Дейвид Балдачи
Да спасиш свидетел (42)

42.

— Това е последното място — каза Кони, когато спря колата си пред магазина за мотоциклети.

Излязоха и Рейнолдс се озърна.

— Най-малкият брат?

Кони погледна списъка и кимна.

— Скот Адамс. Управител на магазина.

— Е, да се надяваме, че ще бъде по-услужлив от останалите.

Бяха обходили всички други роднини на Лий в района. Никой не го беше виждал през последната седмица. Или поне така казваха. Скот Адамс можеше да бъде последният им шанс. Но когато влязоха в магазина, узнаха, че е заминал за сватбата на някакъв свой приятел и ще се върне чак след два дни.

Кони подаде визитката си на младежа зад тезгяха.

— Когато се върне, кажете му да ни се обади.

Рик, младежът, който бе флиртувал нахално с Фейт, огледа картичката.

— Да не е свързано с брат му?

Кони и Рейнолдс се втренчиха в него.

— Познавате ли Лий Адамс? — попита Рейнолдс.

— Не бих казал, че го познавам. Той изобщо не ми знае името. Но е идвал на няколко пъти. Преди два дни беше тук.

Двамата агенти огледаха Рик от глава до пети, преценявайки дали може да му се има доверие.

— Сам ли беше? — попита Рейнолдс.

— Не. С някаква мацка.

Рейнолдс извади снимка на Локхарт и му я подаде.

— Представете си я с черна къса коса.

Рик се вгледа и кимна.

— Да, тя е. И косата на Лий беше друга. Руса, късо подстригана. Освен това беше с брада и мустаци, аз съм много наблюдателен.

Рейнолдс и Кони се спогледаха, полагайки усилия да прикрият вълнението си.

— Имате ли представа къде може да са отишли? — попита Кони.

— Може би. Но със сигурност знам защо дойдоха.

— Нима? И защо?

— Трябваше им транспорт. Взеха един голям мотор „Голд Уинг“.

— „Голд Уинг“? — повтори Рейнолдс.

— Да. — Рик се разрови из купчината цветни брошури върху тезгяха и прелисти една, за да й покаже. — Ето го тук. „Хонда Голд Уинг SE“. За далечен път няма нищо по-добро от този хубавец. Повярвайте ми.

— Значи казвате, че Адамс е взел подобен мотоциклет. А знаете ли цвета, номера?

— Мога да проверя номера. А цветът е като на брошурата. Моделът беше за демонстрации. Скот им позволи да го вземат.

— Казахте, че може би имате представа къде са отишли — напомни му Рейнолдс.

— За какво ви трябва Лий?

— Искаме да поговорим с него — отговори любезно тя. — И с дамата, която го придружава.

— Да не са направили нещо?

— Ще разберем, след като поговорим с тях — отвърна Кони и пристъпи напред. — В момента водим разследване на ФБР. Техен приятел ли сте?

Рик пребледня.

— Не, по дяволите! Оная мацка е голяма гадина. Докато Лий беше вътре, аз отидох да поговоря с нея. Любезно, като професионалист, нали ме разбирате. А тя се нахвърли върху мен. И Лий е същата стока. Когато излезе, взе да си придава важност. Без малко да го сритам.

Кони погледна кльощавия Рик и си припомни едрия Лий Адамс от видеозаписа.

— Значи щяхте да го сритате. Наистина ли?

Рик се смути.

— Не сме в една категория, но той е стар. А аз владея таекуондо.

Рейнолдс огледа изпитателно Рик.

— И тъй, твърдите, че Лий Адамс влязъл за малко, а жената останала сама на паркинга.

— Точно така.

Рейнолдс и Кони си размениха бърз поглед.

— Ако разполагате със сведения къде са отишли, Бюрото ще ви бъде много признателно — каза Кони, потискайки нетърпението си. — Както и за номера на мотоциклета. Веднага, ако обичате. Не разполагаме с много време.

— Разбира се. Лий взе и карта на Северна Каролина. Тук продаваме карти, но Скоти му я дал без пари. Тъй каза Шърли — момичето, което обикновено работи на щанда.

— Тук ли е тя?

— Не, болна е. Аз я замествам.

— Може ли да получа една от тези карти на Каролина?

Рик взе една и я подаде.

— Колко? — попита Рейнолдс.

Младежът се усмихна.

— За сметка на заведението. Нали съм съвестен гражданин. Знаете ли, мисля да постъпя във ФБР.

— Е, винаги имаме нужда от свестни хора — промърмори сухо Кони, без да го гледа.

Рик провери номера на мотоциклета и го продиктува на Кони.

— И да ми кажете какво е станало — подвикна той, докато двамата се отдалечаваха.

— Ще узнаете пръв — отвърна през рамо Кони.

Отново се настаниха в колата. Рейнолдс погледна партньора си.

— Явно Адамс не държи Локхарт насила. Оставил я е сама. Би могла да избяга.

— Да, изглежда, че си сътрудничат. Поне засега.

— Северна Каролина — тихо промърмори Рейнолдс.

— Голям щат — напомни Кони.

Рейнолдс направи кисела физиономия.

— Е, тогава да видим дали не можем да уточним още малко. На аерогарата Локхарт купи два билета за Норфолк.

— Тогава защо им е карта на Северна Каролина?

