Серия
Бюканън-Ренард (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Slow Burn, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 184 гласа)

ШЕСТА ГЛАВА

Кейт беше като побъркана. Държеше писмото от банкера и копията на документите за кредита с подписа на майка й и крачеше напред-назад из кухнята. Беше прочела документите поне пет пъти и още не можеше да повярва на случилото се.

Ако документите бяха редовни — а те, разбира се, бяха, нямаше причина да смята, че не са, — майка й беше заложила абсолютно всичко. Всичко!

— За бога, мамо, къде ти е бил умът?

Дали майка й е осъзнала какво е направила? Дали е обмислила последиците?

Сега Кейт разбра защо майка им отказваше да обсъжда финансовото си състояние. Не искаше да научат истината.

Кейт се луташе между гнева и тъгата, докато се опитваше да проясни главата си и да измисли някакъв план за бъдещето. Отиде до прозореца в кухнята и погледна за колата на Кийра. Щеше да съобщи новината на сестра си веднага щом се върнеше. Може би двете щяха да измислят нещо.

След като изминаха няколко минути, а Кийра още я нямаше, Кейт промени решението си. Въпреки че щеше да бъде облекчение да прехвърли част от грижите на сестра си, това нямаше да промени нещата. Освен това на Кийра й оставаха още само няколко дни ваканция до следващия тежък етап от следването в медицинския университет. Нямаше друга ваканция през следващите осемнайсет месеца. Тази новина само щеше да увеличи стреса й и да я лиши от сън. Сутринта щяха да имат достатъчно време да обсъдят с нея тази история… ако Кейт решеше изобщо да я обсъжда.

А Изабел? Ако кажеше на Кийра, трябваше ли да каже и на Изабел? Ами колежът? Откъде щеше да намери Кейт парите за следването на Изабел?

Трябваше да има някакво решение. Кейт седна на масата, взе химикал и лист хартия и отново провери сметките.

Звънецът на вратата я прекъсна. Надникна през тясното прозорче до входната врата и видя симпатичен мъж да пристъпва от крак на крак.

Отвори вратата.

— Да?

Той направи крачка към нея и тя инстинктивно се дръпна, за да избегне мириса на изветряла бира. Вонеше. Очите му бяха кръвясали.

— Изабел тук ли е?

— Няма я.

— Къде е? — настоя заплашително мъжът.

— Вие кой сте?

— Рийс. Рийс Крауел. Та къде е тя?

Беше към трийсет и пет годишен. Носеше кафеникав панталон и риза с навити ръкави. Тъмната му коса беше зализана назад и откриваше ъгловатото му лице, но въпреки това бе красив като герой от сапунен сериал. Кейт не го бе виждала досега и се изненада, че Изабел е излизала с някой толкова по-голям от нея. Определено трябваше да обсъдят това по-късно.

Рийс направи още крачка към Кейт. Тя не беше отворила вратата достатъчно широко, за да може да влезе… освен ако не минеше през нея. Ако съдеше по изражението му, можеше да се очаква и това.

— Знам, че е тук настоя той. — Искам да я видя.

— Изабел не си е вкъщи — отвърна твърдо Кейт. — И каза, че не иска повече да те вижда.

— Ние ще се женим.

Мъжът определено бе превъртял.

— Не, няма да се жените. Изабел заминава да учи в колеж, а ти ще я оставиш на мира.

Той сви юмруци.

— Ти си виновна. Изабел не би ми причинила такова нещо. Заради теб стана така. Изабел каза, че искаш да учи в колеж. Тя се отказва от кариерата си заради теб и другата кучка — сестра ти.

Кейт нямаше намерение да спори.

— Изабел гледа напред, време е и ти да направиш същото.

Той опита да я бутне и да влезе, като започна да крещи името на Изабел. Кейт не помръдна и подпря вратата с крак.

— Ако не си тръгнеш веднага, ще повикам полиция — предупреди го тя.

— Нищо не разбираш, нали? Тя е моя. Заминаваме за Европа следващата седмица и ще се оженим, преди да се върнем. Вложих прекалено много време в кариерата й на певица, за да те оставя сега да попречиш.

Пак се засили срещу нея и този път тя го отблъсна с цялото си тяло. Затръшна вратата и сложи резето.

Кейт се облегна на вратата, а Рийс започна да блъска по нея и да крещи грубости. Спря за момент, сякаш да види дали вратата няма внезапно да се отвори, и после отново започна да блъска и да вика. Кейт стоеше от вътрешната страна, ужасена, че той ще разбие вратата.

Изведнъж блъскането спря и Рийс изкрещя колкото му глас държи:

— Това не е краят, кучко! — После настана зловеща тишина. Кейт изчака още секунда, надникна през прозорчето до вратата. Рийс крачеше с олюляваща се походка през моравата. Зави по тротоара и продължи.

Сърцето на Кейт щеше да изскочи от гърдите. Тя се втурна към телефона, за да се обади на полицията, после размисли. Какво щеше да им каже? Освен че беше пиян и отвратителен, Рийс не ги заплаши директно и не причини никакви щети. Може би когато изтрезнее, ще се вразуми.

Но последните му думи отекваха в главата й.

— Това не е краят!