.

— Последният път бяхме — разказва Поли — само с шапките с пера, с оскъдни костюми и ботуши на високи токчета. Продуцентът настояваше, че това било автентично облекло на една кралица на любовта.

— Кажи ми, Къртис, колко извънземни кралици на любовта си видял със златисти ботуши с високи остри токчета? — пита го Кас.

— Нито една — отговаря той.

— Така му казахме и ние. С тези дрехи изглеждаш глупаво. Така не би се облякла нито една кралица, в което и да е кътче на вселената. Нямахме нищо лично против шапката с пера, но колко извънземни биха носили такава?

— Николко.

— Частно казано, и продуцентът беше прав за себе си — обажда се Поли. — В края на краищата колко извънземни кралици на любовта си видял изобщо?

— Само две — признава Къртис, — но никоя от тях не беше жонгльор.

Поради някаква причина близначките доста се развеселяват.

— Но едната от тях можеше да мине за нещо като акробат — продължава Къртис, — защото можеше да се огъва на кълбо и да оближе петите на краката си.

Това твърдение само предизвика още кискане от страна на момичетата Спелкънфелтър.

— Но в това няма нищо еротично — бърза да уточни той. — Тя се прегъва, както змията се свива. От тази си поза тя може да скочи шест метра и да откъсне главата ти с челюсти.

— Я се опитай да направиш от това музикален номер за Лас Вегас! — предлага Кас и двете със сестра й започват да се смеят още по-силно.

— Е, аз още не знам нищо за представленията в Лас Вегас — отговаря Къртис, — но със сигурност е по-добре да се изпусне тази част, в която тя инжектира яйцата си в откъснатата глава.

Поли казва през смях:

— Не и ако го направиш с достатъчно блясък, скъпи.

— Ти си голяма скица, Къртис Хамънд.

— Вярно е, много си забавен и си шегаджия — съгласява се Поли.

Докато слуша как близначките си кискат, като Поли в същото време управлява волана с една ръка и бърше сълзите си от смях с другата. Къртис решава, че е постигнал по-голям успех при обуването.

Летят на северозапад по сякаш безкрайната асфалтова лента, красива и тайнствена като всяко едно шосе в американските филми. Носят се към залязващото слънце, което огрява прерията и й придава огнен червено-жълт блясък. Мощният двигател на флийтууда ръмжи уверено. В компанията на великолепните Кастория и Полуксия и свързания с Бог Жълтьо, с плик пуканки и портокалов сок, изкъпан и напълно контролиращ биологичната си идентичност, Кърти се чувства много по-уверен от преди. И смята, че сигурно е момчето с най-голям късмет.

Когато Кас отива да вземе дрехите му от сушилнята, кучето тръгва с нея, а момчето обръща седалката си към пътя отпред. Втори пилот само по място, въпреки това той се чувства изпълнен със сила и енергия от бързото и внимателно каране на Поли.

Говорят си за флийтууда. Поли знае всичко за голямото превозно средство, за конструкцията и работата му. Това е двайсеттонен гигант, дълъг трийсет метра и половина, с дизелов двигател, автоматична скоростна кутия, шестстотин и осемдесет литров резервоар за гориво, седемстотин и трийсет литров резервоар за вода, система за спътникова навигация GPS. Говори за караваната както младежите говорят за техните спортни коли във филмите.

Изненадва се да чуе, че тази модификация по поръчка струва седемстотин хиляди долара. Като ги пита дали богатството им се дължи на кариерата в Лас Вегас, Поли отговаря отрицателно. Били забогатели — но не много — като се омъжили за братята Флъкбърг.

— Но това е една трагична история, скъпи, а аз не съм в настроение да я разправям.

Тъй като винаги са се увличали по механичните устройства и поправянето на коли, Поли и Кас са добре подготвени за продължителното пътуване. Каквото и да се счупи или износи, те могат да го поправят, ако имат резервни части. А те винаги носят със себе си резервен комплект.

— Няма нищо по-хубаво от това да се поизцапаш с машинно масло и грес и да се изпотиш, докато работиш по колелата — отсича Поли. — И в крайна сметка, да поправиш нещо със собствените си ръце.

