Джули Гарууд
Бавно изгаряне (26)

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Кейт сякаш имаше шесто чувство как с думи да разсее напрежението. И една нейна усмивка бе достатъчна.

Дилън знаеше, че тя се страхува. Беше минала през ада и белезите й още бяха пресни, но изправеше ли гръб, тя караше другите да се съобразяват с нея. Удивителна жена.

Той, от друга страна, бе целият на дупки. Хубаво признание от един детектив от полицията.

Чичото бе поставил Кейт в опасна ситуация. Дилън не се интересуваше от парите или мотивите на стареца. Съзнателно или не, Комптън Макена е дал на племенниците си повече от осемдесет милиона причини да желаят смъртта на Кейт.

Мисълта, че някой може да я нарани, го вбесяваше. И го ужасяваше. А това не беше никак добре. Той влагаше прекалено много емоции в този случай, по дяволите. Беше прекалено… обвързан. А как се случи това?

Кейт изучаваше лицето му. Той се взираше през предното стъкло, без да вижда нещо конкретно.

— Дилън? — започна тя.

— Няма да позволя на никого да те нарани. — Обещанието бе толкова категорично, че гласът му трепереше.

Кейт прибързано заключи, че той има нужда да бъде успокоен.

— Мислиш, че се тревожа да не би да не си в състояние да ме защитиш, защото неотдавна беше прострелян?

Боже, тя не говореше със заобикалки. Той се разсмя.

— Да, точно това ме притеснява, позна.

— Знам колко си добър в работата си — продължи тя. — И знам, че имаш отлични препоръки. Изобщо не се тревожа.

— Радвам се да го чуя — каза той сухо.

— Значи проблемът е решен, — рече тя.

— В голяма каша съм се забъркала, а?

— Определено — кимна той.

— Колко време, мислиш, ще трае?

— Не мога да ти дам срок.

Знаеше го, разбира се, но все пак се надяваше да чуе нещо. Целият й живот е поставен на изчакване и тя не можеше да направи нищо — нито с фирмата, нито с личния си живот, — докато не се оправеше тази бъркотия.

Изведнъж осъзна колко глупави са разсъжденията й. Важното в момента е да остане жива.

Дилън грабна мобилния си телефон и отвори вратата.

— Ще се обадя на Нейт. Андерсън му бе дал имената на роднините и той се канеше да ги провери всичките. Би трябвало вече да знае нещо. Ти стой вътре.

Остави двигателя включен, за да работи климатикът.

Нейт очакваше обаждането на Дилън с нетърпение. Вдигна на първото позвъняване и бързо му каза какво е научил за братята.

— Да започнем с най-малкия, Юън — рече той. — Занимава се с бодибилдинг и е ужасно избухлив. Последно е имал три висящи съдебни дела, всичките побои. Преди година пратил един човек в Спешното, разбил челюстта на друг и пребил почти до смърт някакъв барман, защото не му обръщал внимание. Адвокатите му правят чудеса, за да го опазят от затвора, и Юън им дължи доста пари. Преди няколко години се включил в бизнес за производство на фитнес уред, но проектът се провалил, така че сега разчита на наследството, за да изплува. Ако не получи парите, може да се озове в затвора много скоро.

Дилън чу шумолене от листове.

— Така… — продължи Нейт. — Брайс… най-големият, нали?

— Да — няма криминално досие. Но пак не е стока. Започнал да пие твърд алкохол още в колежа и докато се дипломира, вече бил заклет пияница. Няколко пъти е влизал в болница заради проблеми с черния дроб. Отказва да спре обаче. Преди около осемнайсет месеца опитал да го включат в списъка на чакащите за трансплантация на черен дроб. Не го одобрили, защото продължавал да пие. От това, което разбрах, тогава превъртял за известно време, дори опитал да си купи черен дроб. И той е разорен като Юън. Пробвал да търгува с акции, но в крайна сметка загубил всичко. Трябва да видиш кредитното му досие. Не преброих колко страници е. Много е задлъжнял. Не се тревожи, че накрая жена му ще трябва да плаща заради него. Андерсън Смит каза, че според лекарите на Брайс му оставали шест месеца, после черният му дроб щял да откаже напълно.

— Ами жена му? — попита Дилън. — Забелязах, че не носи халка. Разделени ли са или разведени?

— Не, още са женени. Канела се да подаде молба за развод, но й казали, че Брайс умира, и тя решила да остане с него до края.

— От Андерсън ли научи това?

— Да. Той я уважава. Как се казваше тя?

— Ванеса.

Дилън чу ново шумолене от листове. Минаха няколко секунди и Нейт каза:

— А, ето я и нея. Няма криминално досие. Дори не е глобявана за превишена скорост. Получила е няколко награди за благотворителната си дейност. Има малка фирма за вътрешен дизайн. Чичото я харесвал.

