Джули Гарууд
Бавно изгаряне (20)

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Дилън се обади на Нейт и му съобщи за плановете на Кейт да отиде до Савана.

— Харесва ми идеята тя да се махне от Силвър Спрингс — каза Дилън, — дори и само за два-три дни, особено както е такова импулсивно решение, за което много малко хора знаят, но…

— Писмото е твърде неочаквано.

— Да — съгласи се Дилън. — Кейт и сестрите й никога не са чували за този роднина, така че се чудя защо се е сетил за тях точно сега.

— Ще го проверя и ще ти съобщя какво съм открил. А ти не забравяй да ме информираш какво правиш. Ще се обадя на главен инспектор Дръмонд, за да му кажа, че ще се явиш при него сутринта. Тук е негова юрисдикция и от гледна точна на законовите изисквания ти ще бъдеш временно командирован от бостънската полиция и ще си под негово командване.

— Това ще е интересна промяна. Ами ФБР?

— Ще съобщя на агента, който ръководи от тяхна страна, че си включен в разследването.

— Не знаеш ли как се казва той?

— Ограничил съм предположенията си до трима кандидати, но изглежда, че Клайн от Бюрото в Джорджия ще оглави операцията.

Беше очевидно, че Нейт има специално отношение към ФБР. Дилън не можеше да го вини. На никой детектив не му беше приятно да го изтикват от собственото му разследване.

Кейт седеше на стълбите и чакаше Дилън да свърши разговора си. Беше толкова изтощена, че едва държеше очите си отворени.

Дилън провери още веднъж дали навсякъде е заключено и взе чантата си.

— Какво правиш? — попита я той.

— Чакам да ти покажа къде е спалнята за гости — отвърна тя, като се прозя.

— Изглеждаш изтощена. Снощи не спа ли?

— Бях в болницата.

— Вярно. Кейт, трябва бързо да си лягаш.

Тя го заведе до спалнята за гости на горния етаж. Беше първата врата отдясно, точно срещу нейната стая. Отвори вратата и се дръпна настрани, за да може той да влезе.

— Имаш си собствена баня. Тя е…

— Ще я намеря. Лека нощ.

Той затвори вратата пред лицето й.

Тя остана на място няколко секунди, взирайки се във вратата, като се опитваше да разбере какво се е случило. Той не бе груб или сърдит. Всъщност се усмихваше.

Изведнъж тя се почувства като глупачка. Беше очаквала той да опита да я целуне за лека нощ, но очевидно това е последното нещо, което му идваше наум.

Влезе в стаята си и затвори вратата. Добре тогава, каквото било, било. Тя искаше точно това, нали? Защо тогава се чувстваше подразнена? А и защо той изобщо не влезе в спор, когато тя бе настояла да забравят станалото и да продължат напред? Не протестира въобще.

Не можеше да спре да мисли за поведението му, докато си миеше зъбите и се приготвяше за лягане. Жените са като рибите в морето, а Дилън беше такъв плейбой, че без проблеми щеше да си улови някоя нова.

Кейт се опита да го намрази заради сексуалните му завоевания, но не успя. Опита да се разгневи. Дилън е арогантен нахалник. Как смее да се появи в дома й без предупреждение? За кого се мисли? Да влезе и да започне да се разпорежда така?

Трябваше да си признае обаче, че се чувстваше много по-малко застрашена, когато той е в къщата. А начинът, по който разговаря с Изабел за сигурността, определено имаше ефект. След като ги разкритикува за нехайното им отношение към сигурността, вниманието му се насочи към по-малката сестра на Кейт. Щом приключи с нея, Изабел знаеше всичко за резетата и ключалките. Нямаше да се мотае из университета, без да поглежда през рамо и без да забелязва къде се намира. Той говори много откровено с нея, без да я изплаши. Кейт наблюдаваше как Изабел седи като вкаменена от спокойните указания на Дилън.

Той всъщност се държеше много мило. А не беше длъжен да го прави. Как ще успее да запази връзката им платонична и да го забрави, когато той се върне в Бостън, ако продължи с грижовните си жестове към нея и сестрите й?

Защо, защо си позволи да спи с него? Това бе огромна грешка! И какво направи тя на всичко отгоре? Каза му: „Това не означава нищо за мен и сигурна съм и за теб, така че да продължим напред“.

Легна си и се зави до брадичката. А как й отговори той? Че тя е като сбъдната мечта. Точно така каза.

— Страхотно — прошепна тя. — Сбъдната мечта, по дяволите.