Джон Гришам
Камерата (3)

2

След изнасянето на телата полицията в Гринвил затвори района и не пусна тълпата да припари наблизо. Няколко часа по-късно пристигна екип на ФБР от Джаксън и преди да се стъмни, започна да рови из развалините. Десетки агенти със сериозни лица се заеха с отегчителната задача да вдигат всяка дребна частичка, да я разглеждат, да я показват на други и после да я опаковат. Един празен склад за памук в покрайнините на града бе нает за съхраняване на останките от кантората на Крамер.

С течение на времето ФБР щеше да потвърди първоначалната си версия. Динамит, часовников механизъм и няколко жици. Съвсем проста бомба, направена от наемник, който е имал късмет, че сам не е загинал от нея.

Скоро Марвин Крамер бе откаран в по-добра болница в Мемфис. В продължение на три дни състоянието му бе критично, но стабилно. Рут Крамер бе приета за лечение в шоково състояние първо в Гринвил, а след това в същата болница в Мемфис. Мистър и мисис Крамер деляха обща стая, както и голямо количество успокоителни средства. Множество лекари и роднини бдяха над тях. Рут бе родена и израсла в Мемфис и имаше достатъчно приятели, които се грижеха за нея.

Докато прахта се разнасяше край кантората на Марвин, съседите — магазинери и чиновници, премигаха парчетата стъкла от тротоарите и си шепнеха едно-друго, наблюдавайки полицаите и агентите, които разравяха отломките. В търговската част на Гринвил се понесе слухът, че е задържан един заподозрян. До обяд вече се знаеше, че той се казва Сам Кейхол и е от Клантън, Мисисипи, че е член на Клана и че е бил ранен по време на взрива. В друг слух се съдържаха ужасяващи подробности за предишни операции на Кейхол, за всевъзможни тежки наранявания и обезобразени трупове, всички на нещастни чернокожи. Трети слух възхваляваше героизма на гринвилската полиция при залавянето на този психопат само секунди след взрива. Обедните телевизионни новини в Гринвил потвърдиха вече известните факти за гибелта на двете момченца, за тежкото нараняване на баща им и за задържането на Сам Кейхол.

Сам за малко не бе освободен срещу глоба от трийсет долара. Когато го докараха в полицията, той се бе окопитил и се извини на ядосаните ченгета, задето не им се е подчинил. Определиха му незначително нарушение и го изпратиха в една килия да изчака още някакви формалности, преди да го освободят. Двамата полицаи, които го бяха задържали, побързаха да отидат при взривената сграда.

Пазачът, който изпълняваше и длъжността фелдшер на ареста, дойде при Сам с омачкана санитарна чанта в ръка и изми засъхналата кръв от лицето му. Кървенето бе спряло. Сам отново повтори, че се е бил в някаква кръчма. След нощен запой. Пазачът излезе и след един час на плъзгащото се прозорче на килията се появи полицай с други формуляри. Глобяваха го за неподчинение на патрулна кола; максималната сума била трийсет долара, и ако Сам можел да плати в брой, щели да го освободят, щом формулярите бъдат попълнени и колата му докарана. Сам закрачи нервно из килията, като току поглеждаше часовника си и опипваше раната на лицето си.

Налагаше се да изчезне. Арестът му бе регистриран и не след дълго тези тиквеници щяха да свържат името му с взрива и тогава трябваше да бяга. Ще напусне Мисисипи, може би ще се свърже с Роли Уедж и ще заминат за Бразилия или другаде. Доугън ще им даде пари. Ще му се обади веднага щом напусне Гринвил. Собствената му кола се намираше пред един мотел в Кливланд. Ще я смени с друга и ще се отправи към Мемфис, за да хване междуградски автобус.

Точно така ще постъпи. Какъв идиот бе да се върне на мястото на взрива, но ако само успее да запази хладнокръвие, тези тъпанари щяха да го освободят.

След още половин час полицаят се появи с друг формуляр. Сам му подаде трийсет долара и получи квитанция. Последва го през тесен коридор до входното гише на ареста, където му връчиха призовка да се яви в Общинския съд в Гринвил след две седмици.

