Серия
Бюканън-Ренард (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Slow Burn, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 184 гласа)

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Роджър Макена имаше някои ужасни приятели. Те бяха „приятели от казиното“, които се присламчваха към него на игралната маса, запознаваха се и му ставаха първи дружки за една нощ. Когато Роджър печелеше, му помагаха да изхарчи парите. Когато започнеше да губи обаче, новите му приятели започваха да се измъкват неуловими като змии. Те го запознаха с един лихвар хищник на име Джони Джакман, благодарение на когото Роджър задлъжня с повече от двеста хиляди при лихва от петдесет процента, а приятелите му го отведоха обратно при игралните маси, за да загуби още повече.

Всички акули в града знаеха, че не трябва да закачат Роджър, защото го бяха проверили, и разбраха, че когато чичо му — Комптън Макена, умреше, Роджър щеше да наследи милиони. Ако нещо се случеше с него междувременно, никой от тези хищници нямаше да спечели и цент от Роджър.

Джони Джакман направи доста голяма инвестиция и прати свои хора да вървят по петите на Роджър през цялото време. Не можеше да изпусне от поглед парите си. Не искаше обаче и Роджър да спре да залага и да се поправи, така че когато Роджър се влюби в една малка сладурана на име Ема, която го убеди да започне да посещава дружеството на анонимните комарджии, Джакман се разтревожи. Следващата вечер сладката малка Ема бе отведена извън града.

На Роджър му казаха, че Ема е претърпяла автомобилна катастрофа. Той отиде в болницата, хвърли един поглед на насиненото и разранено лице и хукна към казиното. Ема напусна града веднага щом я изписаха от болницата. Роджър си отдъхна. Измъчваше го вина, че няма да понесе вида й, но след като вече я нямаше в града, можеше спокойно да я забрави. Можеше да забрави и срещите на анонимните комарджии.

Като стана юли, Джони Джакман започна да се изнервя. Роджър беше натрупал дълг от седемстотин хиляди долара и ако този дълг не бъдеше платен на казиното до първи септември, трябваше да го покрие Джакман.

Джакман реши, че не може да продължава да е любезен и търпелив. Заведе Роджър на вечеря в „Емералдс“, остави го да изпие бутилка скъпо вино и му каза, че ако не намери начин да му върне и последния долар от дълга си заедно с лихвите до трийсет дни, той — Джакман — започваше да реже части от тялото му. Вдигна тост за здравето на Роджър и му каза, че ще започне с частта между краката му.

Постара се да покаже на Роджър съвсем ясно, че не блъфира.

Три пакета цигари и бутилка джин на ден бяха състарили Роджър. На трийсет и четири, той изглеждаше на шейсет. Косата му изтъняваше и беше посивяла. Кожата му също бе сивкава от всичките години, прекарани в тъмните казина.

Пожълтелите му от никотина пръсти трепереха, когато си палеше цигара.

— Откъде да намеря тези пари? — попита той. — Знаеш, че ще имам много, но когато чичо ми умре. Той е болен. Не би трябвало да изкара още много. Според… моя източник, старецът умира.

— Кой е източникът ти?

— Някой много близо до него. Няма да ти кажа името му.

— Добре. — Джакман реши да не настоява. — Но чичо ти може да издържи още доста време, нали? Ако това продължи повече от трийсет и един дни, ти отиваш в света на болката.

— Ако изчакаш, ще ти платя допълнителен бонус. А има голям шанс и да спечеля следващия път, като играя, нали?

Джакман поклати глава.

— Кредитът ти е изчерпан. Няма да бъдеш добре дошъл в никое казино, докато не изплатиш напълно дълга си. Трийсет и един дни — повтори той. Ако не осигуриш всичките пари, ще загубиш мъжествеността си. Разбра ли ме? И няма да ти дам пиячка, за да потушиш болката. Моите хора ще те откарат в пустинята, ще те проснат на земята с разтворени крака и клъц-клъц. — Той раздвижи пръстите си като ножици. — Може дори да им кажа да ти натикат топките в устата, за да не се чува как пищиш, докато ти режат пениса. Имаш топки, нали, Роджър?

Джакман беше най-успялата финансова акула лихвар в града и когато Роджър се взря в студените му спокойни очи, реши, че в една истинска акула със сигурност има повече чувства, отколкото в него. Изобщо не се съмняваше, че Джакман ще изпълни заканата си. Не беше човек, който блъфира напразно.

Роджър се задъха. Събори стола си, като скочи на крака, за да се махне от масата. Успя да стигне до коридора и там повърна. Джакман го последва и се разсмя.

— Ще намериш парите, нали, Роджър?

— Да, ще ги намеря.

Той сграбчи ръката му и го дръпна назад. Прошепна съвсем близо до ухото му:

— Чичо ти ще умре съвсем скоро, нали?

Роджър се разплака.

— Да, скоро.

Два часа по-късно Роджър взе такси до летището и замина за дома си. Беше прекалено уплашен и му се гадеше, така че не пи нищо. Знаеше, че трябва да бъде с бистра глава. Когато пристигнеше в Савана, щеше да посети чичо си Комптън, за да види лично колко е зле старецът и да се увери, че парите няма да се забавят.