Дейвид Балдачи
Да спасиш свидетел (36)

36.

Рейнолдс седеше зад бюрото, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се Джойс Бенет, нейният адвокат за развода.

— Имаме проблем, Брук. Току-що разговарях с адвоката на съпруга ти. Бесен е, че криеш доходи.

По лицето на Рейнолдс се изписа изумление.

— Сериозно ли говориш? Е, кажи му тогава да ми обясни къде са тия доходи. Добре ще ми дойдат.

— Не се шегувай. Той ми изпрати по факса документи за влогове, които открил наскоро. На името на децата.

— Боже мой, Джойс, та това са им сметките за колеж. Стив знаеше за тях. Затова не ги включих в списъка на имуществото. Освен това там има само неколкостотин долара.

— Документите, които държа, са за две банкови сметки от по петдесет хиляди долара.

Устата на Рейнолдс пресъхна.

— Това е невъзможно. Трябва да има някаква грешка.

— Другата неприятност е, че не става дума за целеви детски влогове. Това означава, че парите могат да бъдат изтеглени по решение на дарителя и настойника. Ти си настойник на децата, а вероятно и дарението е твоя работа. С две думи, парите са си твои. Трябваше да ми кажеш за тях, Брук.

— Джойс, нямаше нищо за казване. Просто не знам откъде са дошли тези пари. Какво сочат документите, с които разполагаш?

— Няколко превода на приблизително еднакви суми. Не е посочено откъде идват. Адвокатът на Стив заплашва да заведе дело за измама. Освен това каза, че се обадил в Бюрото.

Рейнолдс се вцепени и стисна здраво слушалката.

— В Бюрото ли?

— Сигурна ли си, че не знаеш откъде идват парите? Може би от родителите ти?

— Те нямат толкова пари. Можем ли да проследим преводите?

— Сметката е твоя. Съветвам те да предприемеш нещо. И ме дръж в течение.

Рейнолдс остави слушалката и се втренчи в документите върху бюрото, замаяна от невероятната новина. Когато след няколко минути телефонът иззвъня отново, тя се поколеба дали да вдигне слушалката. Знаеше кой се обажда.

Пол Фишер говореше по-студено от когато и да било. Нареди й незабавно да дойде в Хувър Билдинг. Друго не пожела да каже. Докато слизаше по стъпалата към гаража, краката й на няколко пъти се подкосиха. Инстинктът й подсказваше без капка колебание, че е повикана да присъства на собствената си професионална екзекуция.

Заседателната зала в Хувър Билдинг беше малка и без прозорци. Пол Фишер я чакаше там заедно с регионалния заместник-директор Фред Маси. Седнал на председателското място, Маси въртеше писалка между пръстите си и я гледаше втренчено. Тя разпозна и другите двама в залата — юриста на Бюрото и един старши инспектор от Службата за професионална отговорност.

— Седнете, агент Рейнолдс — строго изрече Маси.

Рейнолдс седна. Не беше извършила нищо нередно, но защо ли се чувстваше като главорез с окървавен нож в чорапа?

— Имаме да обсъдим с вас някои въпроси. — Маси се озърна към юриста. — Длъжен съм обаче да ви предупредя, че ако желаете, имате право на адвокат.

Тя опита да се престори на изненадана, но след разговора с Джойс Бенет просто нямаше как да успее. Усети, че зле разиграната комедия само ще засили убеждението им, че е виновна. Запита се защо второто обаждане бе последвало незабавно първото. Обикновено Рейнолдс не вярваше в заговори и конспирации, но сега изведнъж убежденията й почнаха да се променят.

— Защо ми е нужен адвокат?

Маси погледна Фишер, който се обърна към Рейнолдс.

— Получихме телефонно обаждане от адвоката, който представлява интересите на съпруга ти при развода.

— Разбирам. Е, аз пък току-що разговарях с моя адвокат и мога да те уверя, че съм в пълно неведение откъде идват парите по онези сметки.

— Наистина ли? — Маси я изгледа скептично. — Значи твърдите, че неотдавна някой съвсем случайно е внесъл сто хиляди долара по два детски влога, контролирани само от вас?

— Казвам, че не знам какво да мисля. Но ще узная, уверявам ви.

— Както навярно разбирате, дълбоко сме разтревожени от възникването на подобен проблем точно сега — каза Маси.

— Аз съм още по-разтревожена. Става дума за моята репутация.

— А ние сме загрижени най-вече за репутацията на Бюрото — грубо подметна Фишер.

Рейнолдс го изгледа хладно, после пак се обърна към Маси.

