Дейвид Балдачи
Да спасиш свидетел (31)

31.

Оказа се, че навън духа вятър и температурата бързо спада. Фейт закопча ризата си; после, въпреки студа, събу сандалите и ги понесе в ръка.

— Обичам да усещам пясъка — обясни тя на Лий.

Имаше отлив и можеха свободно да бродят по широкия плаж. Измежду пръснатите в небето облаци ги гледаха примигващите звезди и почти пълната луна. Далече в тъмната вода проблясваше светлината на кораб или шамандура. Само вятърът нарушаваше тишината. Нямаше коли, хора, телевизори и самолети.

— Тук наистина е много приятно — каза накрая Лий, гледайки как един пясъчен краб бяга на една страна към къщичката си.

От пясъка стърчеше парче пластмасова тръба. Лий знаеше, че рибарите по брега използват подобни тръби, за да закрепват въдиците си.

— Понякога си мисля да се заселя тук завинаги — отбеляза Фейт.

Тя се отдръпна от него и нагази до глезени във водата. Лий свали обувките, нави крачолите на панталона и я последва.

— По-студена е, отколкото очаквах — продължи той. — Не става за плуване.

— Нямаш представа колко ободряващо действа плуването в студена вода.

— Напълно си права.

— Сигурно са те питали милион пъти, но защо стана частен детектив?

Той сви рамене и се загледа към океана.

— Стана някак от само себе си. Баща ми беше инженер, аз също обичах техниката. Но за разлика от него не си падах по книгите. Бях бунтар като теб. Само че не отидох в колеж. Постъпих във флота.

— Моля те, кажи ми, че си служил в Специалните части. Ще спя по-спокойно.

Лий се усмихна.

— Та аз дори не умея да стрелям добре. Не мога да направя атомна бомба от станиол и клечки за зъби, нито пък да зашеметя човек с едно докосване на палеца.

— Нищо, все пак предпочитам да си до мен. Извинявай, че те прекъснах.

— Няма кой знае какво за разказване. Бях свързочник във флота. Ожених се, роди ми се дете. Напуснах флота и се хванах на работа като телефонен техник. После дойде разводът и загубих дъщеря си. Напуснах работа. Веднъж видях обява, че частна детективска агенция търси човек с опит в електронното наблюдение. Обадих им се. Смятах, че с техниката съм наясно, а другото мога да науча. Занаятът наистина ме увлече. Основах собствена фирма, намерих свестни клиенти, допуснах грешки тук-там, но след това ми потръгна. Днес ме виждаш начело на могъща детективска империя.

— Откога си разведен?

— Отдавна. — Той я погледна. — Защо?

— Просто съм любопитна. Изкушавал ли си се пак да сложиш халката?

— Не. Сигурно се боя да не допусна същите грешки. — Той бръкна в джобовете си. — Откровено казано, и двамата бяхме виновни. С мен не се живее лесно. — Усмихна се. — Мисля, че Господ е създал два вида хора. Едните да се женят и размножават, а другите да стоят сами и да ползват секса само за забавление. Май спадам към втората група.

Фейт наведе глава.

— Остави местенце и за мен.

— Не бой се. Място колкото щеш. — Той я хвана за лакътя. — Трябва да поговорим. Нямаме време.

Фейт го поведе обратно и се отпусна с кръстосани крака на сухия пясък. Той седна до нея.

— Откъде да започнем? — попита тя.

— Защо не от началото?

— Не, питам те дали аз да започна, или искаш пръв да разкриеш своите тайни.

Той я погледна озадачено.

— Моите тайни ли? Извинявай, нещо не те разбирам.

Тя взе пръчица, изписа върху пясъка буквите „Д“ и „Б“, след това се обърна към него.

— Дани Бюканън. Какво знаеш за него?

— Вече ти казах. Той е твой партньор.

— Освен това е човекът, който те нае.

За няколко секунди Лий загуби дар-слово.

— Казах ти, че не знам кой ме нае.

— Именно. Така ми каза.

— Защо мислиш, че е той?

— Докато бях в твоя кабинет, чух обаждане от Дани. Изглежда, много държеше да знае къде съм и какво си открил. Остави номер, на който да му се обадиш. Никога не съм го чувала толкова разтревожен. Но сигурно е нормално, когато поръчваш да убият някого, а той още е жив и здрав.

— Сигурна ли си, че беше той?

— След петнайсет години работа с него би трябвало да познавам гласа му. Значи не знаеше?

— Да, не знаех.

— Трудно ми е да повярвам.

— Сигурно — съгласи се Лий. — Но такава е истината. — Той загреба шепа пясък и го пусна през пръстите си. — Заради онова телефонно обаждане ли се опита да ми избягаш на аерогарата? Не ми вярваш.

Тя облиза пресъхналите си устни и погледна кобура, който се мяркаше от време на време, когато вятърът разгръщаше якето на Лий.

— Вярвам ти, Лий. Иначе нямаше да седя в тъмното на пустинен плаж с един въоръжен човек, за когото все още не знам почти нищо.

Раменете на Лий се отпуснаха.

— Наеха ме да те следя, Фейт. Това е всичко.

— Не трябва ли първо да провериш дали клиентът има почтени намерения?

Лий понечи да каже нещо, но млъкна. Въпросът беше съвсем уместен. Истината бе, че напоследък работата западаше и новата поръчка му дойде точно навреме. А освен това в папката имаше снимка на Фейт. След това я видя лично. Е, какво повече да каже, по дяволите? На снимката лицето й изглеждаше уязвимо. След като се срещна с нея, той разбра, че понякога първите впечатления лъжат. Но комбинацията между красота и уязвимост бе прекалено силна за него. Както за всеки друг мъж.

— Обикновено предпочитам да се срещна с клиента и да опозная задачата, преди да приема.

— Но не и сега.

— Беше трудно да уредя среща, след като не знаех кой ме е наел.

— Затова, вместо да върнеш парите, прие предложението и започна да ме следиш… слепешком.

— Не виждах нищо лошо в това да те следя.

— Но можеха да те използват, за да стигнат до мен.

— Не забелязах да се укриваш. Както вече ти казах, допусках, че става дума за любовна интрига. Когато влязох в къщата, разбрах, че не е така. Останалите събития потвърдиха този извод. Друго не знам.

Фейт погледна към океана, към хоризонта, където се сливаха вода и небе. Кой знае защо, този всекидневен зрителен сблъсък донякъде я успокои. Обнадеждаваше я, макар че нямаше никакви основания за надежда. Освен може би мъжа, седнал до нея.

— Да се прибираме — предложи тя.