Серия
Бюканън-Ренард (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Slow Burn, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 184 гласа)

ВТОРА ГЛАВА

Сутиенът на Кейт Макена й спаси живота.

Пет минути след като си го сложи, имаше желание да го свали. Изобщо не трябваше да позволява на сестра си Кийра да я убеждава. Вярно, че с него изглеждаше надарена и секси, но това ли искаше тази вечер? Тя е бизнес дама, за бога, не порно звезда. Освен това си е достатъчно надарена и без разните му там подпиращи и избутващи гърдите кройки. И защо Кийра толкова се стараеше да я направи по-секси — както красноречиво се беше изказала. Толкова затлачен ли беше светският живот на Кейт? Очевидно сестрите й бяха на това мнение.

Кийра беше най-голямата и бе свикнала да командва. Закле се на всяка цена да накара Кейт да си облече малката черна и прекалено впита рокля. Изабел, третата сестра, взе страната на Кийра, както всъщност правеше винаги, а Кейт се предаде и облече копринената рокля само за да се отърве от тях. Когато двете я захапеха, нямаше спасение — бяха като лавина.

Кейт стоеше пред огледалото в антрето и подръпваше сутиена си в напразен опит да го намести така, че да не се впива толкова силно в ребрата й. Погледна колко е часът и реши, че ако побърза, може да се преоблече, но точно когато се обърна и тръгна към стаята си, Кийра слезе по стъпалата.

— Изглеждаш страхотно — каза тя, след като огледа сестра си от главата до петите.

— А ти изглеждаш изморена — отбеляза Кейт. Под очите на Кийра имаше тъмни кръгове. Току-що си бе взела душ и русата й коса капеше по раменете. Кейт не помнеше да е виждала сестра си да суши косата си дори с кърпа. Кийра нямаше и следа от грим, но изглеждаше прекрасно. Тя бе родена красавица, също като майка им.

— Аз съм студентка по медицина. Предполага се да имам недоспал вид. Това е едно от задължителните изисквания. Ще ме изключат, ако изглеждам твърде отпочинала.

Въпреки дребните крамоли, Кейт се радваше, че отново е с двете си сестри, макар за две-три седмици. След смъртта на майка си бяха прекарали много малко време заедно. Кейт се върна в Бостън да довърши следването си, Кийра продължи да учи медицина в „Дюк“, а Изабел остана у дома с леля им Нора.

Сега Кейт си беше постоянно у дома, но след две седмици Кийра се връщаше в университета за следващия семестър, а Изабел заминаваше за първата си година в колежа. Промените са неизбежни, каза си Кейт. Животът продължава.

— Докато си вкъщи, трябва да си отделиш един ден и да отидеш на плаж… да си починеш. Вземи и Изабел със себе си — настоя Кейт.

Кийра се засмя.

— Добър опит. Няма да ми я прехвърлиш, дори и за ден. Цялото ми време ще отиде да разгонвам ухажорите й. Не, благодаря. Стига ми тормозът с телефонните обаждания. Особено от някакъв Рийс. Явно се мисли за гадже на Изабел. Тя казва, че два пъти са ходили на концерт и още няколко са излизали, но нищо сериозно. Спряла да се вижда с него, когато поискал нещата да се задълбочат. Сега той й звъни постоянно, иска да говори с нея и тъй като Изабел отказва обажданията му, става все по-войнствен. Много обичам Изабел, но понякога адски ми усложнява живота. Така че благодаря за предложението за плажа, но се отказвам.

Кейт пак дръпна сутиена си.

— О, много елегантно, нямам думи — вметна Кийра.

— Това чудо направо ще ме убие. Не мога да дишам.

— Изглеждаш страхотно, това не е ли по-важно от дишането? подразни я сестра й. — Търпи. За добра кауза е.

— Каква по-точно е каузата?

