Серия
Бюканън-Ренард (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Slow Burn, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 184 гласа)

ЕПИЛОГ

В един великолепен петъчен следобед Кейт — със сестрите си Изабел и Кийра — влезе в Първа национална банка в Силвър Спрингс и щастливо съсипа живота на трима души.

Беше наистина хубав ден.

По нейно указание Андерсън проведе дълъг разговор с новия президент на банката, Анди Радклиф, и й уговори среща. В офиса на Радклиф се събра внушителна групичка. Бившият счетоводител на Лиа Макена, невестулката Тъкър Симънс, и неприятната му жена Ранди смятаха, че идват за прехвърлянето на компанията на Кейт на тяхно име. Едуард Уолъс също беше там. Той бе кредитният инспектор, който добави няколко екстри към документите за кредита, след като Лиа ги подписа.

Главен инспектор Дръмонд чакаше сестрите във фоайето и влезе заедно с тях в кабинета. Изабел и Кийра отказаха да седнат. Останаха прави до Дръмонд край вратата.

Кейт не си направи труда да се представи или да поздрави. Просто подаде на президента на банката една папка.

— Вътре са документите за заема, които е подписала майка ми, Лиа Макена. Ще забележите, че тя е изброила всичко, което притежава. А сега, моля, прочетете оригинала, който е заведен тук, в банката.

— Пипали сте архивни копия? Това е незаконно — възрази Уолъс.

— Незаконно. Чухте ли това, главен инспектор Дръмонд? — попита Кейт.

Радклиф накара Уолъс да замълчи.

— Аз дадох папките на госпожица Макена. — Той се обърна към Кейт: — Какво мога да направя за вас?

— Виждате ли какво е било добавено? — попита тя. — Този, който е променил документа, дори не си е направил труда да имитира почерка на майка ми.

— И всичко друго, което притежавам, включително „Кейт Макена Къмпани“ — прочете Радклиф. — Да, няма съмнение, че това е добавено допълнително.

Всички погледнаха Уолъс. Той скочи на крака.

— Сега си спомням. Бях забравил да добавя тази подробност. Бях пуснал търсене… да, търсене, и открих, че Лиа Макена е съсобственик на фирмата на Кейт Макена.

— Извинете, че ви прекъсвам, но коя сте вие? — попита Ранди Симънс.

Кейт дори не погледна жената. Дръмонд отговори вместо нея.

— Тя е Кейт Макена, ето коя е.

Ранди грабна чантата си.

— Мисля, че трябва да си тръгваме, Тъкър. Няма смисъл да стоим повече.

— Седнете веднага — заповяда Дръмонд.

— Може ли да погледна документите за заема? — попита Тъкър. Той извади очилата от джоба си и си ги сложи. Наведе се и прочете документа с добавките на Уолъс.

Явно видя уличаващото доказателство, защото се напрегна. Главата му се дръпна назад и той тайно, но трескаво направи знак на Уолъс да не говори. Опитваше се да не го прави очевидно, но поклати глава леко, изкашля се, за да привлече вниманието му, погледна го с широко отворени очи и пак поклати глава.

Този не толкова незабележим намек за Уолъс да мълчи остана неразбран. Уолъс се хвърли в атака, самоуверен, защото беше сигурен, че никой не може да докаже, че е направил нещо нередно.

— Това е голямо недоразумение. Добавих фирмата на Кейт Макена към списъка с притежанията на госпожа Макена и съобщих на госпожа Макена за добавката.

— Съобщили сте на майка ми? — повтори Кейт.

Тъкър се изкашля и отново поклати глава.

— Със сигурност й съобщих — каза Уолъс. — Обадих й се и й съобщих за промяната по телефона, а тя се отби в банката, за да се подпише. — Обърна се към Радклиф и каза: — Винаги съм много стриктен с подробностите и се старая да правя всичко по правилата. Ще видите, че отдолу на страницата съм записал датата и часа на разговора си с госпожа Макена.

— Говорили сте с майка ми? — попита Кейт. Тъкър правеше всичко възможно да привлече вниманието на Уолъс и да го накара да млъкне.

