Дийн Кунц
Входът за рая — платен (36)

Глава 36

Напред, сред непознати земи, сред мрака на нощта, докато облаците изчезват на изток и небето се изяснява, момчето кара на запад, насочван от кучето.

Постепенно пустинята остава отзад и гумите нагазват в тревисти прерийни храсталаци.

Изгревът е розов и тюркоазен. Оцветява небето, което вече е станало чисто като сълза. Един ястреб се рее във висините. Отражението му на земята е ясно и отчетливо.

Двигателят изгасва, защото бензинът е свършил. Тогава ще трябва да продължат пеша. Земята е плодородна, не са виждали такава, откакто са тръгнали от Колорадо. В моментът, в който джипът се движи с последните капки бензин в резервоара, вече свършва и прерията. Стигат до плитка долина, където тече рекичка, очертана от двете страни от дървета. Бреговете й са покрити със зелена трева.

По време на дългото пътуване никой не стреля по тях и пред тях не се изпречиха никакви овъглени трупове. Километри назад единствените светлини бяха тези на звездите на небето. На сутринта ярките точки отстъпиха място на най-близката до Земята звезда.

Сега, когато Къртис излиза от джипа, единствените звуци са на заглъхващия двигател.

Стария Жълтьо е изморен, което е нормално. Оказа се добър разузнавач и навигатор. Отива до потока и започва шумно да пие. Къртис коленичи до животното и също утолява жаждата си.

Не вижда никаква риба, но е сигурен, че трябва да има.

Ако беше Хъкълбери Фин, щеше да знае как да лови риба. Разбира се, ако беше мечок, щеше да хване дори повече риба и от Хък.

Не може да бъде Хък, защото той е просто измислен герой. Не може да бъде и мечок, защото е Къртис Хамънд. Дори и наоколо да се навърташе мечок, който да му даде подробни данни за строежа на мечешкия организъм и поведение, не би дръзнал да остане гол и да се опита да бъде мечок, да лови с лапи риба от реката, защото, когато по-късно отново се превърне в Къртис и си облече дрехите, ще трябва да започне от нулата с изграждането на новата си самоличност. А тази самоличност е най-голямата му надежда за оцеляване и затова лошите ще го забележат по-лесно, ако се появят с техните проследяващи бинокли.

— Сигурно съм глупав — казва той на кучето. — Сигурно Габи беше прав. Той определено ми изглеждаше умен. Знаеше всичко за правителството и ни измъкна от опасността. Сигурно и за мен беше прав.

Кучето не мисли така. С типичната си кучешка преданост, то го поглежда и помахва с опашка.

— Добро пале. Обещах да се погрижа за теб, а сега сме дори без храна.

Осланяйки се на обучението си по оцеляване, момчето може да събере ядливи корени, гъби и зърна. Кучето обаче няма да иска да яде подобни неща.

Стария Жълтьо привлича вниманието му към джипа, като дотичва до колата и застава до затворената предна врата.

Когато Къртис отваря, кучето скача на седалката и слага лапи на жабката.

Къртис отваря жабката и вижда три пакета със сандвичи, пакет с нарязано телешко месо, пуешко, два плика фъстъци и шоколад.

В жабката също така намира талона на колата, от който разбира, че собственикът на колата се казва Клиф Мууни. Очевидно ако той има роднинска връзка с безсмъртния Габи Хейс, сигурно е по майчина линия. Къртис запомня адреса на Клиф, на който ще пише някой ден, за да му се извини и да му изпрати пари като компенсация за неудобството.

С находките от жабката момчето и кучето се настаняват до потока под широко разперените клони на дърветата, известни като онтарийски тополи.

От филмите Къртис знае за местните ботанически видове, както и за местната фауна. Знае местната физика, химия, висша математика, двайсет и пет местни езика, как да приготви вкусен ябълков пай и много други неща.

Ала независимо колко обширни са познанията ти, невъзможно е да знаеш абсолютно всичко. Къртис е наясно с ограниченията на своите познания и за бездната на непознатото.

Седнал и облегнал се на дънера на дървото, той къса телешката пастърма на парчета и дава на кучето.

Така или иначе знанието не е мъдрост, а ние не сме дошли на този свят само за да се тъпчем с факти и цифри. Този живот ни е даден, за да можем да си спечелим следващ. Безценният дар е шанс за извисяване на духа, а знанието е едно от многото предпоставки за израстването на духа. Мъдростта на мама.

Докато слънцето изгрява все по-високо и постепенно измества нощта, над поляната пада лека мъгла, сякаш земята издишва сънищата на погребаните в недрата й поколения.

Кучето гледа мъглата с голям интерес. С наострени уши и вдигната глава то гледа не към храната, а към загадъчната пелена върху поляната.

Животинският му вид е надарен с ограничен, но значителен интелект, а също с чувства и надежда. Това, което най-много го различава от човека и от другите по-висши форми на живот, не е умственият му капацитет, а неговата невинност. Кучето проявява егоизъм само когато от това зависи оцеляването му. Никога не проявява излишна самовлюбеност. Тази невинност носи със себе си яснота на възприятието, благодарение на която животното може искрено да се радва на чудесата на сътворението дори и при най-незначителни случаи и мигове, да забелязва тези чудеса и да си дава непрекъснато сметка за тях, докато повечето хора прекарват дни, седмици, а често и целия си живот в егоистично чувство на възхищение и удивление пред сътворението.

Разопакованата пастърма, естествено, е по-важна от поляната и мъглата. Докато яде, кучето продължава да се диви и в същото време да се наслаждава на вкуса на месото.

Къртис отваря единия от пликовете със сандвичи. Дава на Жълтьо два от шестте с фъстъчено масло. Сега вече то има всичко необходимо.

По-късно ще му осигури по-балансирано хранене, но здравословната храна ще почака, докато не изчезне реалната опасност да бъдат изкормени, обезглавени, нарязани на парчета, накъсани и смачкани, смлени. Когато животът ти виси на косъм и бягаш, за да се спасиш, това е достатъчно оправдание да ядеш полуфабрикати.

Стария Жълтьо отпива отново от потока, после се връща при Къртис и ляга, долепил гръб до бедрото му. Докато се храни, той го погалва бавно и нежно. Кучето скоро ще заспи.

Движението спомага за прикритието, а преместването в пространството е движение. Ще бъде в по-голяма безопасност, ако продължи да се движи и ако стигне до оживена местност и се смеси с хората.

Кучето обаче няма неговата издръжливост. Не може да го накара насила да тича до изтощение и без сън, да бяга, докато не падне мъртво на земята.

Изяжда и последния от четирите сандвича в първия плик, всичките шест от втория, после и шоколада, след което приключва със закуската си с фъстъците. Животът е хубаво нещо.

Докато се храни, мислено се връща към момента, в който Габи избяга от тях. Поведението на пазача беше най-малкото ексцентрично.

Личността и държанието на Габи бяха най-странното нещо за Къртис за цялото му приключение. Макар че много неща за избухливия пустинен плъх не са му ясни и го озадачават, внезапното бягство от джипа, съчетано с мръсния език и падането върху солта са най-необясними. Не може да се съгласи, че добронамерената му критична забележка за произношението на думата „кохонес“ би могла да предизвика у стареца подобна бурна реакция.

Едно друго обяснения се върти в главата на Къртис, но той още не може да го формулира ясно. Докато умува по въпроса, кучето започва да сънува.

Животното от време на време леко скимти. Предните лапи потръпват, а по движението на задните Къртис отгатва, че Жълтьо сънува, че бяга.

Слага длан върху тялото му, което се вдига и спада с дишането. Усеща пулса — силен и бърз.

За разлика от момчето, чието име взе, сегашният Къртис никога не спи. Затова и не сънува. Любопитството го кара да се съсредоточи в специалната връзка момче-куче, която синхронизира неговото съзнание с това на духовната му сестра. Тока той навлиза в тайния свят на сънищата.

„Легнал между няколко полета, самата тя пале, бозае от цицката на майка си, обгърната от майчината топлина и обич. Сърцето на майка й пулсира през гръдното зърно в устата й. После палето с удоволствие се оставя майка му да го оближе с топлия голям език и с влажния черен нос… Тромаво, но упорито, се изкачва по косматия хълбок на майка си, сякаш от другата страна се намира някаква тайна, която непременно трябва да разкрие. Трябва да види, трябва да види… Но след козината следва зелена трева, свирещи щурчета. Музиката им трепти в кръвта на малкото пале… И ето, вече е по-голямо куче, което тича през гъстата трева и гони оранжева пеперуда, ярка като пламък, горящ мистериозно във въздуха… от поляната навлиза в гората. Сенки и мирис на бучиниш, на гниещи листа и елхови иглички. Пеперудата пърха, ярка като слънцето, но ето, че в един миг залязва и сенките я закриват… Около кучето крякат дървесни жаби, долавя се миризма на елен и то тръгва по нея. Не се страхува от все по-плътните сенки, защото игривото Присъствие е с него и никога не го е напускало…“

Единият сън плавно премина в следващ, като между двата няма никаква връзка. Единственото общо нещо между тях е удоволствието и насладата: насладата е връвта, спомените са като светли маниста, нанизани на нея.

Къртис потрепва от вълнение и екстаз.

Тази поляна за него става по-малко реална, отколкото полята в съзнанието на кучето. Ромонът на поточето е някак по-далечен от квакащите жаби в ясните и реалистични сънища на животното.

Къртис започва да изживява по-отчетливо съня и тръпките зачестяват. Това не е просто удоволствие от свободата да си сто процента жив и енергичен. Удоволствие и наслада, които обаче са съпътствани от мисълта, че свещеното игриво Присъствие е винаги до теб.

Тичайки с Жълтьо в сънищата му, Къртис търси да види постоянния им спътник. Очаква в един миг да зърне божествено лице, гледащо го зад клоните. Тогава кучето споделя с Къртис върховната си мъдрост, идваща от неговата съвършена невинност и чистота. Така той опознава истината, което е едновременно и разкритие, и нова мистерия; и радостна еуфория, и дълбока депресия. Момчето разпознава присъствието навсякъде около него. То не е ограничено от клоните или от дънерите на дърветата, То е вездесъщо. Къртис успява да почувства това, което до този момент е знаел само от вярата и здравия разум. Успява да го почувства за един опустошителен миг — това, което само едно невинно и вътрешно чисто създание може да почувства: изключителна правота на сътворението от бряг до бряг сред морето от звезди. Ясен звън в сърцето, който прогонва всички страхове и целия му гняв. Чувство за принадлежност, за цел и надежда, за насладата да си обичан.

Чистата наслада се сменя от пълно всепоглъщащо блаженство и благоговеенето на момчето става още по-силно. Благоговеене и боготворене, в които няма и следа от ужас. Чувство, изпълнено с любопитство към чудесата на природата; чувство, освобождаващо го от всякакъв егоцентризъм и мания за значимост. И тъкмо преди блаженството да достигне кулминационната си точка, по-силното потреперване на момчето събужда кучето.

Сънят свършва, а с него и връзката с вечността, блажената близост с игривото Присъствие. Къртис е обзет от чувство за празнота и загуба.

В своята невинност, будно или спящо, животното винаги живее с мисълта и усещането за присъствието на неговия Създател. Но когато е будно, духовната му връзка с Къртис не е толкова пълна и дълбока както когато спи.

Преливащото в различни нюанси синьо на лятното небе постепенно се превръща в златисто. Огрява зелените ливади и блести във водите на потока.

Никога преди природата не е била толкова жива и пълнокръвна. Накъдето и да погледне, денят е наелектризиран, изпълнен с енергия, направо шокиращ със своята хубост и разнообразие.

Избърсва лицето си, а през това време кучето лиже пръстите му, отчасти за утеха, отчасти от любов и привързаност, но и защото харесва соления вкус на сълзите му.

Момчето остава със спомените за вечността. Но само със спомените — вече не може да я почувства. Въпреки това не тъгува за рязкото прекъсване на божественото преживяване. Да, животът щеше да е непоносим ако по всяко време чувстваше и усещаше духовната близост със своя Създател.

Още с раждането си кучето е било дарено с тази способност. Свикнало е с нея и се чувства добре, защото невинността не му позволява да осмисля ставащото и да се съмнява.

За Къртис, както и за цялото човечество, подобна духовна близост с твореца трябва да бъде запазена за отвъдния живот или за един от многото животи в отвъдното, когато настане дълбок покой и когато невинността се възроди.

Когато иска да стои, стои. Когато иска да се движи, се движи.

Сълзите по бузите му са изсъхнали. Избърсва лицето с ръкавите на ризата си и дълбоко си поема дъх.

Най-връхната точка на слънцето се намира на изток от сегашното му положение на небето. Докато са почивали под дървото, е минало пладне.

Възстановен и отдъхнал, Стария Жълтьо тръгва по брега и души цветята. Над поляната духа лек ветрец.

Изведнъж сцената започва да се струва на Къртис опасна и омайваща. В края на краищата този ден не е обикновен — трети ден от преследването. И поляната не е обикновена. Като всички полета между раждането и смъртта тя заплашва да се превърне в бойно поле.

Както и преди опасността ще дойде от изток, следвайки слънцето. Ако изобщо някъде може да се намери убежище, то ще е на запад. И те трябва веднага да пресекат потока и да продължат нататък.

Свирва на кучето и то се приближава до него. Тръгват един до друг. Кучето не е вече негова сестра по дух, то е част от неговия дух.