— Напоследък ти си моята кауза. И на Изабел също. Твърдо сме решили да те накараме да се поотпуснеш. Прекалено си сериозна, вредно е за собственото ти здраве. Лично аз смятам, че страдаш от синдрома на средното дете. Нали се сещаш, пълна си с комплекси и фобии и изпитваш постоянна необходимост да се доказваш.

Кейт реши да не й обръща внимание. Остави малката си чантичка-плик на масата и отиде до шкафа.

— Направо си като извадена от учебник — продължи Кийра.

— Хубаво.

— Изобщо не ме слушаш, нали?

Кейт се спаси от необходимостта да отговори, защото телефонът иззвъня. Докато Кийра бързаше към кабинета, за да вдигне, Кейт отвори вратата на гардероба и започна да търси дъждобрана си. В кухнята шумеше телевизорът и се чуваше приповдигнатият тон на мъжа, който съобщаваше прогнозата за времето и напомняше на зрителите, че Чарлстън все още е в разгара на топлинна вълна, каквато не е сполитала града от трийсет години. Ако температурите останеха толкова високи още само два дни, щеше да е нов рекорд. Заради тази възможност метеорологът направо се побъркваше от вълнение.

Обаче истинският проблем беше влажността. Въздухът бе тежък, застинал и гъст като лепило. От тротоарите и улиците се издигаше пара на талази, смесвайки се със смога, надвиснал като призрак над задъхващия се град. Един малко по-силен порив на вятъра щеше да изчисти небето, но в скоро време не се очакваха нито вятър, нито дъжд. Ако човек не е аклиматизиран, трудно можеше да си поеме дъх. Задухът изтощаваше и млади, и стари, и всички изпадаха в летаргично състояние. Повечето хора нямаха енергия дори да махнат с ръка, за да прогонят някой досаден комар.

Но колкото и непоносимо горещо да бе, партито, на което Кейт обеща да отиде, щеше да се проведе в двора на една частна художествена галерия. Събитието беше планирано преди седмици и бялата шатра бе издигната, преди да стане толкова задушно. Само едното крило на новопостроената галерия беше завършено, но то не можеше да побере очакваната тълпа.

Нямаше спасение от тази ситуация. Собственикът, Карл Бертоли, беше приятел на Кейт. Тя знаеше, че ще го засегне, ако не се появи на партито му. Заради натовареното движение пътуването от Силвър Спрингс, където живееше, до другия край на Чарлстън щеше да й отнеме повече от час, но Кейт не мислеше да остане дълго. Смяташе да помогне с последните приготовления и в разгара на партито да изчезне. Карл щеше да е прекалено зает, за да забележи.

В галерията излагаха доста провокативните творби на една художничка от Хюстън и по този повод имаше протести и заплашителни обаждания. Карл беше изключително доволен. Той вярваше, че всяка реклама — и добра, и лоша — е от полза за бизнеса на галерията. Художничката, която се представяше под псевдонима Канела, имаше доста последователи, макар Кейт да не проумяваше защо. Като творец Канела беше в най-добрия случай посредствена. Обаче отлично умееше да привлича вниманието към себе си. Постоянно говореха за нея в новините и беше готова на всичко, за да е център на събитията. В момента тя беше против всичко организирано. Когато не хвърляше боя по платната си, се опитваше не много убедително да събори правителството. Канела вярваше в свободната любов, свободната изява и свободното летене през живота. Обаче картините й не бяха никак евтини. Направо си бяха възмутително скъпи.

Кийра се върна в коридора и каза:

— Пак се обади Рийс. Започвам да се плаша от него. — Млъкна, когато видя Кейт. Днес не се очаква да вали. Защо си навлякла този дъждобран? Навън е близо 40 градуса.

— Малко предпазливост не е излишна. Не искам роклята да се измокри.

Кийра се засмя.

— Знам какво правиш. Не искаш леля Нора да те види в тази рокля. Признай си Кейти. Страхуваш се от нея.

— Не се страхувам. Просто се опитвам да избегна една дълга лекция.

