Серия
Бюканън-Ренард (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Slow Burn, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 184 гласа)

ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Асансьорите бяха прекалено бавни. Нейт изкачи на бегом трите етажа до интензивното отделение. Нахлу през двойната врата, забеляза регистратурата вдясно и се отправи натам.

Зад плота работеха сестра и техник.

— Къде е Ванеса Макена? — попита задъхан. — Съпругът й, Брайс, е пациент тук.

Двамата си размениха разтревожени погледи, а сестрата се доближи до плота.

— Сър, вие член на семейството ли сте? — попита тя. Гласът й беше кротък, сякаш да успокои разстроен роднина.

— Не, аз съм детектив Нейт Халинджър. — Той показа значката си. — А сега ми отговорете на въпроса.

— Госпожа Макена не е тук — каза сестрата. Сега звучеше съвсем делово. — Някой й се обади тук, при нас.

Техникът кимна.

— Аз приех обаждането. Беше някакъв мъж. Каза, че е братът на Брайс Макена, Юън. Запомних името, защото го повтори няколко пъти. Беше разстроен и каза, че трябва спешно да говори с госпожа Макена. Повиках я и тя говори с него. Разговорът я разстрои. Чух я няколко пъти да му казва да се успокои и когато затвори телефона, беше много разтревожена. Нали Лиан?

— Така беше.

— Каза ми, че било спешно и трябвало да отиде някъде.

— Каза ли ви къде отива? — попита Нейт нетърпеливо. Наблюдаваше секундната стрелка на часовника зад плота. Знаеше, че трябва да бърза. — Помислете — подкани ги той.

— Не, не ми каза къде отива — отвърна мъжът.

— Трябва да е някъде наблизо — намеси се Лиан. — Каза, че ще се върне за нула време, ако имаме нужда от нея.

— Да, каза, че няма да се бави — допълни техникът.

— Къщата на Комптън Макена е наблизо — каза Нейт. — Тя да е споменала това име?

— Не.

— Обадете й се — настоя той. — Имате номера на мобилния й телефон. Обадете се и вижте дали ще ви отговори.

— Вече опитвахме да се свържем, но тя не отговаря. Дори опитах да я повикам по уредбата в болницата…

— Опитайте пак — подкани ги Нейт и пъхна ръце в джобовете си, докато чакаше.

Сестрата не възрази. Намери номера и го набра.

— Звъни — прошепна тя.

— Как е съпругът й? — попита Нейт в това време.

— Господин Макена издъхна преди няколко минути. Затова се опитвахме да се свържем с госпожа Макена. Тя искаше да е до него в последните му мигове. Тя е предана съпруга. А той се убиваше сам. Но тя знаеше, че Брайс умира — беше подготвена за това.

— Включи се гласова поща след четвъртото позвъняване — каза сестрата. — Да оставя ли съобщение.

Той поклати глава и протегна ръка към телефона.

— Дайте ми външна линия. Трябва да съобщя за това.