Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Saving Faith, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 56 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2008)
Допълнителна корекция
hammster (2014)

Издание:

Обсидиан, София 2000

ISBN 954–8240–78–5

Худ. оформление Кръстьо Кръстев

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от hammster

41.

Бюканън проведе още няколко разговора от подземния гараж, за да подготви плана си. После отиде в адвокатската фирма и отдели време на важни дела, които изведнъж бяха престанали да го интересуват. Докато пътуваше обратно към къщи, мозъкът му трескаво обмисляше предстоящите действия срещу Робърт Торнхил. Все още оставаше една част от неговия живот, над която човекът от ЦРУ никога нямаше да има власт — умът на Бюканън. Това бе невероятна утеха. Бюканън бавно си възвръщаше самочувствието. Може би имаше начин да разиграе противника.

Той отключи вратата на дома си и влезе. Остави куфарчето на един стол и мина в тъмната библиотека. Включи лампата, за да погледа любимата си картина, да събере сили за предстоящото изпитание. Когато библиотеката се обля в светлина, Бюканън смаяно се вторачи в празната рамка. Залитна нататък, протегна ръце и докосна стената зад рамката. Беше ограбен, макар че имаше превъзходна охранителна система и тя продължаваше да работи.

Той се втурна към телефона да повика полицията. Но точно когато посягаше, апаратът иззвъня. Бюканън вдигна слушалката.

— Колата ще ви чака след две минути, сър. В службата ли отивате?

В първия момент съзнанието на Бюканън не успя да реагира.

— В службата ли, сър?

— Да — изрече той най-сетне.

Остави слушалката и се загледа в празното място върху стената. Първо Фейт, а сега и картината. Все по вина на Торнхил. Добре, Боб, един на нула за теб. Сега е мой ред.

Той се качи горе, изми си лицето и се преоблече, подбирайки внимателно всяка дреха. В стаята му имаше вградена уредба с телевизор, стерео, видеокасетофон и видеодиск. Самата конструкция я застраховаше срещу кражба, тъй като отделните части можеха да се извадят единствено след разглобяване на множество дървени елементи, което би отнело твърде много време. Бюканън не гледаше филми и телевизия. А когато му се слушаше музика, пускаше някоя плоча на стария си грамофон.

Като пъхна ръка в отвора на видеото, Бюканън извади паспорт, кредитна карта и шофьорска книжка на чуждо име заедно с тънка пачка стодоларови банкноти и прибра всичко във вътрешния джоб на сакото си. След това пак слезе долу, погледна навън и видя, че колата го чака. Нищо, нека чака още няколко минути.

Когато минутите минаха, Бюканън взе куфарчето си и излезе. Качи се и колата потегли.

— Здравей, Боб — каза Бюканън колкото се може по-спокойно.

Торнхил се озърна към куфарчето.

Бюканън кимна към затъмненото стъкло.

— Отивам в службата. Хората от ФБР очакват да ме видят с куфарче. Освен ако предполагаш, че все още не подслушват телефона ми.

Торнхил кимна.

— В теб има заложби на добър агент, Дани.

— Къде е картината?

— На много сигурно място и това е доста повече, отколкото заслужаваш при дадените обстоятелства.

— Какво по-точно имаш предвид?

— По-точно имам предвид Лий Адамс, частен детектив. Нает от теб да следи Фейт Локхарт.

Бюканън се престори на стреснат. Като младеж бе мечтал да стане артист. Ако не в киното, то поне в театъра. Сегашната му професия бе почти същата.

— Когато го направих, не знаех, че е отишла във ФБР. Само се тревожех за нейната сигурност.

— И защо?

— Мисля, че знаеш отговора.

Торнхил го изгледа обидено.

— За какво ми е да причинявам зло на Фейт Локхарт? Та аз дори не я познавам.

— Необходимо ли е да познаваш някого, за да го унищожиш?

— Голяма грешка направи, Дани — изрече подигравателно Торнхил. — Картината вероятно ще ти бъде върната. Но засега свиквай да живееш без нея.

— Как успя да проникнеш в дома ми, Торнхил? Имам охранителна система.

Торнхил едва не избухна в смях.

Домашна охранителна система? Ама че майтап.

Бюканън едва се удържа да не скочи върху него.

— Забавляваш ме, Дани, наистина ме забавляваш. Търчиш насам-натам и се мъчиш да спасиш онеправданите. Нима не разбираш? Точно това движи света. Богатите и бедните. Всемогъщите и безсилните. Ще ги има, додето свят светува. И с нищо не можеш да промениш това. Хората винаги ще са бедни, винаги ще се мразят и ще се лъжат. Ако не беше злобата на човечеството, аз нямаше да имам работа.

— Току-що ми хрумна, че си пропилял призванието си като психиатър — каза Бюканън. — Специалист по работа с ненормални престъпници. Щеше да имаш толкова общо с пациентите си.

Торнхил се усмихна.

— Знаеш ли, точно така стигнах до теб. В крайна сметка те предаде човек, комуто искаше да помогнеш. Сигурно ти е завиждал на успеха и желанието да вършиш добро. Не знаеше за твоя план, но разпали любопитството ми. А когато се насоча към нечий живот, просто не допускам да има тайни. Наслагах микрофони в твоя дом, в кантората, дори в дрехите ти и накрая открих съкровище. Беше ни толкова весело да те подслушваме.