— Роклята ти не е неприлична.

— Ще реши, че е — каза тя и закопча дъждобрана.

— Ще бъде странно когато я няма тук да ни командва. Ще ми липсва.

— И на мен — прошепна Кейт.

Нора се местеше обратно в Сейнт Луис. Беше дошла в Силвър Спрингс, когато сестра й се разболя, и остана да върти домакинството, докато Изабел завърши гимназия. Сега, след като Кейт се прибра у дома, а Изабел заминаваше за колежа, Нора беше готова да се завърне в дома си. Искаше да бъде близо до дъщеря си и внуците.

Нора беше като дар от Бога за тях трите и се грижеше добре, особено когато имаха най-голяма нужда от подкрепа. Но в някои отношения бе доста консервативна и според трите сестри беше вманиачена на тема секс. Кийра я наричаше преродена девица. След смъртта на майка им тя се самоопредели за морален настойник на момичетата. Според Нора всички мъже търсеха „знаете какво“ и беше неин дълг да се погрижи мъжете да не го получат точно от нейните момичета.

Кейт надникна зад ъгъла. За щастие Нора не беше в кухнята, така че тя изключи телевизора, свали дъждобрана си и го метна на един стол. Взе ключовете и се отправи към гаража. Ако късметът останеше на нейна страна, щеше да потегли, преди Нора да се появи. Всъщност не се страхуваше от леля си, но когато Нора се отплеснеше, лекциите й ставаха безкрайни. Понякога се проточваха повече от час. Кийра последва Кейт през кухнята.

— Внимавай довечера. Има доста побъркани, които не си падат по възгледите на Канела за правителството или религията. Тя всъщност не проповядва ли анархия?

— Този месец май да. Не следя подробно какво казва и прави, но не се тревожа за довечера. Осигурена е сериозна охрана.

— Значи Карл се тревожи.

— Не, по-скоро заради показността. Не мисля, че Канела вярва на някоя от глупостите, които ръси непрекъснато. Просто си търси как да вдига шум около себе си, това е всичко.

— Хората, които се чувстват засегнати от нея, не знаят, че тя го прави само за да се рекламира, а сред тях има някои наистина радикални групировки.

— Стига си се тревожила, няма да ми се случи нищо. — Кейт отвори вратата и влезе в гаража. От горещината вътре дъхът й секна.

— Защо тръгваш толкова рано? В поканата пишеше от осем до полунощ.

— Асистентът на Карл се е обадил и ми е оставил съобщение да бъда там към шест.

Тя влезе в колата, която беше като пещ, и натисна дистанционното, за да отвори вратата на гаража. Кийра се провикна:

— Ще има ли кошници с подаръци от Кейт Макена?

— Разбира се. Карл настоява. Май ме възприема като един от своите проекти. Каза ми, че иска да може да разправя, че ме е познавал, когато съм била неизвестна — извика тя в отговор. — Сега затвори вратата. Така климатикът не може да разхлади.

— Вече се превръщаш в знаменитост. Супер, нали? — Кийра очевидно не очакваше отговор, защото затвори вратата след коментара си.

Точно в момента животът наистина беше доста сладък. Кейт имаше много време за мислене, докато пъплеше в натовареното движение. Макар още да не се бе прочула във всяко домакинство, определено напредваше. Смешно беше как едно малко хоби може да се превърне в толкова удовлетворяваща кариера.

Докато тя се опитваше да реши с какво точно иска да се занимава в живота си, се роди фирмата й. Кейт учеше в последния клас на гимназията и се чудеше как да изкарва пари, за да купува подаръци за рождените дни на близките и приятелите си. По същото време наблягаше на химията в училище. Един ден влезе в учителската стая и видя на масата запалена свещ. Мирисът на мускус й се стори много неприятен. Това й подсказа идеята сама да си направи свещи. Но нямаше да бъде тя, ако повтаряше другите. Щеше да направи нещо уникално. Не можеше да е чак толкова трудно.