Тези жени му изглеждат изключително чисти и добре поддържани, направо сияещи от чистота и миришещи приятно. И макар да е направо влюбен в тях, любопитно му е да ги види мръсни, потни, боравещи с ключове и отвертки, сновящи около техния механичен мастодонт.

Наистина, мисълта за Кастория и Полуксия, суетящи се около двигателя, толкова настойчиво се върти в главата му, че се пита какво му е толкова привлекателното на това. Странно.

Следвана по петите от Стария Жълтьо, Кас се връща на мястото си и докладва, че е изгладила дрехите на Къртис.

Той се връща в банята, за да свали саронга и да се облече. Тъжно му е, времето му, прекарано със сестрите Спълкънфелтър, е към своя край. Заради тяхната безопасност трябва да избяга при първа възможност.

Когато се връща напълно облечен на мястото на втория пилот, слънцето вече почти е залязло и последните червени лъчи образуват тънка дъга на хоризонта на запад. Прилича на притворено око на свиреп гигант, който ги гледа от Космоса. Къртис се настанява на седалката по-удобно, когато дъгата се преобразява от яркочервена в бледопурпурна. Скоро и пурпурното изчезва, сякаш окото се затваря. Но нощта продължава да ги наблюдава.

Ако наоколо има ферми и имения-ранчо, те са построени толкова далеч от шосето, че дори от високата кабина на караваната не могат да се видят, закрити от буйната трева, от дърветата и най-вече от далечното разстояние.

Рядко срещат коли, запътили се на юг. Те прелитат покрай тях с огромна скорост, сякаш бягат от някъде. Още по-малко коли, тръгнали на север, ги задминават, защото Поли непрекъснато държи педала на газта натиснат и само най-големите куражлии могат да я изпреварят, включително и един сребрист шевролет корвет модел 1970, чиито обитатели подсвирват на сестрите от възхищение.

Поради повишения си интерес към ските, парашутизма, криминалетата, родеото, призраците, полтъргайстите, джаза, техниките за оцеляване в негостоприемна среда и резбата върху кост (сред много други неща), близначките са много общителни и приказливи. Еднакво приятно е както да им говориш, така и да ги слушаш.

Къртис обаче проявява най-голям интерес към богатството на техния НЛО фолклор, теориите им за живот в други светове и подозренията им за намеренията на извънземните, които идват на Земята. Опитът му сочи, че човешката раса е единствената, чиито фантазии за това какво има в непознатата вселена, са много по-странни от действителността.

В далечината нещо блести. Не са фаровете на приближаваща ги кола, а по-скоро е неподвижна светлина някъде до шосето.

Пристигат на един кръстопът, на който има комплекс от бензиностанция и супермаркет. Те обаче не са онези лъскави стандартни сгради, каквито могат да се видят из цялата страна, а се помещават в дървена сграда, обслужвана само от двама-трима души.

Във филмите места като това често са обитавани от психари. В подобни безлюдни райони лесно могат да се прикрият и най-ужасните престъпления.

И тъй като движението е маскировка, Къртис иска да продължи да се движи, докато стигнат многолюден град. Близначките обаче предпочитат първо да заредят с гориво.

Поли отбива от шосето върху неасфалтирана площадка пред сградата. Камъчета отскачат от колелата на флийтууда.

Има три колонки: на две от тях се зарежда бензин, а на третата — дизелово гориво. Над тях има навес, който да пази от дъжд и слънце, както при съвременните бензиностанции. По средата между два пилона — червена и жълта светлина, се помещава будката с гишето. Тези колонки са по-високи от нормалните, сигурно са поне два метра. Върху всяка от тях има нещо като стъклена топка.

— Фантастично. Тези са сигурно още от трийсетте години — казва Поли. — Рядко можеш да ги видиш в наши дни. Когато зареждаш гориво, можеш да видиш как то минава през кълбото.

— Защо? — пита Къртис.

Тя свива рамене.

— Просто така работят.

Лек ветрец поклаща светлините на пилоните и те започват да мигат, отразявайки се в сферите на колонките.

Омагьосан от машините, Къртис се пита:

— Те могат ли да предсказват бъдещето или нещо такова?

— Не. Просто е супер да ги гледаш.

— Направили са си труда да монтират тези стъклени топки само защото е супер да ги гледаш? — Той поклаща глава от възхищение към съществата, които превръщат в изкуство дори всекидневните предмети. — Тази планета е чудесна.

Близначките слизат първи — Кс с голяма чанта, преметната през рамо. Двете имат програма, която по прецизност съперничи с военните планове: всичките десет гуми трябва да се огледат с фенерче, маслото и течността в скоростната кутия да се проверят, резервоарът на чистачките трябва да се напълни…

Мисията на Стария Жълтьо е по-прозаична: трябва му тоалетна. И Къртис тръгва с кучето, за да му прави компания.

Застават до стъпалата и се вслушват в шепота на ветреца, който идва от огрените от луната равнини на северозапад. Нощният въздух е изпълнен с някаква миризма, която кара Жълтьо да впрегне сетивата си и да разбере какъв е произходът й.

Колонките са разположени до единия край на дългата каравана. Близначките изчезват зад завоя, за да търсят продавача. Душещото куче се насочва към задната част на караваната. Не с обичайното животинско любопитство, а целенасочено, съсредоточено. Къртис тръгва след духовната си сестра.

Завиват откъм задната част и минават покрай лявата страна на флийтууда. Пред тях, от колонките изниква овехтелият магазин. Вратата е полуотворена.

Кучето спира и отстъпва крачка назад. Сигурно защото омагьосаните колонки го разсейват.

Отблизо Къртис вижда, че в тях няма нещо кой знае колко магическо. Докато гледа към кълбата, които в момента са празни и през тях не минава гориво, отраженията на червената и жълтата сигнални светлини проблясват на стъклената повърхност. Но тези проблясъци са някак зловещи. Нещо недоброжелателно обитава сферите.

До караваната висок плешив мъж разговаря с близначките. Той е с гръб към Къртис и на разстояние десет метра, но в него има нещо много нередно.

Козината на кучето настръхва и момчето подозира, че така то изразява недоверие към непознатия. Недоверие, предадено му чрез специалната им телепатична връзка.

Макар че Стария Жълтьо изръмжава тихо и очевидно не изпитва добри чувства към служителя от бензиностанцията, погледът на животното е насочен другаде. То се втурва към западната част на сградата, а Къртис забързва след него.

Сигурен е, че на кучето вече не му е до тоалетна.

Отстрани има слабо осветен паркинг. В мрака се вижда един форд експлорър, едва забележим на лунната светлина. Къртис предполага, че джипът е на мъжа, който говори с близначките отпред.

Сребристият корвет, който ги задмина също ги чака тук. Старият Жълтьо напрегнато оглежда колата и тихо изскимтява.

Луната огрява по-ясно спортната кола от джипа, но кучето се затичва към задната част на експлоръра. Изправя се на задните лапи и опира предните в задната броня, вторачило се в задното стъкло. То обаче е прекалено високо, за да може да види нещо през него.

Поглежда към Къртис.

Момчето се поколебава, но кучето настойчиво стои отзад.

В мрака не може да види как кучето потреперва, но чрез духовната връзка усеща колко е притеснено.

Страхът като прокрадваща се котка си пробива път до сърцето на Къртис, а оттам из цялото му тяло.

Отива до кучето и също се вторачва в задния прозорец. Не може да различи дали джипът превозна нещо, или това са само сенки.

Кучето продължава да потупва с лапи по бронята.

Къртис се опитва да отвори. Задният капак се вдига.

С отварянето автоматично се включва вътрешната светлина. В багажника има два трупа. Те са завързани като чували.

Сърцето му прескача като лудо.

Щеше да избяга ако не беше син на майка си. По-скоро обаче би умрял, отколкото да посрами паметта й с действията си.

Би се отвратил от погнуса и жалост, ако не беше обучен да реагира на всеки ужас като част от оцеляването, като на тест, който трябва да бъде разчетен бързо, за да може да спаси себе си и другите.

„Другите“ в случая означава Кас и Поли.

Висок, плешив и мъжки, първият от труповете е пълно копие на служителя на бензиностанцията, който говореше преди малко с близначките. Къртис не видя лицето на човека, но е убеден, че то е идентично на това в колата, само че не е изкривено от ужас.

