Серия
Бюканън-Ренард (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Slow Burn, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 184 гласа)

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Облегната отстрани на една патрулна кола и прекалено уморена дори да мръдне, Кейт наблюдаваше цялата суматоха.

Дилън говореше с лейтенант от полицията в Савана, но все поглеждаше към нея — сигурно за да се увери, че не е изчезнала отново.

Санитарите изнесоха Юън от къщата на носилка. Още беше в безсъзнание, но Кейт чу един полицай да казва, че ще се оправи. Когато се свестеше, щеше да открие, че е в болница, но прикован с белезници към леглото. Срещу него имаше няколко висящи обвинения. Това, че беше доставил на брат си откраднат пистолет, използван в престъпление, щеше да е на първо място в списъка с обвинения.

До този момент всички репортери и оператори, които следяха полицейските честоти, бяха пристигнали, но полицаите ги държаха извън портите на имението.

Повечето оператори бяха насочили камерите си към къщата, очаквайки заподозреният да излезе, но Ванеса също привличаше вниманието им. Тя изпадна в истерия и този път не беше преструвка.

— Правите ужасна грешка — ридаеше тя. — Аз също съм жертва. Опитвах се да спася живота на Кейт, когато се обадих на 911. Не съм направила нищо лошо! Аз също пострадах! — пищеше тя.

Току-що един агент й бе сложил белезници и бе прочел правата й. След това я попита дали е разбрала всичко. Тя се овладя за миг, за да отговори положително, но после отново запищя. Писъците й бяха пронизителни и дразнещи.

— Вижте, госпожо, трябва да запазите мълчание. Силно ви насърчавам да се възползвате от това си право.

Един детектив, който беше дал на Кейт да ползва мобилния му телефон, се върна и си го взе. Тя му го подаде, като му благодари, и се обърна към Дилън, който дойде при нея.

— Свърза ли се с Изабел? — попита той.

Тя се усмихна.

— Да. Нищо не й се е случило, чувства се чудесно. Знаех, че е така, но трябваше да чуя гласа й. Обадих се и на Кийра, тя също е добре — допълни Кейт. — Когато Нейт пристигна тичешком в заседателната зала и ми каза, че Рийс е отвлякъл Изабел и че тя е ранена, се паникьосах. Изобщо не се поколебах да го последвам през задния вход. Помня само, че се качих в колата му… и после се събудих в библиотеката.

— Хубаво е да се успокоиш, че са добре, но как си ти? Добре ли си? — Той я прегърна през раменете и я придърпа към себе си.

— Да — увери го тя. Погледна към къщата и попита: — Защо се бавят толкова и не извеждат Нейт?

— Правят всичко стриктно по правилата — обясни той. — А и не са се забавили особено. Ти просто нямаш търпение да се махнеш оттук, нали?

— Можем ли вече да тръгваме?

— Не.

Двама санитари бързаха към Кейт. Дилън ги забеляза.

— Ще искат да те прегледат.

— Добре съм, наистина.

Един от санитарите чу, че тя протестира, и обясни:

— Просто ще ви погледнем, ще снемем жизнените показатели и това е всичко. Той светна с тънко фенерче в очите й. — Зениците не са разширени.

— Кейт, върви с тях, хайде. Аз ще те чакам тук.

Макар да настоя, че не е необходимо, отиде с тях до линейката и ги остави да й измерят кръвното и пулса. Призна си, че не се чувства толкова добре. Беше сигурна, че гаденето не е причинено от упойващото вещество, което й бяха дали. Ставаше й зле от истината за Нейт Халинджър, но не го сподели със санитарите.

Единият й подаде ръка да слезе от линейката. Той вдигна поглед към къщата и видя, че няколко мъже излизат заедно.

— Хей, водят заподозрения. Охо, изглежда, че детективът, с когото бяхте, го чака с нетърпение, вижте му изражението на лицето. — Той погледна колегата си. — Може да ни се отвори и още работа тук в крайна сметка.

Дилън беше с гръб към тях и Кейт не виждаше лицето му. Тя се втурна към него, молейки се той да не направи нещо неразумно. Не, разбира се, че не. Ръката му не беше върху пистолета. Това е добър знак, нали? Ръцете му бяха скръстени на гърдите. Позата му подсказваше, че не е напрегнат.

Това не беше добър знак. Искаше й се да види изражението на Дилън. Тогава щеше да разбере.

— Дилън — извика тя.

— Стой настрана, Кейт.

Тя отиде до него. Той не я погледна, само каза:

— Казах ти да стоиш настрана.

Тя постави ръката си на рамото му.

— Кога ли съм правила нещо, което си ми казвал?

— Кейт… — Гласът му звучеше предупредително. Линейката беше на около три метра зад нея. Дилън я хвана за ръка и буквално я завлече до колата. — Влез вътре.

Тя не помръдна.

— Нали няма да направиш някоя глупост?

— Няма.

Не беше сигурна, че може да му вярва.

— Най-добре изобщо не говори с него.

— Той се канеше да те убие — напомни й Дилън. Агент Клайн извика нещо на Дилън.

— Стой тук, Кейт — повтори той. — Моля те.

— Добре — отстъпи тя.

Дилън я погледна, сякаш не й вярваше.

— Говоря сериозно.

Дилън се обърна и тръгна към Нейт. Спря на няколко крачки от него. Клайн стискаше ръката на Нейт над лакътя, докато го водеше надолу по хълма. С огромно удоволствие беше сложил белезниците на детектива. Полицаите и детективите започнаха да се скупчват в кръг около тях, докато те вървяха към колата.

Нейт изгледа навъсено Дилън.

— Няма да ви огрее. Не разполагате с никакви доказателства.