— Ами Роджър Макена?

— Запазих най-доброто за накрая. Ти си видял всички тези хора, нали? Бил си в офиса на адвоката заедно с Кейт, нали така?

— Да.

— Обзалагам се, че е било много интересно. Чух, че Кейт се отказала.

— От наследството?

— Да. Жалко, че не бях там да видя реакциите на братята.

— Тя не искаше парите. Беше готова да подпише документ, че се отказва от всичко, докато не чу Брайс, Роджър и Юън да обиждат семейството й. Това я накара да промени решението си.

Последва дълга пауза, после смях. Нейт очевидно се забавляваше с новината.

— Браво на нея.

— Ти какво научи за Роджър? — попита той, опитвайки да накара Нейт да се съсредоточи.

Дилън крачеше из паркинга, докато го чакаше да намери бележките си за средния брат.

Кейт го наблюдаваше от колата. Не чуваше нищо от разговора му, защото климатикът бучеше силно и Дилън беше далеч от нея.

После се обърна и й се усмихна. Новините от Нейт явно не бяха ужасни. Дилън нямаше да се усмихва, ако чуваше ужасни неща.

Усмивката не продължи дълго. Кейт откъсна поглед от него само за секунди, докато извади телефона си от чантата, и когато отново го погледна, не можа да повярва на промяната. Вече не беше спокоен, а направо яростен, толкова яростен, че всъщност крещеше по телефона.

— Мили боже! — прошепна тя. Стори й се, че го чу да вика някакво мъжко име — може би Джак, — и се запита кой е той.

Намали климатика и опита да чуе нещо повече от думите на Дилън, но не долови нищо, освен ръмженето му от време на време.

Намръщи се. Не е редно да крещи, особено на бедния, претоварен от работа детектив и тя щеше да му го каже веднага щом се върне в колата.

Няколко минути по-късно тя също крещеше в собствения си телефон и не й пукаше от това.

Изслуша съобщението от доставчика си на кутии, Хейли, и не можа да повярва на чутото. Наложи се да го прослуша повторно.

— Все се разминаваме — казваше Хейли. — Моля те, обади ми се и ми кажи какво да правя. Някаква жена… някаква луда жена… постоянно нахълтва в офиса ми и опитва да промени всичко. Казва се Ранди Симънс и настоява, че тя е новият собственик на фирмата на Кейт Макена. Мислех, че това е безвкусна шега. Ако можеш да я видиш, да видиш как е облечена, ще разбереш защо мисля, че е смахната. Тя е много… — Хейли замълча за секунди. — …недодялана. Но, Кейт, тя не иска да се махне и когато й казах, че съм се чула с теб по телефона и че не си ми споменала нищо за продаване на компанията, тя ми обясни, че било естествено да не казваш нищо, защото се чувстваш унижена и посрамена. Каза, че си просрочила заема си.

Когато за първи път слушаше съобщението, Кейт започна да крещи точно в този момент. Шокът не отмина напълно, защото тя започна да крещи и втория път, като го чу.

— Можеш да си представиш моята реакция — продължи Хейли. — Направо останах без думи. Мисля, че това се стори много забавно на Ранди. О, представи си, тя ми каза да не се безпокоя. Нямала планове да ме уволнява, стига да съм правела каквото иска тя. Напомних й, че аз съм собственик на своята компания и че имам доста голям брой клиенти. Обясних й съвсем ясно и просто, че не може да ме уволни, защото не работя за нея. Обаче не мисля, че тя ме разбра. Каза, че била толкова развълнувана, че вече си има компания, та нямала търпение да се захване за работа. Все ми повтаряше, че ще направи големи промени. И чуй това. Каза, че твоите цветове са прекалено незабележими…

Най-после се осъзнах и й отвърнах да ми докаже, че е новата собственичка на компанията, преди да прави каквито и да било промени. Тя ме увери, че съпругът й движи нещата, и обеща всички документи да са на бюрото ми преди края на месеца. Междувременно аз да не съм поръчвала нищо повече за теб, което не може да се върне. Кейт, трябва да ми се обадиш и да ми кажеш какво да правя. О, между другото, не знам как го е направила, но тя е научила името на фирмата, която изработва панделките ти, и се обадила директно на тях да откаже поръчката. Казала им, че е новият собственик и че иска да смени цвета с някакъв, който привлича вниманието. Още не е сигурна какъв цвят ще бъдат кутиите, но панделките щели да са яркосини с цикламен ръб. От фабриката се обадиха да ме питат какво да правят. Моля те, позвъни ми при първа възможност. Наистина имам нужда от помощ.

