Дийн Кунц
Входът за рая — платен (14)

Глава 14

Изпъчил се на табуретката при гишето на закусвалнята, бедният глупав Бърт Хупър знае, че е шофьор на камион, че яде пиле и гофрети, но не съзнава, че е абсолютен Форест Гъмп, добросърдечен, но въпреки това идиот. Без да храни към никого зли намерения, той сочи към коридора, който води към тоалетната.

Двамата каубои тръгват към Къртис.

Донела им вика нещо, но дори тя, с нейното туловище, не може да ги спре само с думи.

Вдясно от Къртис се намира врата с малко стъклено овално прозорче. Прозорчето е прекалено високо, за да може да погледне през него. Затова бута вратата и влиза вътре, без да знае какво го чака там.

Озовава се в голяма кухня с под от бели керамични плочки. Редици с големи фурни, котлони, хладилници, мивка и маси за готвене, всичките от неръждаема стомана, блестящи и лъскави. Между тях има тесни коридорчета, през които едно дребно момче, ако се навежда, коленичи и пропълзи, ще може да избяга.

Не всички ястия се приготвят от двамата готвачи в салона. Кухненският персонал е голям и има много работа. Изглежда, никой не проявява интерес към Къртис, когато той влиза.

Фурна до фурна, покрай дълги три метра котлони, редици с дълбоки тигани с цвъртящо в тях олио. После Къртис заобикаля дълга маса за готвене и бързо се шмугва в тясно работно коридорче с гумени постелки на пода. Стои приведен, надява се да не забележат каубоите. Гледа да не се блъска в хората от персонала, притиска се между тях, навежда се наляво, надясно, но вниманието им вече е насочено към него.

— Хей, хлапе.

— Какво правиш тук, момче?

— Внимавай къде вървиш!

Тъкмо влиза в следващото коридорче, когато чува как двамата се приближават. Не би сбъркал стъпките им. С арогантността и жаждата за кръв на гестаповци те с трясък влизат през вратата, токовете на ботушите им ясно и отчетливо тропат по плочките на пода.

Кухненският персонал първоначално реагира объркано. Никой не се осмелява да гъкне, всички застиват на местата си като манекени. Никой не дръзва да попита кои са тия двама нахалници, никой не трака със съдове, сигурно защото всички се страхуват, че те са агенти от федералните имиграционни власти и са тръгнали да прибират нелегалните имигранти. А тук има най-малки един такъв. Страх ги е, че ще сграбчат дори работниците с изрядни документи, ако те им се изпречат.

Само с присъствието си обаче каубоите вече са спечелили приятели на Къртис. Докато приведеното момче напредва педя по педя през кухнята, готвачите и помощниците им се отдръпват пред него, освобождават му прохода, закриват го с телата си, за да не го видят каубоите, и го упътват с едва видими жестове към задния изход.

Той е уплашен, в устата му изведнъж загорчава, сигурно от очаквания вкус на собствената му гибел. Дробовете го стягат и всяко вдишване и издишване представлява голямо усилие за него. Сърцето му бие като лудо — и въпреки това долавя вкусните аромати на печено пиле, шунка, пържени картофи. Страхът не успява изцяло да потисне глада му и макар че слюнката му е горчива, апетитът му не намалява.

Шумът отзад му подсказва, че убийците се опитват да го проследят. Хората от персонала разбират, че тези двамата не представляват закона, и се развикват.

Къртис се спира до една маса с чисти чинии и макар че все още е приведен, се осмелява да вдигне глава. Надзърта между две купчини чинии и вижда един от преследвачите си на четири-пет метра от него.

Ловецът има красиво и симпатично лице. Ако се беше усмихнал, вместо да им се зъби, ако си беше сложил маската на любезността, щеше да предразположи готвачите към себе си и те да му посочат къде е жертвата.

Но въпреки че Къртис понякога се лъже от външния вид, сега ясно долавя, че в главата на този има само мисли за убийства. Да изцедиш сок от изсушени праскови ще е по-лесно, отколкото да го накараш да прояви съчувствие. По-скоро камъкът би се разчувствал.

Докато се придвижва в коридорчето за приготвяне на салати, мрачният каубой се оглежда наляво и надясно, разбутва пред себе си мъжете и жените, сякаш са мебели. Партньорът му го следва, но се кани да избере друг път.

Служителите на ресторанта като че спират да протестират. Сигурно защото стоманеното безразличие на ловците към тях и хладнокръвната им упоритост са прекалено заплашителни. Можеш да видиш хора като тези само по телевизията — да стрелят по магазини или офиси заради решението на нечия съпруга да се разведе, защото стрелецът е бил уволнен или поради някаква друга шантава причина. Все пак с дискретни движения и кимвания работниците от кухнята продължават да насочват Къртис към изхода.

Приклекнал, клатушкайки се и използвайки ръцете си за равновесие, също като уплашена маймуна, момчето завива зад ъгъла и се озовава в голям касапски цех. Сблъсква се с един готвач, който гледа сърдито ловците. Облечен целият в бяло, той би могъл и да е ангел, като се има предвид, че държи плик с няколко хотдога, току-що стоплени.

Стаята е разтърсена от трясък, издрънчават счупени съдове. Някой от коридора се втурва през вратата. Към каубоите. Още по-тежки и забързани стъпки по плочките. Гласове. После викове: „ФБР! ФБР! Стой, стой, стой“!

Къртис сграбчва плика с храната. Изненадан, готвачът го оставя да го вземе. Със съкровището в ръцете момчето се шмугва покрай готвача, устремено към свободата си и обяда си, изненадано от пристигането на ФБР, но без да е обнадеждено от последното развитие на нещата.

„Когато има дъжд, вали“ — казваше майка му. Тя никога не беше твърдяла, че мисълта е нейна. Универсалните истини често се превръщат в клишета. „Когато има дъжд, вали, а когато вали, реките преливат и изведнъж се оказваме жертви на наводнение. Но когато има наводнение или потоп, ние не изпадаме в паника, нали, момчето ми“? И той винаги бе готов с отговора: „Не, никога не изпадаме в паника“. А тя пък му казваше: „Защо не изпадаме в паника, когато има наводнение“? Тогава той отговаряше: „Защото сме прекалено заети да плуваме и да се спасяваме“!

Някъде зад него в кухнята чинии падат и се разбиват на пода. Тенджера или някакъв друг съд издрънчава по плочките. Лъжици или вилици, може би ножове, се разсипват. Иззвъняват по керамичните и неръждаемите стоманени повърхности със звук, подобен на камбани, които отбелязват настъпването на Страшния съд.

После се чуват изстрели.