— Имаме достатъчно — каза Клайн.

— Дори и да имате нещо, това са само косвени доказателства.

Усмивката на Дилън не стигна до очите му.

— Много си се постарал, нали? Обзалагам се, мислел си, че всичко ще е много лесно. Една бомба и — бум! — проблемът е решен. Кейт щеше да е мъртва, преди изобщо да е научила за завещанието.

— Не, грешиш.

— Колко време работи в полицията на Савана? — попита Клайн Нейт.

Дилън отговори вместо него.

— Достатъчно дълго, за да се запознае с Ванеса и да почне да се чука с нея. Знаеше се, че тя спи с някого. Оказа се, че този някой си ти.

— Измислили сте плана си и ти си се прехвърлил в чарлстънската полиция — каза Клайн. — Трябвало е да се дистанцираш от Ванеса и си искал да научиш всичко възможно за Кейт.

— Прехвърлих се, защото имаше свободно място, а аз търсех промяна… — настоя Нейт.

— Търсел си осемдесет милиона долара, гадино — прекъсна го Дилън. — Ванеса е снимала с камерата стареца. Комптън й се е доверявал, затова я е помолил да направи записа. Тя трябва адски да е побесняла, когато той е погледнал в камерата и е казал, че завещава всичко на Кейт. Вече е бил променил завещанието си, така че не е имало полза тя да го убива, след като е научила.

— Тя ти е разказала всичко, нали? — попита Клайн.

— Не можеш да докажеш… — възрази Нейт.

— Ти беше този, който провери алибито й за деня, когато е направен записът. Каза, че алибито й е желязно. Как да се сетя, че лъжеш? — вметна Дилън.

Нейт не отговори, но Дилън и не очакваше да каже нещо.

— Ти ли имаше връзките, за да ангажираш Цветаря, или отиде при Джакман и му предложи сделка, която той не можеше да откаже?

— Не можеш да докажеш нищо, по дяволите! Това са само предположения.

— Обаче нещата се объркаха, а? — продължи Клайн, без да обръща внимание на протестите на Нейт. — Кейт ви е затруднила. Две експлозии, а е останала жива. Имала е късмет, за разлика от вас. Наведнъж ли купи трите бомби или една по една след всеки неуспешен опит?

— Знаел си, че Кейт ще е на партито на Карл — продължи Дилън. — Знаел си го още преди да пишат за това във вестника. Научил си го от Карл, макар той да го е направил неволно. Той е рекламирал компанията на Кейт при всяка възможност. Карл каза, че участва в доста благотворителни прояви в Савана. Комптън спомена в записа, че добрите дела на Ванеса са спечелили добра репутация на името Макена. Ванеса е достатъчно хитра да не се запознае лично с Карл, но винаги е била наблизо и е слушала внимателно. Знаели сте далеч по-рано и сте имали време да планирате всичко.

— Ти уж просто си се оказал в района, когато е избухнала бомбата — добави Клайн. — Пристигнал си първи на мястото и първи си открил Кейт. Трябва да си бил много разочарован, когато си разбрал, че още диша.

— Това е абсурдно — извика Нейт.

Клайн и Дилън отново не обърнаха внимание на възраженията му.

— Включването на името на Рийс Крауел в онези списъци в апартамента на Роджър е престараване, не мислиш ли? Опитвал си да ни объркаш или може би малко да ни подскажеш? — продължи Дилън. — Постоянно е трябвало да променяш плана, нали? Убил си Роджър и си подхвърлил доказателства, уличаващи Юън. Последната бомба е трябвало да убие Кейт и Юън, разбира се, но проклетията не гръмна. Така че се е наложило да влезеш и сам да свършиш работата.

— Пистолетът на Юън и мобилният му телефон бяха в джоба ти — обади се Клайн.

— Мога да обясня защо — отвърна Нейт.

— Можеш ли да обясниш защо си казал на Кейт, че Рийс е отвлякъл сестра й?

— Така мислех… Юън ми се обади… Клайн погледна Дилън.

— Пфу. Измисля лъжите с бясна скорост.

— Ти си алчен кучи син, Нейт — каза Дилън. — Но направи голяма грешка. Помниш ли какво ми каза? „Чух, че тя отказала парите“. Което ме накара да се замисля. Откъде може да знаеш това? Ванеса си тръгна, преди Кейт да промени решението си и да приеме наследството. Чул си го от Ванеса.

— Андерсън ми каза.

— Да, и аз така си помислих отначало. Оказа се, че Андерсън има страхотна памет. Тогава той изобщо не е говорил с теб. Знаеш ли, Нейт, моят часовник е много точен и аз помня, че говорих с теб не повече от десет минути, след като с Кейт си тръгнахме от офиса на Андерсън. Андерсън помни обаждането ти, вярно, но е готов да се закълне, че се е занимавал поне петнайсет минути с полицията, когато са дошли да конфискуват пистолета на Роджър, и чак след това го извикали в офиса, за да говори с теб по телефона. Знаеш ли какво? Андерсън пази разпечатка с точните часове на всички обаждания и може да докаже кога си му звънил.

— Чудесни догадки, Дилън, но никоя няма да издържи в съда.

— Напротив, мисля, че ще издържи — каза Дилън. — Ванеса ще те издаде. Той кимна към нея. — Виж я. Гледа те, сякаш ще те убие. Да кажем, че в момента не е сред най-големите ти фенове. Когато осъзнае какво я очаква, ще сключи сделка.

И това ако не бе точният момент. Тъкмо качваха Ванеса насила в полицейската кола, когато тя избухна:

— Не съм го направила! Негова идея беше! Аз съм невинна.

Всички я чуха.

Усмивката на Дилън беше съвсем искрена.

— Ето, видя ли.