Залови се за работа, като използваше кухнята си за лаборатория. До края на зимната ваканция първата партида ароматизирани свещи бе готова. Оказаха се абсолютен провал. Кейт беше смесила подправки и билки, от които в кухнята миришеше на отходен канал.

Майка й я прогони в мазето, но Кейт не се отказа от експериментите. Всяка свободна минута през онова лято тя продължи да работи по проекта си. Ровеше се в библиотеки, ходеше по лаборатории и в края на първата си година в колежа създаде най-прекрасните свещи с аромат на босилек и грейпфрут.

Намерението на Кейт беше да ги подарява, но съквартирантката й и най-добра приятелка в колежа — Джордан Бюканън, видя пари в идеята. Джордан взе десет свещи, измисли им цена и ги продаде всичките за една вечер. Убеди Кейт да използва пълното си име като търговска марка за продуктите. Помогна й с дизайна на логото и с проектирането на нестандартни кутии.

Чистите свежи аромати, комбинирани с осмоъгълните стъклени свещници, които Кейт откри, направиха свещите неустоими, а успеха — незабавен. Поръчките направо валяха. С помощта на още двама души, наети на непълен работен ден, Кейт се опита да изработи и складира възможно най-голямо количество свещи по време на лятната ваканция, но в един момент мазето стана тясно за начинанието й и си нае помещение в другия край на града. Районът беше ужасен и затова наемът беше много нисък.

Когато завърши колежа, вече получаваше поръчки от всички краища на страната. Кейт осъзна, че управлението на бизнеса е слабото й място, и реши да се върне в Бостън, да си завърши магистратурата. За да не спира работата, докато нея я нямаше, тя вкара майка си във фирмата, за да подписва чековете и да внася парите в банката. Тъй като Кейт наливаше печалбата си обратно във фирмата, парите не достигаха. Живееше с Джордан в апартамента й в Бостън и често прекарваше уикендите с голямото й семейство в дома им в Нейтънс Бей.

Беше постоянна битка, но Кейт успя да направи така, че фирмата да расте дори докато нея я нямаше. Когато майка й се разболя тежко, Кейт изостави амбициите си, за да се върне вкъщи. През дългата и тъжна година от смъртта на майка им Кейт довърши магистратурата си и направи планове за разширяването на бизнеса.

След като се завърна окончателно в Силвър Спрингс, беше готова да изведе фирмата си на следващото стъпало в бизнеса. Добави към продуктите лосиони за тяло и три парфюма, наречени Лия, Кийра и Изабел — на майка й и сестрите й. Помещението, което нае, вече й отесняваше и тя водеше преговори за промишлено хале, което беше много по-голямо и се намираше по-близо до дома й. Мислеше да наеме и още хора. Една верига скъпи универсални магазини настояваше да продава всичките й продукти и предлагаше да подпишат ексклузивен и изключително изгоден за нея договор.

Тогава всички тревоги за пари щяха да се забравят.

Тази мисъл я накара да се усмихне. Първото нещо, което щеше да си купи, когато имаше малко излишни пари, беше автомобил с истински климатик. Постоянно се бореше с духалките в сегашната си кола, но без никаква полза. От тях излизаше само топъл въздух.

Чувстваше се спаружена, когато стигна до претенциозното имение на Карл. Той беше наследил Лайънгейт от баща си и в момента строеше галерия в рамките на имота. Електронно задвижваните железни врати бяха украсени с две масивни лъвски глави.

Мъж от охраната провери дали името й фигурира в списъка на гостите и я пусна да влезе. Двуетажната къща на Карл се намираше на върха на виеща се алея за коли, но галерията, в която бяха изложени творбите на Канела, беше по средата на хълма, от южната му страна. До бялата каменна постройка имаше огромна шатра — също бяла.