— Очарователно. Кажи сега къде е Фейт.

— Надявах се ти да ми кажеш.

— Какво искаш от нея?

— Искам да се прибере и да работи за мен. Между нас и ФБР има дружеско съревнование, но трябва да кажа, че ние сме далеч по-почтени към хората си. Работя над този проект много преди Бюрото да го надуши. Не искам всичките ми усилия да отидат на вятъра.

Бюканън грижливо подбра думите си. Знаеше, че го дебне огромна заплаха.

— Какво толкова може да ти даде Фейт, след като имаш мен?

— В моя занаят две е винаги по-добре от едно.

— А дали в това уравнение влиза и агентът от ФБР, когото уби, Боб?

Торнхил извади лулата и я опипа нервно.

— Знаеш ли, Дани, ще постъпиш много разумно, ако мислиш само за своята част от мозайката.

— Смятам всяка част за своя. Четох вестниците. Ти ми каза, че Фейт е отишла във ФБР. Агент от ФБР е бил убит при работа по някакъв тайнствен случай. Фейт изчезва по същото време. Прав си, наех Лий Адамс, за да разбера какво става. Още нямам вести. И него ли уби?

— Аз съм обществен служител. Не убивам хора.

— ФБР някак се е докопало до Фейт, а ти не можеш да позволиш това, защото, ако узнаят истината, целият ти план отива по дяволите. Нима наистина вярваш, че се надявам след края да ме пуснеш с похвала за добре свършената работа? Ако бях идиот, нямаше да оцелея във Вашингтон толкова дълго.

Торнхил прибра лулата.

— Оцеляване, интересна идея. Смяташ, че знаеш как да оцеляваш, а същевременно идваш при мен с всички тези безпочвени обвинения…

Бюканън се приведе на сантиметри от лицето на Торнхил.

— За оцеляването знам толкова, колкото не си и сънувал. Не разполагам с армия от въоръжени мъже, които да тичат накъдето ми хрумне, докато аз си седя в безопасност зад стените на Ленгли и анализирам сражението като шахматна задача. Още щом те видях да нахлуваш в моя живот, незабавно съставих аварийни планове, които непременно ще те унищожат, ако нещо се случи с мен. Никога ли не си допускал, че някой може да има поне капка от твоята хитрина? Или наистина си се главозамаял от толкова успехи?

Торнхил само го гледаше втренчено и мълчеше, затова Бюканън продължи:

— Колкото и да ми е неприятно, в известен смисъл се смятам за твой партньор. И искам да кажеш дали си убил агента от ФБР, защото държа да знам точно как да се измъкна от този кошмар. Искам също така да знам дали си убил Фейт и Адамс. Не ми ли кажеш, щом напусна тази кола, поемам право към ФБР. А ако се мислиш за толкова непобедим, че се опиташ да ме убиеш пред очите на федералните, тогава действай. Но умра ли, с мен си отиваш и ти.

Бюканън се облегна назад с лека усмивка.

— Знаеш старата приказка за жабока и скорпиона, нали? Скорпионът трябвало да прекоси реката и обещал на жабока да не го жили, ако се съгласи да го пренесе до другия бряг. Жабокът знаел, че скорпионът ще се удави, ако го ужили, затова приел. На половината път скорпионът най-безразсъдно ужилил жабока. Преди да умре, жабокът се провикнал: „Защо го направи? Сега и ти ще умреш.“ А скорпионът отвърнал: „Такава ми е природата.“ — Бюканън подигравателно размаха ръка. — Здрасти, мистър Жабок.

Двамата дълго се гледаха втренчено, докато най-сетне Торнхил наруши мълчанието.

— Локхарт трябваше да бъде елиминирана. Агентът беше с нея. Значи и той трябваше да умре.

— Но Фейт се изплъзна?

— С помощта на твоя частен детектив. Ако не беше тази глупост, нямаше да изпаднем в криза.

— Изобщо не ми е хрумвало, че ще убиваш когото и да било. Значи нямаш представа къде е Фейт?

— Това е само въпрос на време. Не съм вчерашен, уверявам те. Има ли стръв, и риба ще се намери.

— Какво означава това?

— Означава, че разговорът ни свърши.

Следващите петнайсет минути изминаха в пълно мълчание. Колата се спусна в подземния гараж на сградата, където бе кантората на Бюканън. На най-долното ниво чакаше сив автомобил с включен двигател. Преди да излезе, Торнхил сграбчи ръката на Бюканън.

— Твърдиш, че можеш да ме унищожиш, ако нещо се случи с теб. Е, чуй сега какво ще ти кажа. Ако твоята колежка и нейният нов „приятел“ съсипят всичко, което съм сътворил, ще бъдете ликвидирани. Незабавно. — Той отдръпна ръка и добави презрително. — Е, сега сме наясно, мистър Скорпион.

Минута по-късно сивият автомобил напусна гаража. Торнхил вече говореше по телефона.

— Не бива да изпускате Бюканън от поглед дори и за миг.

Той изключи връзката и се замисли как да преодолее новата трудност.