— Да, със сигурност говорих с нея.

— Това трябва да е било много трудно.

— Не, съвсем не.

— Според датата, която сте записали, сте говорили с майка ми три седмици след смъртта й. — Кейт не можеше повече да се владее. — Майка ми умираше и вие сте го знаели. Дошла е при вас за заем, за да плати болничните си сметки. Вие сте възприели това като чудесна възможност, която не трябва да се изпуска. Свързали сте я с Тъкър Симънс и жена му и тримата сте измислили целия план.

— Какво си мислехте, че Кейт ще се примири? — попита Кийра.

— А може би си мислехте, че докато тя разбере какво сте направили, ще е късно? — добави Изабел. — Как не ви е срам! Майка ни никога не би застрашила компанията на Кейт. Никога.

— Колко други хора сте ограбили по тази схема? — попита Кейт.

— Не се тревожи Кейт, аз ще разбера — обади се Дръмонд.

— Ако загубя работата си заради фалшиви обвинения… — започна Уолъс.

Дръмонд го прекъсна.

— Съмнявам се да може да упражняваш професията си от затвора.

— Тъкър, заведи ме вкъщи. Веднага! — настоя Ранди.

— О, не мисля, че ще си отидете вкъщи точно сега — каза й Дръмонд. Прокурорът чете доказателствата срещу вас цяла сутрин. Мисля, че вече си е изяснил какви обвинения да ви предяви. Най-добре всички да отидем в участъка.

Дръмонд изведе тримата заподозрени от банката.

Щом в офиса утихна, господин Радклиф се обърна към Кейт:

— Уверявам ви, че банката ще сътрудничи напълно на полицията при разследването. Също така сме готови да изплатите заема на майка си с друг заем — необезпечен. Ако се отбиете в банката утре, ще съм подготвил документите.

— Благодаря — каза Кейт.

— Не, аз трябва да ви благодаря — отвърна той. — За Първа национална банка е чест, че избрахте нас — под контрола на Андерсън Смит, разбира се — да съхраняваме средствата на благотворителния тръст.

Кейт и сестрите й си тръгнаха усмихнати. Щом излязоха, Изабел се разсмя на глас.

— Току-що тегли заем, а дари милиони долари. Не използва нито цент от наследството си, за да изплатиш заема на мама.

— Тя не би искала да го направя — обясни Кейт.

— Аз какво ще правя със земята в Шотландия? — попита Изабел.

— След като завършиш, отиди да я видиш, после решавай.

— Ами ти, Кийра? Какво ще правиш с акциите, които получи?

Кийра сви рамене.

— Още не съм сигурна, но каквото и да реша, името на мама ще фигурира.

Стояха пред колата на Кийра и я чакаха да изрови ключовете си от чантата.

— Ей, познайте какво — каза Изабел. — Чух много смешна новина. Рийс Крауел е сгоден. За някакво момиче от Европа.

— Бедното момиче — каза Кийра.

— Хайде, търси по-бързо ключовете — подкани я Кейт. — Дилън пристига следобед.

— Вече определихте ли дата за сватбата и аз ще бъда ли сред поканените? — попита Изабел.

— Не сме определили дата и да, ще бъдеш на сватбата.

— Знаех си, че ще се омъжиш за Дилън.

— Защото имаш такъв нюх по отношение на мъжете? — каза Кийра. Тя намери ключовете и след малко вече пътуваха към дома си.

— Наистина имам нюх за мъжете — настоя Изабел.

— И затова искаше да излизам с Нейт Халинджър. Много умно! — напомни й Кейт.

— Просто му предложих нещо за пиене — отвърна Изабел възмутена.

Кейт спря да обръща внимание на разговора на сестрите си, когато спряха на алеята пред къщата. Видя, че Дилън стои на верандата и я чака. Беше пристигнал по-рано. Вълнението я завладя.

Струваше й се дреболия, че е дарила за благотворителност милиони долари и че ще изтегли огромен заем.

Дилън й махна с ръка и се усмихна. Друго не й трябваше.

Край
Читателите на „Бавно изгаряне“ са прочели и: