Дейвид Балдачи
Да спасиш свидетел (50)

50.

Облечени с черни анцузи и маратонки, тримата мъже тичаха по плажа, приведени ниско над пясъка. Макар че утрото наближаваше, те бяха напълно невидими в тъмното си облекло на фона на океана, а прибоят заглушаваше шума от движенията им.

Бяха пристигнали едва преди час, а току-що получиха много тревожни новини. Лий Адамс бе напуснал къщата. Без Локхарт. Вероятно тя все още беше вътре. Или поне така се надяваха. Бяха им казали, че и Бюканън може да е при нея. Налагаше се да предпочетат тях двамата. Адамс можеше да почака. Рано или късно щяха да стигнат до него. Нямаше да се успокоят, докато не го ликвидират.

Всеки от групата бе въоръжен с автоматичен пистолет и специален нож, който можеше с един точен замах да среже сънната артерия. Всеки умееше да нанесе с безпогрешна точност подобен убийствен удар. Заповедите бяха ясни. Всички в къщата трябваше да умрат. При точно изпълнение операцията можеше да мине съвсем чисто. До средата на утрото щяха да бъдат отново във Вашингтон.

Те бяха горди мъже, опитни професионалисти и отдавнашни служители на Робърт Торнхил. Като екип през последните двайсет години бяха преодолели редица опасности благодарение на своята съобразителност, подготовка, физическа сила и издръжливост. Бяха спасявали хора, бяха създавали сигурност в цели области от света, бяха помагали в борбата Съединените щати да останат единствената свръхсила на земното кълбо. Това щеше да означава светът да бъде по-спокоен и по-справедлив за мнозина. Също като Робърт Торнхил те бяха постъпили в Управлението, за да изпълнят дълга си, да служат на обществото. За тях нямаше по-висше призвание.

Тримата бяха участвали и в групата, която щурмува апартамента на Лий. Срамуваха се от този епизод — той помрачаваше тяхната репутация на безпогрешни специалисти. Бяха се надявали на реванш и сега нямаше да пропуснат възможността.

Единият остана да пази до стъпалата, а другите двама изтичаха по дъсчената пътека към задната част на къщата. Планът беше прост и ясен, без излишни подробности и усложнения. Щяха да атакуват светкавично и изненадващо — първо партера, после нагоре. Срещнеха ли някого, нямаше да разпитват или проверяват. Пистолетите със заглушители щяха да пуснат по един куршум за всяка жертва. След това щяха да продължат, докато в къщата не остане жива душа. Да, определено можеха да се приберат във Вашингтон преди обяд.