Серия
Бюканън-Ренард (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Slow Burn, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 184 гласа)

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Сутринта дойде твърде бързо и Кейт се събуди без никакви съжаления. След нощта, която прекараха заедно, тя може би трябваше да се чувства малко неловко в негово присъствие и да избягва погледа му. Но съжаления? Не, нямаше съжаления.

Зарадва се, че се събуди първа. Той спеше по корем, а едната му ръка висеше от леглото. Възглавниците, чаршафите и одеялата бяха на пода. Прекараха истински дива нощ.

Кейт започна да се тревожи едва под душа. Дали не беше казала нещо, което не трябва, в страстните моменти, когато той я караше да губи ума си? Дали не каза, че го обича? Мили боже, дано да не е. Не можеше да си спомни. Молеше се да не е изрекла тези думи. Ами ако ги беше казала… тогава какво? Да се преструва, че не е? Не се сети за нищо по-добро и се спря на този вариант. Политиците постъпваха така постоянно, дори под клетва. Преструваха се, че не знаят нищо. Щом те можеха да лъжат, защо пък не и тя.

Добре, най-после се случи. Дилън я накара напълно да загуби разсъдъка си.

Никога нямаше да излезе от душа, ако не спреше да мисли за него. А днес трябваше да свърши толкова много работа. Обеща на Андерсън да се запознае със съдържанието на папката. Изглежда, той искаше тя да разбере как чичо й е натрупал богатството си. А съветниците и счетоводителите му щяха да са на линия, за да отговорят на въпросите й. Реши, че няма избор. Трябваше да прочете папката.

Но не беше разгледала и снимките на баща си. Предната вечер бе прекалено уморена, за да стигне до тях.

Кейт бързо се облече. Прибра гримовете и тоалетните си принадлежности в несесера и отвори вратата.

Дилън тъкмо ставаше. Косата му бе разрошена, беше гол. Когато тръгна към нея, стомахът й се сви на топка.

— Добро утро — каза тя весело.

Той изръмжа в отговор. Очевидно не си падаше по ранното ставане.

Мина покрай нея, хвана я за ръката и преди тя да успее да реагира, я целуна. Веднага й се прииска да го прегърне. Тялото му беше толкова топло и…

Спря се. Тези мисли щяха да й създадат проблеми.

— Трябва да прочета онази папка, а ти се разсъни спокойно.

И при най-малкия намек от негова страна, щеше да го последва в леглото. Втурна се към масата, взе папката и плика със снимките. Чу вратата на банята да се затваря и се отпусна. Спаси се по чудо от похотливите си мисли, а ако имаше късмет, Дилън щеше да излезе от банята облечен.

Отиде при леглото си, изрита обувките и седна, опряла гръб на таблата. Беше готова. Отвори папката и започна да чете… при което й се догади. Ужасният старец бе документирал всяка придобивка със самохвални бележки в полето и след като прочете около петнайсет страници дума по дума, тя разбра начина му на действие и прескочи останалото.

Натрупал богатството си, като купувал компании, после изстисквал докрай и продавал остатъците.

Ако Андерсън й бе казал, че Комптън е бизнесмен с нюх, който внимателно изгражда портфейла на инвестициите си чрез покупка и продажба на собственост, Кейт едва ли щеше да се впечатли и навярно нямаше да е толкова отвратена. Много находчиви и амбициозни хора правят състояние по този модел и Кейт би предположила, че Комптън попада в категорията им. Но след като видя черно на бяло какво е направил и как го е сторил, положението бе съвсем различно. Той си служеше с измами и даваше обещания, които после не спазваше, само и само да постигне целите си. Несъмнено не бе имал никакви скрупули. Колко ли хора беше съсипал през годините, колко бяха останали без работа заради него? Всичко това не означаваше нищо за Комптън Макена, той не се интересуваше от семействата, разчитащи на заплати от фирмите, които ликвидираше. Човешкият фактор не го интересуваше, състраданието не бе в неговата природа.

Единственото, което беше от значение за Комптън Макена, са парите и как да спечели още и още.

Стореното не беше подсъдно. Но беше неморално. А той бе отишъл в гроба горд с постиженията си. Нима е направил записките на подвизите си само за да я впечатли?

Мили боже, той наистина е вярвал, че тя е като него.

След като прочете финансовата му история, разбра, че първото й решение е било правилното. Тя не можеше и не възнамеряваше да изхарчи и долар от парите му за себе си, за семейството, за фирмата, за бъдещето си.

Комптън Макена беше егоцентричен и жесток човек. Тя не е като него и щеше да го докаже. Каквото и да решеше да направи с парите, трябваше да е най-добрият вариант и когато го стореше, се надяваше Комптън да се обърне в гроба.

Кейт захвърли папката, взе плика и го отвори. Настроението й веднага се подобри. Имаше десет снимки, всичките черно-бели.