— Не знам какво става. Давам ви пълна свобода на разследване. Нямам какво да крия.

Маси наведе глава над папката върху бюрото.

— Сигурна ли сте?

Рейнолдс погледна папката. Това беше класически трик при разпит. Самата тя го бе използвала. Залъгваш заподозрения с намеци, че имаш уличаващи доказателства, макар че всъщност не знаеш нищо и само се надяваш той да признае. Лошото беше, че нямаше представа дали Маси я залъгва. Изведнъж тя разбра какво е да бъдеш от другата страна на обвинението. Не беше забавно.

— В какво да съм сигурна? — попита тя, за да спечели време.

— Че нямате какво да криете.

— Този въпрос ме обижда, сър.

Той почука с показалец по папката.

— Знаете ли кое ме потресе най-много при гибелта на Кен Нюман? Фактът, че през нощта, когато го убиха, той бе заел вашето място. По ваша заповед. Ако не беше това нареждане, той щеше да е жив днес.

Рейнолдс скочи с изчервено лице и се надвеси над Маси.

— Нима ме обвинявате, че съм замесена в убийството на Кен?

— Седнете, ако обичате, агент Рейнолдс.

— Обвинявате ли ме?

— Казвам, че съвпадението ме тревожи, ако наистина е съвпадение.

— Наистина беше съвпадение, тъй като не знаех, че някой ще чака да го убие. Ако си спомняте, само броени минути не ми достигнаха, за да предотвратя нещастието.

— Броени минути. Много удобно. Почти като нагласено алиби. Съвпадение или съвършена точност? — Погледът на Маси я пронизваше. — Може би дори прекалено съвършена?

— Работех по друг случай и свърших по-рано, отколкото очаквах. Хауард Константинопъл може да потвърди.

— О, предвидили сме и разговор с Кони. Той ви е приятел, нали?

— Колеги сме.

— Сигурен съм, че не би желал да каже нещо, с което да ви компрометира.

— Аз пък съм сигурна, че ще ви каже истината, стига само да го попитате.

— Значи твърдите, че няма връзка между убийството на Кен Нюман и тайнствената поява на пари по ваша сметка?

— Позволете ми да се изразя малко по-красноречиво. Твърдя, че всичко това е дивотия! Ако бях виновна, защо ще карам някого да влага сто бона по моя сметка толкова скоро след убийството? Не мислите ли, че работата е прекалено очебийна?

— Но всъщност сметката не е ваша, нали? Тя е на името на децата ви. А според вашето лично досие до следващата ви петгодишна проверка като служител в Бюрото има още две години. Дотогава парите едва ли биха останали в сметката, а съм сигурен, че щяхте да имате и убедително обяснение за в случай, че някой откриеше следи от съществуването им. Истината е, че изобщо нямаше да разберем, ако адвокатът на вашия съпруг не се беше разровил. Това ли наричате очебийно?

— Добре, ако не става дума за грешка, значи някой ми е заложил капан.

— И кой точно би могъл да го направи?

— Човекът, който уби Кен и се помъчи да убие Фейт Локхарт. Може би се страхува, че наближавам до истината.

— Значи Дани Бюканън ви е заложил капан, това ли твърдите?

Рейнолдс се озърна към юриста и служителя от СПО.

— Тези хора имат ли пълномощия за достъп до разследването?

— При сегашните обвинения твоето разследване отстъпва на втори план — каза Фишер.

Рейнолдс го изгледа с нарастващ гняв.

— Обвинения! Това са само безпочвени глупости.

Маси отвори папката.

— Значи твърдите, че вашето самоволно ровене из финансите на Кен Нюман е глупост?

При тия думи Рейнолдс изстина и рязко седна. Тя притисна потни длани върху масата и се помъчи да овладее вълнението си. С изблици на чувства нямаше да спечели нищо. Дори напротив — играеше тяхната игра. Пред нейното явно объркване Фишер и Маси се спогледаха доволно.

— Разговаряхме с Ан Нюман. Тя ни разказа какво си направила — отбеляза Фишер. — Трудно ми е дори да изброя колко точки от правилника си нарушила.

— Опитвах се да защитя Кен и неговото семейство.

— О, моля те! — възкликна Фишер.

— Истина е. Смятах да отида в СПО, само че след погребението.

— Колко благородно от твоя страна — отбеляза подигравателно Фишер.

— Върви по дяволите, Пол!

— Дръжте се прилично, агент Рейнолдс — нареди Маси.

Рейнолдс се облегна назад и разтърка челото си.