Друг мъж от охраната й посочи къде да паркира. Карл очевидно очакваше голямо стълпотворение, ако можеше да се съди по многобройната охрана и сервитьорите, които се стрелкаха между шатрата и сградата.

Кейт прекоси добре подстриганата морава, при което токчетата й потънаха във влажната пръст. Почти стигна до каменната пътека, когато мобилният й телефон иззвъня.

— Здравей, Кейт, скъпа, къде си? — долетя мелодичният глас на Карл.

— Тук съм, на моравата ти, Карл.

— А, страхотно!

— А ти къде си?

— В дрешника си. Чудя се дали да облека бял ленен костюм или блейзър на тънко райе и кремав панталон. Знам, че и в двата случая ще умра от жега, но трябва да изглеждам ослепителен, заради всички критици, които ще бъдат тук довечера, нали така?

— Сигурна съм, че ще изглеждаш страхотно.

— Само исках да ти кажа, че няма да се появя още известно време. Трябва да побързам, да се облека и после да взема Канела от хотела й. Лимузината ме чака. Искам да те помоля за една услуга. Ще провериш ли дали всичко в шатрата е както трябва? Няма да успея да я погледна, преди да пристигнат гостите, а искам всичко да е наред. С твоя безупречен вкус ти ще забележиш, ако нещо не е на място, сигурен съм. Искам всичко да е супер.

— С удоволствие — усмихна се на драматичния начин на говорене на приятеля си.

— Ти си душичка. Длъжник съм ти — каза Карл и затвори.

Кейт откри входа и влезе в шатрата. По периметъра й бяха разположени климатици, които работеха с пълна сила, но засега от тях нямаше голяма полза, защото сервитьорите постоянно влизаха и излизаха и така помещението оставаше отворено за жегата навън. В единия край имаше огромни шведски маси, отрупани с пъстри композиции от цветя в кристални купи и блестящи сребърни плата. Малки маси с ленени покривки и бели сгъваеми столове заемаха останалата част от пространството. Всичко като че ли вървеше по план.

Кейт забеляза своите подаръчни кошници на една маса отзад. Бялата покривка стигаше до земята и отпред бе закачено логото на фирмата. Кейт бързо отиде да го намести и подреди кошниците в полукръг. Когато свърши, отстъпи крачка назад, за да се наслади на вида им.

Обиколи масата и посегна да си издърпа един стол, но после размисли. Сутиенът я побъркваше. Стягаше я като менгеме и я задушаваше. Вече не можеше да го понася и впрегна цялата си воля, за да не го разкъса, преди да е намерила тоалетна, където да го свали и изхвърли.

За нещастие дамската тоалетна беше заключена. Мъжката също. Почистваха се в момента. Кейт не би се поколебала да влезе въпреки поставените табели, но до вратите стояха хора от охраната и те със сигурност нямаше да я пуснат.

Какво да прави тогава? Кейт се огледа за празна стая, в която да се скрие. Нямаше такава. Тръгна обратно към шатрата изключително нещастна, но настроението й се оправи, когато забеляза голяма кошница с цветя, поставена на земята точно под нейното лого на масата с подаръците. Трябваше да благодари на Карл, че се е сетил за това.

Беше адски задушно. Взе една програма и започна да си вее с нея вместо ветрило. Оставаха по-малко от два часа до пристигането на тълпата от гости и сервитьорите бързаха да сложат още преносими вентилатори. Кейт се дръпна в дъното на шатрата, за да не им се пречка.

Щом повдигна един край от платното на шатрата, за да влезе малко свеж въздух, забеляза отсреща групичка дървета, заобиколени от всички страни с пояс от гъсти храсти. Бинго. Знаеше точно какво ще направи. Можеше да се скрие в храстите и за секунди да откопчее и свали сутиена. Огледа се, за да се увери, че няма никой наоколо, и се отправи към дърветата.

След минута задачата беше изпълнена.

— Най-после — въздъхна облекчено тя. Вече можеше да диша.

Това бе последната й мисъл преди експлозията.