Кейт продължаваше да крещи срещу слушалката, когато Дилън се върна в колата. Той разбра, че тя не говори с никого, защото държеше телефона пред себе си с опъната ръка и му крещеше нечленоразделно.

— Кейт, чуй ме… — Не успя да продължи.

— Тя ми сменя панделките. Можеш ли да си представиш? Разправя на хората, че е собственик на компанията ми. Заемът… онзи заем… тя е знаела за заема, който майка ми… трябва да е жена му.

Беше така ядосана, че трепереше и говореше толкова бързо, че Дилън различи единствено думите „панделка“ и „невестулка“.

— Трябва да ме изслушаш — настоя той. — Забрави за панделката…

— Няма да забравя за моята панделка. Веднага ще се обадя на адвокат, ще я закова тази малка невестулка. Как смее той… и тя… да ми сменят панделката? Искала цикламено. Можеш ли да си представиш…

Докато говореше, размахваше телефона си. Дилън избегна удара веднъж, после грабна телефона от ръката й и го постави върху таблото.

Пак се опита да привлече вниманието й.

— Кейт…

Тя не спираше.

— Мислиш ли, че кредитният инспектор от банката също е в играта? Ако е той, ще отиде в затвора заедно с невестулката. Как смеят да…

Той хвана лицето й с длани и я принуди да го погледне.

— Кейт. — Не извика името й, но го изрече доста силно. Успя да привлече вниманието й. — Имаш много по-големи проблеми от панделката.

Пусна я, облегна се назад и я изчака да се успокои. Думите му най-после проникнаха през мъглата на гнева й и тя толкова се смути от ненормалното си поведение, че се извини.

— Съжалявам. Не трябваше да крещя. Просто ми дойде като шок. Опитват се да ми откраднат компанията… тези подли…

Той бързо я прекъсна, преди тя отново да набере скорост.

— Но ти няма да им позволиш.

— Няма, прав си. Няма да им позволя. — Тя най-после се овладя.

— Готова ли си да ме изслушаш?

— Да, готова съм. Какво ти каза Нейт?

— Братовчедите ти са големи отрепки. Брайс е натрупал огромен дълг, който ще тежи на жена му, когато той умре. Има цироза и докторите не му дават повече от шест месеца.

— Не се изненадвам — каза тя. — Наистина има вид на умиращ.

— Той е само на трийсет и пет и вече е съсипал черния си дроб с пиене.

Дилън премина на Юън. Кейт не се изненада от разказа за избухливия му характер. Юън беше способен да излезе от релси и при най-малката провокация.

— А Роджър е комарджията в семейството.

— Да — кимна тя, — В записа Комптън каза, че Роджър е пропилял на хазарт четиристотин хиляди. Това със сигурност е преувеличено.

— Не, съвсем точно е. А очевидно това не го е спряло. Сега дължи на един лихвар още седемстотин хиляди.

— Не — прошепна тя. — Сигурен ли си? Седемстотин? Това е лудост. Кейт поклати глава. — Нищо чудно, че се разплака.

— Още не си чула лошата новина. Роджър е заел парите от Джони Джакман. А той е много опасен. Има невероятни връзки и освен това е с репутация, която трябва да пази. Той ще си получи парите по един или друг начин.

— Говориш, сякаш го познаваш.

— Не съм се запознавал с него, но съм чувал доста. Федералните ще са много доволни от такъв развой. От доста време се опитват да го пипнат. Нейт не може повече да ги държи настрана. Той има нужда от тях. Ние също.

— Какво следва?

— Да те опазим жива.

— Искам да се прибера вкъщи — прошепна тя.

Той губеше търпение с нея, но я разбираше.

— Знаеш, че не може да си отидеш.

Тя не опита да спори.

— Колко време?

— Зависи.

— Не трябваше да приемам парите. Не ги исках. Но после ги чух да казват онези ужасни неща за моето семейство… особено за майка ми, и реших да отвърна на удара. Най-добрият вариант ми се стори да взема парите.

— Нищо нямаше да се промени и да не ги беше приела. Този, който иска да те премахне, няма да рискува ти да промениш решението си. Залогът е прекалено висок.

— Значи всичко, което ми се случва, е свързано с тези пари?

— Трябва да приемем, че е свързано с парите. Чу какво каза Комптън. Той е променил завещанието си преди известно време, но според датата на видеото, е записал обръщението си едва преди няколко седмици. Тъй като експлозията се е случила след записа на обръщението, въпросът е кой е знаел за него?

— Видя колко шокирани и възмутени са братята, а Ванеса изглеждаше направо слисана.

— Вярно. Така че или един от тях е голям актьор, или е замесен играч, за когото не подозираме.