— Къде е колата? — попита той и сгъна призовката.

— Ще я докарат. Чакай тук.

Сам погледна часовника си и чака още петнайсет минути. През едно малко прозорче на металната врата той наблюдаваше пристигащите и заминаващите коли от паркинга пред ареста. Едно яко ченге докара двама пияни. Сам трепна неспокойно и зачака.

Някъде отзад чу непознат глас да казва бавно:

— Мистър Кейхол?

Обърна се и видя насреща си нисък мъж в избелял костюм, Той размаха значка под носа на Сам.

— Детектив Айви от полицията в Гринвил. Искам да ви задам няколко въпроса. — Айви посочи към редицата враги по коридора и Сам покорно го последва.

Още щом седна зад мръсното бюро срещу детектив Айви, Сам Кейхол усети, че не знае какво да каже. Айви едва бе прехвърлил четирийсет, а вече беше посивял и имаше много бръчки около очите. Запали цигара „Кемъл“ без филтър и предложи една и на Сам. После го попита как е порязал лицето си. Сам въртеше цигарата в ръце, но не я запали. Преди години бе отказал пушенето и въпреки че в този критичен момент му се искаше да си дръпне, само почука леко с цигарата по масата. Без да вдига поглед към Айви, измърмори, че може би се е наранил по време на сбиването.

Айви изръмжа неодобрително, но с усмивка, сякаш очакваше подобен отговор, а Сам разбра, че насреща му седи професионалист. Уплаши се и ръцете му затрепериха. Айви, разбира се, забеляза всичко. Къде е станало сбиването? С кого се е бил? По кое време е било? Защо се е бил в Гринвил, след като живее на три часа път оттук? Откъде е взел колата?

Сам мълчеше. Айви го засипа с въпроси, на които Сам не можеше да отговори, защото лъжите щяха да доведат до нови лъжи и Айви щеше да го оплете за секунди.

— Бих искал да говоря с адвокат — рече най-накрая Сам.

— Ама това е просто чудесно. Сам. Мисля, че точно това трябва да направиш. — Айви запали нова цигара и издуха струя гъст дим към тавана.

— Тази сутрин имахме малък взрив, Сам. Това известно ли ти е? — В гласа на Айви имаше подигравателни нотки.

— Не.

— Истинска трагедия. Кантората на местен адвокат, казва се Крамер, бе вдигната във въздуха. Преди около два часа. Май е работа на хората от Клана. Тук нямаме такива, но мистър Крамер е евреин. Обзалагам се, че нямаш представа за това, нали?

— Не.

— Жалко, Сам. Знаеш ли, че мистър Крамер имаше две момченца, Джош и Джон, и по ирония на съдбата те са били в кантората с татко си по време на експлозията?

Сам пое дълбоко въздух и погледна Айви. Разкажи ми останалото, молеха очите му.

— И двете момченца, близнаци на пет годинки, много сладки дечица, хвръкнаха във въздуха, Сам. Мъртви са.

Сам бавно наведе глава и почти опря брадичка в гърдите си. С него беше свършено. Двойно убийство. Адвокати, процеси, съдии, заседатели, затвор — видя всичко това съвсем ясно и стисна очи.

— Баща им може да има късмет. Сега е в болница, в хирургията. Момченцата са в дома на покойника. Истинска трагедия. Предполагам, че не знаеш нищо за бомбата, нали, Сам?

— Не. Бих искал да говоря с адвокат.

— Разбира се. — Айви бавно стана и излезе от стаята.

Стъкълцето, забило се в лицето на Сам, бе извадено от лекар и изпратено за изследвания в лаборатория на ФБР. Резултатите не бяха изненадващи — беше от прозорците на кантората. Бързо бе открита връзката между зеления понтиак и Джеремая Доугън в Меридиън. В багажника бе намерен петнайсетминутен фитил. Един млекар съобщи в полицията, че е видял колата близо до кантората на Крамер около четири сутринта.

ФБР се постараха незабавно да уведомят пресата, че мистър Сам Кейхол е дългогодишен член на Клана и че е главният заподозрян в още няколко подобни бомбени атентати. Чувстваха, че случаят е решен, и сипеха похвали върху гринвилската полиция. Самият Дж. Едгар Хувър направи изявление по случая.

Два дни след експлозията близнаците на Крамер бяха погребани в малко гробище. По това време в Гринвил живееха сто четирийсет и шест евреи. Всички, с изключение на Марвин Крамер и още шестима, присъстваха на церемонията. Репортерите и фотографите от цялата страна бяха двойно повече.

На следващата сутрин Сам видя снимките и прочете всичко, написано по случая в малката си килия. Пазачът Лари Джак Полк беше глуповат, но вече се пишеше приятел на Сам. Още в началото му каза шепнешком, че някои негови братовчеди са членове на Клана и че самият той винаги е искал да бъде един от тях, но жена му не разрешавала. Всяка сутрин носеше на Сам горещо кафе и вестници. Лари Джак вече бе признал възхищението си от умението на Сам да борави с бомби.

Освен няколкото думи, нужни да се обработи Лари Джак, Сам не бе казал нищо. В деня след експлозията той бе обвинен в двойно убийство и перспективата за газовата камера бе обсебила мислите му. Отказа да говори пред Айви, пред други полицаи и пред ФБР. Репортерите задаваха въпроси, разбира се, но не можаха да се преборят с Лари Джак. Сам позвъни на жена си и й каза да стои в Клангън и да заключва вратите. Седеше сам в циментовата си килия и започна да пише дневник.

За да открият Роли Уедж и да го свържат с взрива, ченгетата първо трябваше да го намерят. Сам Кейхол бе положил клетва като член на Клана, а за него клетвата беше свещена. Никога нямаше да издаде друг от Клана. Страстно се надяваше, че и Джеремая Доугън ще спази своята клетва.

Два дни след атентата някакъв съмнителен рошав адвокат, Кловис Брейзълтън, се появи за първи път в Гринвил. Беше таен член на Клана и си беше спечелил печална слава в Джаксън, защитавайки в съда всякакви главорези. Искаше да се кандидатира за губернатор с програмата си за запазване на бялата раса, против проклетото ФБР и в защита на чернокожите, но не с цената на расово смешение и други подобни. Бе изпратен от Джеремая Доугън да защитава Сам Кейхол и най-вече да се увери, че той няма да си развърже езика. ФБР вече бяха взели мерника на Доугън заради зеления понтиак и той се страхуваше от обвинение в съучастничество.

Кловис веднага обясни на новия си клиент, че съучастниците са също толкова виновни, колкото и извършителите. Сам слушаше, но не каза почти нищо. Беше чувал за Брейзълтън и още не му вярваше.

— Слушай, Сам — започна меко Кловис, сякаш обясняваше нещата на първокласник. — Знам кой постави бомбата. Доугън ми каза. Ако мога да преброя правилно, ставаме четирима — аз, ти, Доугън и Уедж. В този момент Доугън е почти сигурен, че никога няма да намерят Уедж. Не е разговарял с него, но момчето е умно и вероятно вече е напуснало страната. Оставате ги и Доугън. Честно да ти кажа, очаквам Джеремая да бъде обвинен всеки момент. Но на ченгетата ще им бъде трудно да го пипнат, освен ако не докажат, че е участвал в заговора за взривяването на кантората на евреина. А това може да стане само ако ти им го кажеш.

— Значи да поема всичко върху себе си.

— Не. Само си мълчи за Доугън. Отричай всичко. Ще измислим някаква версия за колата. Това е мой проблем. Ще направя така, че делото да се гледа в друг окръг, може би където няма евреи. Ако имаме късмет съдебните заседатели да са само бели, ще приключа толкова бързо, че и двамата ще станем герои. Само остави всичко на мен.

— Мислиш ли, че ще ме осъдят?

