Дейвид Балдачи
Да спасиш свидетел (14)

14.

Бюканън огледа навалицата из аерогарата. Бе поел риск, като се обади на Лий Адамс, но нямаше друг избор. Докато очите му прескачаха от човек на човек, той се запита кой ли е агентът на Торнхил. Старицата с високата прическа и ръчната чанта в ъгъла? Тя беше в самолета заедно с Бюканън. Преди малко, докато говореше по телефона, един висок мъж на средна възраст крачеше напред-назад по пътеката. Той също бе пристигнал от Вашингтон.

Истината бе, че хората на Торнхил можеха да бъдат навсякъде, под всякакъв облик. Като атака с нервнопаралитичен газ. Никога не забелязваш врага. Обзе го дълбоко отчаяние.

Най-големият страх на Бюканън беше, че Торнхил ще се опита или да замеси Фейт в плановете си, или да скалъпи някакво фалшиво обвинение срещу нея. Макар че сам бе прогонил Фейт, никога нямаше да я изостави. Именно затова нае Адамс да я следи. Краят наближаваше и трябваше да се погрижи за нейната безопасност.

Беше открил Адамс по най-елементарния начин — просто отвори телефонния указател и избра първото име от списъка на частните детективи. При други обстоятелства Бюканън би се изсмял на такава наивност. Но за разлика от Торнхил той не разполагаше със собствена армия. Кой знае, може би Адамс не отговаряше, защото бе мъртъв.

Той се поколеба. Дали не трябваше просто да изтича до най-близкото гише, да купи билет за първия далечен полет и да изчезне? Лесно беше да фантазира, но не и да го осъществи. Представи си как се опитва да избяга. Невидимата армия на Торнхил изведнъж се материализира и връхлита от сенките, размахвайки официални на вид значки срещу всеки, който дръзне да се намеси. После отвеждат Бюканън в тиха стая някъде из лабиринта на аерогарата. Там Робърт Торнхил спокойно го чака с лулата, старомодния костюм и небрежното си високомерие. Той пита Бюканън дали желае да умре незабавно. Защото, ако желае, Торнхил е готов да му окаже тази услуга. И Бюканън просто няма какво да отговори.

Накрая Дани Бюканън стори единственото, което му оставаше. Напусна аерогарата, качи се в чакащата кола и потегли, за да се срещне със своя приятел, сенатора. Да забие още един гвоздей в ковчега му със своята обаятелна усмивка и с подслушвателното устройство — на вид неразличимо от човешката кожа и толкова съвършено, че не можеха да го открият и най-модерните металодетектори. Наблюдателната група щеше да го проследи до целта със закрита камионетка и да запише всяка дума на Бюканън и сенатора.

Като резервен вариант за в случай, че нещо наруши връзката с подслушвателното устройство, в куфарчето на Бюканън имаше вграден касетофон. Включваше се с едно леко завъртане на дръжката. Той също не можеше да бъде засечен по никакъв начин. Наистина, Торнхил предвиждаше всичко. Проклет да е.

По пътя Бюканън се утешаваше с налудничави фантазии, включващи един отчаян, умоляващ Торнхил, кълбо отровни змии, ръждиво мачете и казан врящо масло.

Ех, ако мечтите му можеха да се сбъднат.

Мъжът, който седеше на аерогарата, беше гладко избръснат, около трийсет и пет годишен, носеше строг делови костюм и работеше на портативен компютър — с други думи, представляваше точно копие на хиляди други пътници около него. Изглеждаше унесен и съсредоточен, понякога дори почваше сам да си говори. Някой случаен наблюдател би решил, че човекът подготвя важна сделка или съставя отчет за продажбите. В действителност той говореше тихо на микрофона, скрит във вратовръзката му. Онова, което приличаше на инфрачервени приемници за информация от задната страна на компютъра, всъщност прикриваше два сензора. Единият бе предназначен за прихващане на електронни сигнали. Другият представляваше насочен микрофон, който улавяше думите и ги изписваше на екрана. Първият сензор с лекота определи на кой номер звъни Бюканън. Другият бе донякъде заглушен от множеството разговори на аерогарата; все пак доловеното бе достатъчно, за да развълнува човека. На екрана се появиха думите: „Къде е Фейт Локхарт?“

Мъжът предаде телефонния номер и другата информация на своите колеги във Вашингтон. След броени секунди един компютър в Ленгли откри името и адреса на телефонния абонат. Няколко минути по-късно група извънредно опитни и изцяло предани на Торнхил професионалисти — които бяха очаквали тъкмо такава мисия — потегли към апартамента на Адамс.

Инструкциите на Торнхил бяха прости. Ако Фейт Локхарт е там, да се „освободят“ от нея — в шпионажа използваха тази невинна дума, сякаш просто предстоеше да я уволнят и да я помолят да си събере багажа, а не да пръснат черепа й с куршум. Имаше ли други хора около нея, чакаше ги същата участ. За благото на страната.