Дейвид Балдачи
Да спасиш свидетел (21)

21.

Из аерогарата обикаляха агенти на ФБР и ЦРУ, като първите изобщо не подозираха за присъствието на вторите. Хората на Торнхил имаха предимство — знаеха, че Фейт Локхарт вероятно пътува заедно с Лий Адамс. ФБР търсеше само жената.

Без да подозира, Лий мина покрай двама агенти на ФБР, преоблечени като бизнесмени с куфарчета и „Уолстрийт Джърнъл“ в ръце. Те също не му обърнаха внимание. Преди малко ги бе подминала и Фейт.

Когато наближи билетното гише, Лий забави крачка. Фейт разговаряше с една от служителките. Всичко изглеждаше наред. Изведнъж го обзеха угризения, че не й вярва. Той спря зад ъгъла и зачака.

На гишето Фейт представи новите си документи и купи три билета. Два бяха за Сюзан Блейк и Чарлс Райт. Служителката почти не погледна снимката. Слава богу, помисли си Фейт, макар че навярно често се случваше хората да не приличат на снимките в документите си. Самолетът за Норфолк излиташе след около четирийсет и пет минути.

Третия билет купи под името Фейт Локхарт за самолета до Сан Франциско с междинно кацане в Чикаго. Щеше да излети след четирийсет минути. Беше го забелязала на мониторите. Западното крайбрежие, голям град — там можеше да изчезне, да се отдалечи на юг покрай океана или дори тайно да се прехвърли в Мексико. Нямаше представа как ще го направи, но за това щеше да мисли, когато му дойде времето.

Фейт обясни, че купува билета до Сан Франциско за началничката си, която ще пристигне след малко.

— Трябва да побърза — каза служителката. — Още не си е предала багажа, а след десет минути започва качването в самолета.

— Няма проблеми — увери я Фейт. — Тя не носи багаж, тъй че може направо да отиде на изхода.

Служителката й подаде билета. Фейт предполагаше, че е безопасно да използва истинското си име, след като е платила с кредитната карта на Сюзан Блейк. Разполагаше само с два документа за самоличност. Значи се налагаше да лети като Фейт Локхарт. Всичко ще бъде наред, каза си тя.

Не подозираше колко жестоко се лъже.

Докато гледаше Фейт, Лий внезапно се сети за нещо. Пистолетът! Трябваше да го предаде преди проверката, иначе щеше да си има ужасни неприятности. Той изтича към гишето и спря до смаяната Фейт.

Прегърна я през рамото и бързо я целуна по бузата.

— Хей, скъпа, извинявай, че се забавих на телефона. — Той погледна служителката и каза небрежно: — Имам пистолет и искам да го предам в багажното.

Жената леко повдигна вежди.

— Вие ли сте мистър Райт?

Лий кимна. Служителката се зае да попълва необходимите документи. Той й показа фалшивото си удостоверение, тя сложи печат на билета му и въведе данните в компютъра. Лий предаде кутията с оръжието и попълни декларация. Жената сложи етикет на кутията и двамата се отдалечиха от гишето.

— Извинявай, бях забравил за пистолета. — Лий погледна напред към изхода. — Добре, слушай сега. Сигурно са сложили хора да дебнат на вратата. Ще трябва да минем поотделно. Бъди хладнокръвна; изобщо не приличаш на Фейт Локхарт.

Макар че Фейт през цялото време усещаше как сърцето й подскача до гърлото, проверката мина без произшествия. В чакалнята Лий погледна монитора с информация за полетите и посочи една врата.

— Насам.

Фейт кимна и в същото време огледа незабелязано разположението на вратите. Изходът за Сан Франциско беше наблизо и лесно можеше да стигне до него; от този за Норфолк го делеше значително разстояние. Тя едва удържа усмивката си. Идеално.

Докато вървяха напред, тя погледна Лий. Той беше направил много за нея. Срамуваше се от това, което възнамеряваше да извърши, но вярваше, че така ще е по-добре. И за двамата.

Стигнаха до изхода за Норфолк. Казаха им, че качването ще започне след десетина минути. Наоколо вече се беше събрала тълпа.

Лий погледна Фейт.

— Най-добре ще е да се обадиш за връзката до Пайн Айлънд.

Отидоха до телефоните и Фейт уреди резервацията.

— Готово — каза накрая тя. — Сега можем да си поемем дъх.

— Точно така — сухо отвърна Лий.

Фейт се озърна.

— Трябва да отскоча до тоалетната.

— Побързай.

Тя изтича настрани, следвана от замисления поглед на Лий.