— Не можеха да стигнат дотам със самолет. Щяхме да ги причакаме в Норфолк. Вероятно Адамс е знаел това. Знаел е, че имаме споразумение с авиолиниите и така сме засекли Локхарт на аерогарата.

— Локхарт се издъни, като използва истинското си име за втория билет. Но вероятно с това се изчерпват възможностите й, ако няма и друг фалшив документ — добави Кони.

— Значи самолетът отпада. Кола под наем също, защото не могат да използват кредитна карта. Адамс предполага, че ще държим под наблюдение влаковете и автобусите. Затова взима от брат си мотоциклет и карта, на която е истинската им цел — Северна Каролина.

— Значи, ако бяха пристигнали в Норфолк, трябваше да продължат към Каролина с кола или самолет.

Рейнолдс поклати глава.

— В това няма никакъв смисъл. Ако отиват в Северна Каролина, защо просто не вземат пряк самолет дотам? От Националното има сума ти самолети за Роли и Шарлот. Защо да заобикалят през Норфолк?

— Е, може би се налага да минеш през Норфолк — предположи Кони, — ако пътуваш за някое друго място в Северна Каролина, а не за Шарлот и Роли.

— Защо все пак да не минат през тези летища?

— Ами ако Норфолк е по-близо до тяхната цел, отколкото Роли и Шарлот?

Рейнолдс се позамисли.

— Роли е приблизително в центъра на щата. Шарлот е на запад.

Кони щракна с пръсти.

— Изток! Значи по крайбрежието?

Рейнолдс неволно кимна.

— Може би. По крайбрежието има хиляди вили, където могат да се укрият.

Кони изведнъж посърна.

— Хиляди вили — промърмори той.

— Добре де, най-напред можеш да се обадиш на нашия отговорник по въздушния транспорт и да провериш какви полети има от Норфолк за крайбрежието. Разполагаме и с часове. Техният самолет е трябвало да кацне там по обяд. Не си ги представям да висят на обществено място повече от необходимото, значи вторият полет би трябвало да е малко след пладне. Може би някоя редовна местна линия. Вече проверихме големите компании. По тях не е имало резервация от Норфолк.

Кони взе телефона и се обади. Не след дълго получиха отговора. По лицето му отново изгря надежда.

— Няма да повярваш, но от Норфолк има само една местна линия за крайбрежието.

Рейнолдс се усмихна широко и поклати глава.

— Най-после да имаме малко късмет в този проклет случай. Казвай.

— Тархил Еъруейс. Летят от Норфолк до пет пункта в Каролина: Кил Девил Хилс, Мантио, Окракоук, Хатерас и някакво място, близо до Дък, наречено Пайн Айлънд. Нямат редовно разписание. Обаждаш се предварително и самолетът те чака.

Рейнолдс разгъна картата и я разгледа.

— Добре, ето ги Хатерас и Окракоук. Те са на юг. — Тя посочи с пръст. — Тук се намира Кил Девил Хилс. Малко по-южно е Мантио. А Дък е тук, на север.

Кони се вгледа.

— Бил съм там на почивка. Минаваш по моста над пролива и продължаваш на север към Дък или на юг към Кил Девил. Разстоянието е горе-долу еднакво.

— Според теб накъде? На север или на юг?

— Щом са отивали в Северна Каролина, вероятно е било по настояване на Локхарт.

Рейнолдс го погледна с недоумение и Кони побърза да обясни:

— Адамс е взел картата. Ако познаваше мястото, нямаше да му трябва.

— Браво, Шерлок. Нещо друго?

— Локхарт има доста пари. Личи си още като й видиш къщата. На нейно място бих си приготвил за всеки случай убежище под фалшиво име.

— Да, но все още нямаме отговор: на север или на юг?

Дълго седяха замислени, докато Рейнолдс изведнъж се плесна по челото.

— Божичко, колко сме глупави. Кони, щом трябва предварително да се обадиш на „Тархил“ за самолет, значи отговорът е там.

Очите на Кони се разшириха.

— Дявол да го вземе, било ни е под носа.

Той грабна телефона, узна номера на „Тархил“ и след като се свърза, продиктува датата, предполагаемия час и името Сюзан Блейк.

След малко Кони изключи връзката и се обърна към Рейнолдс.

— Преди два дни нашата мис Блейк е направила резервация за полет от Норфолк около два часа след обяд. Бяха ядосани, защото тя не се появила. Обикновено искали номера на кредитната карта, но тя била летяла с тях и друг път, затова й повярвали.

— А целта на полета?

— Пайн Айлънд.

Рейнолдс не успя да удържи усмивката.

— Господи, Кони, май наистина ще се справим.

Кони превключи на скорост.

— Жалко само, че няма как да вземем някой от служебните самолети. Налага се да разчитаме на тая стара бракма. Чакат ни около шест часа път, без да броим почивките. — Той погледна часовника си. — С почивките ще пристигнем някъде към един след полунощ.

— Имам нареждане да не напускам града.

— Правило номер едно на агента: можеш да ходиш навсякъде, стига да си водиш и ангел-пазител.

Рейнолдс се поколеба.

— Дали да не повикаме подкрепления?

Кони я погледна озадачено.

— Е, сигурно можем да позвъним на Маси и Фишер, та да оберат цялата слава.

Изведнъж Рейнолдс се усмихна.

— Дай ми само минутка да позвъня у дома и веднага потегляме.