Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Chamber, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Джон Гришам. Камерата

Редактор: Кристин Василева

Художник: Николай Пекарев

Типография на корицата: „ТопТайп“

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

Издателство „Обсидиан“, София, 1995

ISBN 954–8240–16–5

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: ultimat)

3

Рут и Марвин Крамер се разделиха през седемдесета година. В края на същата година той бе приет в психиатрична болница, а през седемдесет и първа се самоуби. Рут се върна в Мемфис при родителите си. Въпреки нейните проблеми те настояваха за трети процес. Всъщност еврейската общност в Гринвил силно се развълнува, когато стана очевидно, че прокурорът се е уморил да губи и ентусиазмът му да обвинява Кейхол и Доугън се е изпарил.

Марвин бе погребан до синовете си. Построи се парк в памет на Джош и Джон Крамер и бяха учредени стипендии на тяхно име. С времето ужасът на трагедията постепенно избледня. Минаха години и в Гринвил все по-рядко се говореше за експлозията.

Въпреки натиска на ФБР трето гледане на делото не се състоя. Нямаше нови доказателства. Съдията несъмнено щеше отново да смени мястото на процеса. Обвинението изглеждаше безнадеждно, но при все това ФБР не се отказваше.

Поради отдръпването на Кейхол и изчезването на Уедж бомбените атентати на Доугън спряха. Той продължи да носи бялата роба и да произнася своите речи, като започна да си въобразява, че е основна политическа сила. Журналистите на север бяха заинтригувани от неприкрития му расизъм, от постоянната му готовност да си слага качулката и да дава възмутителни интервюта. За един кратък период той придоби истинска слава и това му доставяше огромно удоволствие.

Но в края на седемдесетте Джеремая Доугън не беше нищо друго освен един главорез в бяла роба, член на бързо западаща организация. Чернокожите сега участваха в изборите. Сегрегацията в държавните училища вече не съществуваше. Расовите бариери в целия Юг бяха премахнати от федералните съдии. Извоюваха се гражданските права и в щата Мисисипи, а Кланът се оказа неспособен да държи негрите там, където им бе мястото. Доугън не можеше повече да гори кръстове.

През седемдесет и девета се случиха две важни събития, свързани с все още откритото, но изоставено дело Крамер. Първото беше избирането на Дейвид Макалистър за прокурор в Гринвил. Двайсет и седем годишен, той стана най-младият окръжен прокурор в историята на щата. Като юноша бе стоял сред тълпата и бе наблюдавал как агентите на ФБР разравят останките от кантората на Крамер. Скоро след избирането му той се закле да докара терористите в съда.

Второто събитие бе подвеждането под съдебна отговорност на Джеремая Доугън за неплатени данъци. След като успя да се измъкне от ФБР, той прояви немарливост и сгафи пред данъчните власти. Следствието продължи осем месеца и завърши с обвинителен акт от цели трийсет страници. Според него Доугън не беше декларирал над сто хиляди долара между седемдесет и четвърта и седемдесет и осма. Актът съдържаше осемдесет и шест обвинения и изискваше максимална присъда от двайсет и осем години затвор.

Вината на Доугън бе неоспорима и адвокатът му този път не Кловис Брейзългън тутакси започна да проучва възможността за обжалване. В този момент се намеси ФБР.

 

 

След множество разгорещени, гневни срещи с Доугън и адвоката му правителството предложи сделка. Джеремая трябваше да свидетелства срещу Сам Кейхол в делото Крамер, в замяна на което нямаше да лежи в затвора за неплатени данъци. Нито един ден зад решетките. Строга условна присъда и глоби, но не и затвор. Доугън, който вече не работеше активно за Клана, не бе разговарял с Кейхол повече от десет години. Съществуваха много причини, заради които си струваше да помисли за сделката, но над всичко беше дилемата дали да остане на свобода, или да лежи в затвора най-малко десет години.

Сякаш за да го улеснят в решението, данъчните власти наложиха запор върху цялата му собственост и възнамеряваха да организират разпродажба. А на всичко отгоре Дейвид Макалистър убеди разширен състав от съдебни заседатели в Гринвил да предявят още веднъж обвинение към него и приятеля му Кейхол за бомбения атентат в кантората на Крамер.

Доугън отстъпи и прие сделката.

 

 

След като живя спокойно дванайсет години в окръг Форд, Сам Кейхол за пореден път бе обвинен и арестуван; предстоеше му процес и вероятна смърт в газовата камера. Той бе принуден да ипотекира къщата и малката си ферма, за да наеме адвокат. Кловис Брейзълтън се занимаваше с по-големи сделки, а и Доугън вече не му беше съюзник.