Буйна и лъскава кестенява коса обрамчва и смекчава чертите на лицето на мъртвата жена. Нейните широко отворени кафяви очи са втренчени изненадано — сигурно от първите впечатления от вечността, които тя е усетила в мига, в който душата й е напуснала този свят.

По никоя от двете жертви не се забелязват видими рани, но и двамата явно са със счупени вратове. Главите им са под такива неестествени ъгли, че гръбначните им стълбове сигурно са прекършени. За ловците, които трепнат пред ужаса и убийствата, подобен почерк е необичайно чист и жалостив.

По-скоро нуждата, а не жалостта, са причината за тези травми. Труповете са без обувки и горни дрехи. За да се маскират като жертвите си, убийците са се нуждаели от костюми без дупки и кървави петна.

Ако комплексът на бензиностанцията и магазинът се управляват само от неколцина членове на семейството, тогава тук в багажника лежат майката и бащата. Техният бизнес и техните самоличности са им били отнети насилствено.

Вниманието на кучето е насочено отново към корвета. Интересът му не е чак толкова силен, че да отиде до спортната кола, към която проявява явен страх. Изглежда, е колкото объркано, толкова и притеснено. Накланя глава първо наляво, после надясно, примигва, обръща се наполовина с гръб към колата, но после отново рязко се обръща напред, сякаш е забелязало нещо да мърда.

Може би в корвета ги чака нещо по-лошо от находката в експлоръра. Тогава той ще запази дистанция и също няма да се приближава. Вместо това, използвайки сетивата на кучето, Къртис се отваря по-пълно за тяхната духовна връзка и поглежда към корвета с неговите очи.

Отначало духовната му сестра, изглежда, не вижда нищо повече от него. Но после само за секунда осветената от луната кола мержелее като мираж. Кола-мечка с вътрешно запалване, корвет от 1970. Изглежда, формата на колата маскира нещо много страховито и ужасно. Кучето примигва един-два пъти, но спортната кола не помръдва и си остава на мястото. Жълтьо обръща глава настрани и в продължение на две-три секунди с крайчеца на окото си, наблюдава това, което Къртис не може да улови: транспортно средство не от тази Земя, по-гладко дори от подобния на акула корвет. Като звяр, роден да се нахвърля с ярост върху акули. Тази машина изглежда толкова могъща, че не може да бъде възприета просто като някакво творение на дизайнери и инженери. За да я опишеш, ти е необходим езикът на военната терминология, защото въпреки нейната гладка повърхност тя прилича на крепост на колела: с компактни подпори, валове, бойници, апарели, аеродинамични кули, умалени и пригодени за превозното средство.

Имайки пред себе си тези разкрития, той не може да стои тук нито секунда повече. По-лошите негодници са пристигнали.

Нервите му са опънати като струни на цигулка, а мрачното му въображение ги опъва още повече, рисувайки бъдещето.

Смъртта е тук. Тя никога не е била толкова пълнокръвна и реална, колкото е в момента, и чака да пирува с кости и плът.

Ловците сигурно подозират, че Къртис се намира в караваната. Разумната съдба и неговата сестра по дух го изведоха от флийтууда и го накараха да завие зад сградата, за да се озове на това осветено от луната убийствено място, без да го забележат. Но няма да остане неразкрит за дълго: може би две минути, с повече късмет три.

В мига, в който се покаже, ще го разпознаят.

Затова изпраща кучето при поли.

Уплашено, но вярно до гроб, то се отдалечава с лек тръс.

Къртис не храни илюзии, че може да оцелее при подобна среща със смъртта. Врагът е твърде близо, той е силен и безпощаден. Едва ли едно малко и беззащитно момче-сирак без майка би могло да го победи.

Но таи все пак някаква надежда, че би могъл да предупреди Кас и Поли, че те биха могли да избягат с кучето и да не ги убият заради него.

Стария Жълтьо изчезва зад ъгъла на сградата. Обичан, познат, приятелски дух, то винаги помни за присъствието на своя Създател — и сигурно той ще му потрябва сега повече от всякога.