— Не, по дяволите. Виж какво, Сам, трябва да ми повярваш. Ще намерим съдебни заседатели патриоти, хора като теб, Сам. Бели. Разтревожени, че дечицата им са принудени да ходят в едно училище с малки негърчета. Добри хора, Сам. Ще си изберем дванайсет от тях, ще ги сложим в ложата в съда и ще им обясним как мръсните евреи подклаждат цялата тая глупост с гражданските права. Довери ми се, Сам, ще бъде съвсем проста работа. — След това Кловис се облегна на паянтовата маса, потупа Сам по ръката и каза: — Повярвай ми, Сам, правил съм го и преди.

По-късно същия ден Сам бе окован в белезници, заобиколен от местни полицаи и отведен към чакащата патрулна кола. По пътя до колата го снима цяла армия фотографи. Когато Сам и придружаващите го пристигнаха пред съда, там ги очакваше друга група от тези неуморими досадници.

Той се яви пред общинския съдия с новия си адвокат, почитаемия Кловис Брейзълтън, който се отказа от предварителното гледане и направи две други безшумни и рутинни юридически маневри. Двайсет минути след излизането си от затвора Сам отново бе откаран там. Кловис обеща да се върне след няколко дни, за да започне работа върху стратегията си, после се помота пред затвора и направи великолепно шоу за репортерите.

Трябваше да мине цял месец, за да се уталожи истерията Ъ средствата за масова информация в Гринвил. На пети май шейсет и седма Сам Кей хол и Джеремая Доугън бяха подведени под отговорност за извършване на предумишлено убийство. Прокурорът обяви публично, че ще иска смъртна присъда. Името на Роли Уедж не се споменаваше, Полицията и ФБР не подозираха за неговото съществуване.

Кловис, който сега представляваше и двамата обвиняеми, успя да издейства промяна на мястото на процеса и на четвърти септември делото започна да се гледа в окръг Нетълс, на двеста мили от Гринвил. Процесът се превърна в истински цирк. Кланът си направи бивак на моравата пред съда и организираше шумни сборища почти денонощно. Пристигнаха членове от други щати и дори бе изготвен списък с гостуващи оратори. Сам Кейхол и Джеремая Доугън бяха превърнати в символ на бялото господство и закачулени сподвижници крещяха имената им хиляди пъти дневно.

Пресата наблюдаваше и чакаше. Съдебната зала бе претъпкана с репортери и журналисти, а тия, които не извадиха късмет, бяха принудени да висят в сянката на дърветата отпред. Те разглеждаха куклуксклановците, слушаха речите им и колкото повече наблюдаваха и снимаха, толкова по-дълги ставаха речите.

Вътре в залата нещата вървяха гладко за Кейхол и Доугън. Брейзълтън направи магията си и постави дванайсет бели патриоти, както той предпочиташе да ги нарича, на местата на съдебните заседатели. После започна да руши тезата на обвинението. Най-важното беше, че доказателствата бяха косвени, тъй като никой в действителност не бе видял Сам Кейхол да поставя бомбата. Кловис наблегна на този факт в първото си изявление и това имаше ефект. Кейхол всъщност е бил нает от Доугън, който го изпратил в Гринвил по работа, и съвсем случайно той се оказал близо до кантората на Крамер в най-неподходящия момент. Мисълта за гибелта на двете ангелчета почти разплакваше Кловис. Фитилът в багажника трябва да е бил поставен там от предишния собственик на колата, някой си мистър Карсън Дженкинс, предприемач от Меридиън. Мистър Карсън Дженкинс даде показания, че работата му е налагала непрекъснато да има динамит и че очевидно просто е забравил фитила в багажника, когато е продал колата. Мистър Карсън Дженкинс беше учител в неделното училище, тих, трудолюбив, простодушен човечец, който вдъхваше доверие. Той също беше член на Ку Клукс Клан, но във ФБР не знаеха това. Кловис организира блестящо тези свидетелски показания.

Фактът, че колата на Кейхол е била оставена на паркинг в Кливланд, никога не бе разкрит от полицията или ФБР. При първото си телефонно обаждане от затвора той бе наредил на жена си да накара сина им Еди Кейхол да отиде незабавно да я прибере. Това беше истински късмет за защитата.