Откри, че баща й е бил красиво момче. Изглеждаше ослепително в училищната си униформа. Определено е бил дете с привилегирован произход, помисли си тя, като изучаваше снимката му в екип за поло, гордо изправен пред един кон. На друга фотография той беше на четири или пет години, стоеше на една морава и гледаше усмихнат към обектива. На заден план се виждаше къща — не, не къща, имение. Там ли е живял?

Нямаше снимки с родителите му или с други роднини. Това й се стори странно и тя се зачуди дали няма други фотографии на баща й, прибрани някъде. Реши да помоли Андерсън да провери.

Тъкмо прибираше последната снимка в плика, когато Дилън дойде.

— Готова ли си? — попита той.

— Почти.

Тя прибра плика и папката в пътната си чанта.

Дилън сгъваше чаршафите и ги поставяше в единия край на леглото, заедно с възглавниците, които вдигна от пода. Той забеляза, че тя прибра папката, и я попита:

— Не искаш ли да я вземеш при себе си в колата, за да я дочетеш?

— Вече я прегледах.

— Възхити ли се? Останах с впечатлението, че това е целта на човека, подготвил съдържанието й.

— Не се впечатлих.

Тя провери банята и гардероба, за да се увери, че не е забравила нищо, но Дилън я бе изпреварил. Дори мокрите кърпи бяха сгънати и поставени върху плота.

Спряха да закусят в кафенето на хотела, но и двамата не бяха особено гладни. Веднага щом се озоваха в колата, Дилън погледна картата, за да се ориентира как да избегне магистралите в посока Силвър Спрингс.

— Трябва да се обадя на Андерсън — каза Кейт. — Не искам да ме чака на срещата в три.

— Но ти можеш да бъдеш при него в три — възрази той. — Всичко зависи от това как ще се организираш.

— В Савана ли се връщаме? Няма ли да е опасно? Струва ми се ужасна идея. Предупреждавам те. Ако влезем в онзи офис и видя кошница с цветя наоколо, няма да отговарям за действията си. Ще направя нещо ужасно. Сигурна съм. Не знам точно какво, но няма да позволя да пострадаш и ти. И дума да не става. Просто не можем да се върнем там. Реших го.

Той опита да прекъсне тирадата й, но Кейт се бе развихрила. Когато най-после млъкна, за да си поеме дъх, той каза:

— Още не знаем дали трябва да се връщаме в офиса на Андерсън. Може той да ни донесе документите.

— О.

— Само това ли ще кажеш? О?

— Може би преувеличих в реакцията си.

— Може би?

Тя бръкна под седалката, за да извади куфарчето си.

— Ако го бе казал по-рано, нямаше да се разстройвам толкова. — Кейт намери документите, които търсеше, и ги извади.

— Какво е това? — попита Дилън.

— Документите за заема на майка ми. Искам да ги прочета отново. А другата папка е от болниците. Последната година прекара повече време там, отколкото у дома.

В следващите двайсет минути Кейт внимателно изчете всеки лист, всяка сметка, касова бележка и най-после разбра. Сълзите замъглиха погледа й. Малкото пари от застраховката на баща им бяха свършили и в отчаянието си майка им бе подписала всичко, за да не обремени дъщерите си със своите разходи.

Болничните сметки бяха астрономични. Как ли се е тревожила, но мълчаливо, без да каже на никого, потискайки болката и страха вътре в себе си.

Сълзите рукнаха по лицето й. Кейт извърна глава, за да не я види Дилън. Намери кърпичка в чантата и бързо изтри очите си.

— Кейт, искаш ли да ми кажеш какво става?

— Нуждая се от информация — отвърна тя. — И то бързо.

— Добре.

— Мислиш ли, че Андерсън е етичен? Ако той ще ми е адвокат, трябва да знам, че не е безскрупулен. По какъв начин мога да проверя това бързо?

— Вече помолих един човек да го провери. Скоро ще имаме отговор.

— Той ми харесва. Но е представлявал Комптън Макена, а това ме притеснява.

— Той е адвокат и очевидно добър, иначе чичо ти нямаше да го наеме. Наивно е да се мисли, че Андерсън задължително го е харесвал или уважавал. Същото се отнася и за останалите му клиенти.

— Искам да проверя и други хора. Кой може да ми даде името на добър частен детектив?

— Аз мога да се справя с това. Отнася се за компанията ти, нали?

— Да. Но ти си имаш достатъчно, проблеми, а аз се нуждая от тази информация бързо.

Той не настоя.

— Ще помисля.

Тя прибра документите в куфарчето си и се облегна назад. Мислите й препускаха и набелязваха подробностите, за които да се погрижи.

— След като подпишеш документите, какво ще правиш с всичките тези пари? — попита Дилън.

Въпросът му й я подсети за още една неотложна задача.

— Трябва да отида до една банка в Силвър Спрингс.

Той си помисли, че иска да прехвърли парите там.

— Андерсън може да уреди това вместо теб.

— Не ме разбра. Трябва да изтегля заем.