— Мога ли да попитам как разбрахте какво върша? Ан Нюман ли ви съобщи?

— Ако нямате нищо против, въпросите ще задаваме ние. — Маси събра пръстите си на пирамидка. — Какво точно открихте в сейфа?

— Пари в брой. Много. Хиляди.

— А финансовите сметки на Нюман?

— Пълни с необясними доходи.

— Ние също разговаряхме с хора от банката, която посетихте. Казали сте им да не допускат до сейфа никого освен вас. А на Ан Нюман сте заръчали да не споменава за сейфа дори и на хора от Бюрото.

— Не исках някой да се докопа до тези пари. Те са веществено доказателство. А на Ан казах да си мълчи, докато изясня как стоят нещата. Това беше в интерес и на нейната безопасност. Трябваше да разкрия кой стои зад тези пари.

— А може би искахте да спечелите малко време, за да си присвоите парите? След като Кен е мъртъв, а Ан Нюман дори не е подозирала, че съпругът й има сейф, само вие щяхте да знаете какво има вътре.

Малките очички на Маси я стрелнаха като два успоредни куршума.

Фишер побърза да подхване на свой ред:

— Странно е, че когато Нюман умира, ти изведнъж получаваш достъп до сейф с хиляди долари в него, нает под чуждо име. И точно в същото време две контролирани от теб сметки набъбват със сто хиляди долара.

— Дълбоко грешиш, ако се опитваш да намекнеш, че съм организирала убийството на Кен заради парите в сейфа. Ан се обади да ме помоли за помощ. Не знаех, че Кен има сейф, докато тя не ми каза. Узнах за съдържанието му едва след като Кен загина.

— Така твърдиш ти — каза Фишер.

— Защото такава е истината — разпалено отговори Рейнолдс и погледна Маси. — Има ли официално обвинение срещу мен?

Маси се облегна назад и събра ръце зад тила си.

— Сигурно осъзнавате колко зле изглежда всичко това. Ако бяхте на мое място, до какви изводи щяхте да стигнете?

— Разбирам, че имате основателни подозрения. Но ако ми дадете възможност…

Маси затвори папката и се изправи.

— Агент Рейнолдс, от този момент сте временно отстранена от длъжност.

Рейнолдс бе потресена.

— Отстранена ли? Та срещу мен дори не е повдигнато обвинение. Нямате никакви доказателства, че съм извършила нещо нередно. И въпреки това ме отстранявате?

— Радвай се, че не е нещо по-лошо — подметна Фишер.

— Разбирам, че имате причини да ме отстраните от това разследване — изрече Рейнолдс, като се надигна от стола. — Можете да ме прехвърлите другаде, докато се изясни случаят, но не ме отстранявайте. Всички в Бюрото ще решат, че съм виновна. Не е честно.

Лицето на Маси оставаше все тъй сурово.

— Моля, предайте удостоверението и оръжието си на агент Фишер. Нямате право да се завръщате в кабинета си. И в никакъв случай не напускайте града.

Рейнолдс пребледня като платно и рухна на стола.

Маси тръгна към вратата.

— Вашите крайно подозрителни действия, съчетани с убийството на агент и съобщенията за подозрителни личности, които се представят за служители от ФБР, не ми позволяват само да ви прехвърля на друга работа, Рейнолдс. Ако сте невинна, както твърдите, ще бъдете възстановена, без това да се отрази на заплатата и служебното ви положение. И лично ще се погрижа да няма абсолютно никакви последици за вашата репутация. А ако сте виновна, знаете много добре какво ви очаква.

Маси излезе и затвори вратата.

Рейнолдс стана да си върви, но Фишер й прегради пътя.

— Пистолетът и удостоверението. Веднага.

Рейнолдс извади двата предмета и му ги подаде. Имаше чувството, че я заставят да се откаже от собствените си деца. Погледна победоносната усмивка на Фишер.

— Хей, Пол, недей да се радваш чак толкова открито. Така поне малко ще си спестиш срама, когато ме възстановят.

— Да те възстановят ли? Голям късмет ще имаш, ако довечера не си зад решетките. Но засега държим да запазим пълна секретност по случая. А ако се каниш да бягаш, знай, че ще те държим под око. Затова не се и опитвай.

— И през ум не ми минава. Искам да съм тук, за да ти видя физиономията, когато дойда да си прибера значката и пистолета. Не бой се, няма да те карам да ми целуваш задника.

Рейнолдс тръгна по коридора и напусна сградата. Струваше й се, че цялото Бюро е приковало погледи в нея.