Най-силният аргумент, представен от Кловис Брейзълтън обаче, бе прост. Никой не можеше да докаже, че клиентите му са заговорничели за нещо, тогава как те, съдебните заседатели на окръг Нетълс, ще изпратят на смърт тези двама мъже?

След четиридневно гледане на делото съдът се оттегли на заседание. Кловис гарантираше на своите клиенти оправдателна присъда. Обвинението беше почти сигурно в това. Куклуксклановците предвкусваха победа и усилиха темпото на моравата пред съда.

Не бе произнесена обаче нито оправдателна, нито някаква друга присъда. Интересното беше, че двама от заседателите се запънаха и твърдяха, че Сам е виновен. След ден и половина заседания дванайсетте съобщиха на съдията, че са в безизходица. Процесът бе обявен за невалиден и Сам Кейхол се прибра вкъщи за първи път от пет месеца.

Шест месеца по-късно процесът бе подновен в окръг Уилсън, на четири часа път от Гринвил и на сто мили от мястото на първия процес. По време на първия процес имаше оплаквания за преследване и заплашване на евентуалните съдебни заседатели от страна на Клана. По причини, които не бяха изяснени, съдията премести делото в район, който гъмжеше от хора на Клана и техни симпатизанти. Съдебните заседатели бяха отново само бели и, разбира се, сред тях нямаше евреи. Кловис разказа същите истории със същите ударения. Мистър Карсън Дженкинс изрече същите лъжи.

Обвинението промени малко стратегията си, но без резултат. Окръжният прокурор изостави обвинението в предумишлено убийство и настоя само за предявяване на обвинение в убийство. Без да искат смъртно наказание, съдебните заседатели можеха, ако желаят, да обявят Кейхол и Доугън за виновни в убийство — едно сравнително по-леко обвинение, но все пак с присъда.

При второто гледане на делото имаше нещо ново. Марвин Крамер седеше на инвалидна количка до първия ред и гледаше втренчено съдебните заседатели в продължение на три дни. Рут се бе опитала да присъства на първия процес, но скоро се бе върнала в Гринвил, където отново постъпи в болница заради психични проблеми. След бомбения атентат Марвин ту влизаше, ту излизаше от болница и лекарите не искаха да му позволят да присъства на спектакъла в окръг Нетълс.

Повечето съдебни заседатели не можеха да издържат на погледа му. Не гледаха към публиката и проявяваха учудващо внимание към свидетелите. Ала една млада жена, Шарън Кълпепър, майка на момченца близнаци, не можа да се въздържи. Тя неколкократно поглеждаше към Марвин и очите им се срещаха много пъти. Погледът му я молеше за справедливост.

Шарън Кълпепър беше единствената от дванайсетте, която още отначало гласува за наказателна присъда. Два дни тя бе хулена и заплашвана от другите съдебни заседатели. Наричаха я с обидни имена и я разплакаха, но тя продължи да упорства. Второто гледане приключи с гласуване единайсет срещу един. Съдията отново обяви процеса за невалиден и пусна всички да си ходят у дома. Марвин Крамер се върна в Гринвил, а после отново постъпи в хирургията в Мемфис. Кловис Брейзълтън изигра истински спектакъл за пресата. Окръжният прокурор не обеща нов процес. Сам Кейхол се прибра спокойно в Клантън и тържествено се закле да няма повече нищо общо с Джеремая Доугън. Самият имперски маг се завърна триумфално в Меридиън, където се похвали пред своите хора, че битката за бяло господство току-що е започнала, че доброто е победило злото, и т.н.

Името на Роли Уедж бе произнесено само веднъж. По време на една обедна почивна при второто заседание Доугън прошепна на Кейхол, че е пристигнала вест от момчето. Донесъл я беше непознат, който бе разговарял с жената на Джеремая в коридора пред съдебната зала. Бележката беше съвсем ясна и проста. Уедж се намираше наблизо в горите, следеше процеса и ако Доугън или Кейхол споменат името му, ще хвърли във въздуха и къщите, и близките им.