След първите два процеса нещата в щата Мисисипи бяха коренно различни. Рекордно голям брой чернокожи се регистрираха като гласоподаватели, а те гласуваха за чернокожи. Бял състав от съдебни заседатели вече бе рядкост, В щата имаше двама чернокожи съдии и двама чернокожи шерифи. Из коридорите на съдилищата можеха да се видят чернокожи адвокати заедно с техните бели колеги. Официално сегрегацията бе приключила. Припомняйки си миналото, много жители на щата Мисисипи се питаха за какъв дявол е била нужна цялата оная шумотевица? Защо е имало толкова силна съпротива срещу признаването на основните права на всички хора? Въпреки че бяха нужни още много промени; през осемдесета щатът Мисисипи беше много по-различен в сравнение с шейсет и седма. И Сам Кейхол го разбираше.

Той си нае опитен адвокат от Мемфис — Бенджамин Кийз. Първоначалната им стратегия бе да опитат да отхвърлят обвинението на основание, че не е справедливо да го съдят след толкова дълго отлагане, Това се оказа силен аргумент и предизвика решение от Върховния съд на щата Мисисипи да се изчисти окончателно това дело. С гласуване шест срещу трима бе решено делото да продължи.

Така и стана. Третото и последно гледане на делото на Сам Кейхол започна през февруари осемдесет и първа в една малка и студена съдебна зала в окръг Ленкхед, хълмиста област в североизточната част на щата. Много неща биха могли да се кажат за процеса. Младият прокурор Дейвид Макалистър бе блестящ, но имаше неприятния навик да прекарва цялото си свободно време с представители на пресата. Той бе красив, словоохотлив и жалостив. Беше съвсем очевидно, че процесът, който той води, преследва своя цел. Мистър Макалистър имаше големи политически амбиции.

Съставът от съдебни заседатели включваше осем бели и четирима чернокожи. Бяха представени пробата от парчетата стъкло, фитилът, докладите на ФБР, както и всички останали снимки и материали от първите два процеса.

И накрая показанията на Джеремая Доугън. Който дойде по дънкова риза и със смирено изражение обясни на съда как е заговорничил със седналия ей там Сам Кейхол да взривят кантората на мистър Крамер. Сам го гледаше втренчено и попиваше всяка дума. Джеремая избягваше погледа му. Адвокатът на Сам въртя Доугън на шиш в продължение на половин ден и го принуди да признае, че е сключил сделка с правителството. Но злото вече бе сторено.

Не беше в полза на защитата на Сам Кейхол да споменава Роли Уедж. Защото това би означавало да заяви, че Сам всъщност е бил в Гринвил с бомбата. Щеше да бъде принуден да признае, че е участвал в заговора, и тогава щеше да е точно толкова виновен, колкото и човекът, поставил бомбата. Освен това трябваше да даде подробни показания, нещо, което не желаеха нито той, нито адвокатът му. Сам не би издържал един суров кръстосан разпит, тъй като щеше да бъде принуден да изрича лъжа след лъжа.

А и в този момент никой не би повярвал на изненадващия разказ за някакъв мистериозен нов терорист, който досега не е споменаван и който се е появил и си е отишъл незабелязано. Сам знаеше, че номерът с Роли Уедж няма да успее, и затова никога не спомена името му пред адвоката си.

 

 

В края на процеса Дейвид Макалистър се изправи пред съдебните заседатели в претъпканата зала и представи заключителните си аргументи. Разказа за младежките си години в Гринвил, когато имал приятели евреи. Не е знаел, ме са различни от другите. Познавал е някои от семейство Крамер, чудесни хора, които работели упорито и направили много за града. И той е играл с чернокожи деца и е разбрал, че могат да бъдат чудесни приятели. Никога не е могъл да разбере защо те ходят в едно училище, а той в друго. Разказа я затрогващата история за труса от взрива на двайсети април шейсет и седма и за това как хукнал към центъра на града, където пушекът се виел към небето. В продължение на три часа стоял зад полицейския кордон и чакал. Видял суетенето на пожарникарите, когато намерили Марвин Крамер. После открили момченцата. Сълзи потекли по бузите му, когато бавно отнесли до линейката малките телца, покрити с бели чаршафи.

Макалистър се представи блестящо и когато свърши, съдебната зала бе притихнала. Неколцина от заседателите бършеха очи.

 

 

На дванайсети февруари осемдесет и първа срещу Сам Кейхол бе предявено обвинение за двойно убийство и за опит за убийство. Два дни по-късно същите съдебни заседатели се завърнаха в същата съдебна зала и поизнесоха смъртна присъда.

Той бе откаран до щатския затвор в Парчман, за да изчака определянето на деня за газовата камера. На деветнайсети февруари за първи път видя отделението на осъдените на смърт.